Анатомия на окото. Кои са най-често срещаните очни заболявания?

Очите са едни от най-сложно устроените сетивни органи в човешкото тяло. Чрез тях ежедневно възприемаме огромно количество информация от заобикалящия ни свят – светлина, цветове, форми, движение, разстояние и детайли. Благодарение на зрението се ориентираме в пространството, разпознаваме хора и предмети, четем, работим и извършваме почти всяко свое действие.

В тази статия ще разгледаме устройството на човешкото око и кои са най-често срещаните очни заболявания и нарушения на зрението.

Анатомия и физиология на окото

Очната ябълка се състои от стъкловидно тяло, покрито с три обвивки - външна, средна и вътрешна.

Външната (фиброзна) обвивка се състои от непрозрачна част - склера и прозрачна част - роговица.

Склерата е плътната бяла външна обвивка, която предпазва окото и му придава форма и тонус. Тя заема около 4/5 от фиброзната обвивка и е изградена от съединителна тъкан. Очните мускули са закрепени към склерата. Основната ѝ функция е защитна.

Роговицата заема останалата 1/5 от повърхността на фиброзната обвивка. Тя е прозрачна и се простира в предна част на окото. Има блясък, сферичност и чувствителност. Няма кръвоносни съдове.
Роговицата е част от оптичната система на окото. Тя пропуска и пречупва светлината. Дебелината ѝ е от 2 до 0,4мм, а силата ѝ на пречупване на светлината е равна на 40 диоптъра.
При болестни състояния на организма, в роговицата могат да настъпят изменения, като промяна на цвета, помътняване, загуба на чувствителност и др.

Средната (съдова) обвивка или т.нар. увея осигурява кръвоснабдяването на очната ябълка, участва в обменните процеси и отделянето на излишните продукти от тъканите.
Тя се състои от ирис, ресничесто тяло и хороидея (същинска капилярна обвивка), които се намират точно под склерата.

Ирисът е разположен зад роговицата и определя цвета на очите. В центъра му се намира зеницата – кръгъл, черен отвор, през който навлиза светлината. С помощта на мускулите в ириса зеницата може да се свива или разширява и по този начин се регулира количеството светлина, което постъпва в окото. Затова при намалено осветление, зениците ни се разширяват, а при силно осветление се свиват.

Очната леща се намира от вътрешната страна на ириса, зад зеницата. Тя представлява оптично тяло, което може да променя формата си, посредством съкращението на група мускули разположени около нея. Това цели промяна във фокусното разстояние или иначе казано това ни позволява да виждаме ясно, фокусирано предмети на различно разстояние от очите ни.
С напредване на възрастта еластичността на лещата може да понижи, с което се намалява и способността ѝ към акомодация (приспособяване на окото към ясно виждане на предмети на различни разстояния).

Ретината е светлочувствителният слой в задната част на окото. В нея, предимно по периферията се разполага голямо количество фоточувствителни клетки (пръчици), които преобразуват светлината в нервни сигнали. Те осигуряват пространствената ориентация и способността ни да виждаме в тъмното.
В централната част на ретината се намира макулата (или т.нар. жълто петно), отговорна за най-ясното централно зрение – например при четене, разпознаване на лица и работа с малки детайли. В макулата се разполагат други чувствителни клетки, нар. колбички. Те биват три типа и всеки от тях реагира при различен диапазон на светлината. На тях се дължи остротата на зрението.
Ретината се състои от две камери - предна камера, която достига напред до роговицата, а назад до ириса и задна камера разположена между ириса и лещата. Двете камери са изпълнени с прозрачна вътреочна течност, която снабдява лещата и роговицата с хранителни вещества.

Стъкловидното тяло представлява желеобразно вещество изпълващо по-голямата част от очната ябълка. То няма кръвоносни съдове. Вътреочната течност и стъкловидното тяло поддържат формата на очната ябълка, а заедно с очната леща образуват пречупващата среда на окото.

Зрителният нерв напуска задната част на окото и пренася зрителната информация към мозъка.

Очни заболявания и нарушения на рефракцията

Има много фактори оказващи влияние върху здравето на очите. Те са не само външни и механични, като напр. употреба на екранни устройства, вредни химически вещества (напр. в козметика), травми и пр., но и вътрешни.
Оказва се, че увреденото зрение най-често върви под ръка със заболявания и нарушена функционалност на черния дроб и панкреаса. В основата на голяма част от заболяванията на очите се корени психоемоционалното състояние на пациента. Ежедневен стрес и поддържане на почти постоянно вътрешно напрежение могат да доведат до сериозни последици.

>>> Научи повече за очните заболявания и връзката им със стреса.

Какво е рефракция?

Рефракция се нарича пречупването на светлинните лъчи, когато преминават през различни среди. В окото основната роля за пречупването има роговицата, а лещата допълнително фокусира светлината, така че образът да попадне върху ретината.

Когато формата или размерът на очната ябълка, роговицата или лещата не позволяват светлината да се фокусира правилно върху ретината, възниква рефракционна грешка (аметропия).

Към най-разпространените нарушения, свързани с фокусирането на образа, спадат:

Късогледство (миопия)

При късогледство човек вижда по-ясно наблизо, докато далечните обекти са размити. Най-често очната ябълка е по-дълга отпред назад или има особености във формата на роговицата или лещата, вследствие на което светлината се фокусира пред ретината, а не върху нея.

• замъглено виждане на далечни обекти;
• присвиване на очите;
• напрежение при гледане надалеч;
• главоболие;
• зрителна умора.

Миопията често започва в детска или юношеска възраст. Високата миопия е свързана с повишен риск от някои заболявания на ретината, включително отлепване на ретината.

>>> Научи кои са причините за късогледството (миопия)

Далекогледство (хиперметропия)

При далекогледството светлината има тенденция да се фокусира зад ретината. Това обикновено е свързано с по-къса очна ябълка или с особености на роговицата и лещата.

При по-изразена хиперметропия може да има затруднение както при близко, така и при далечно виждане.

Симптоми:

• замъглено близко зрение;
• затруднение при четене;
• главоболие;
• парене и напрежение в очите;
• зрителна умора.

Астигматизъм

При астигматизма роговицата или лещата имат неправилна, несферична кривина. В резултат светлинните лъчи не се събират в една точка върху ретината.

Това може да доведе до:

• замъглено или изкривено зрение;
• затруднение при виждане както наблизо, така и надалеч;
• присвиване;
• главоболие;
• напрежение и умора на очите.

Пресбиопия

Пресбиопията е възрастово нарушение на способността за фокусиране на близко разстояние. С напредването на възрастта лещата постепенно губи еластичността си и способността ѝ да променя формата си намалява.

Обикновено първите оплаквания се появяват след 40–45-годишна възраст.

Характерен симптом е необходимостта книгата, телефонът или друг близък предмет да се държи по-далеч, за да се вижда по-ясно.

Възпаления и заболявания на клепачите

Клепачите имат важна защитна функция. Те разпределят слъзния филм върху повърхността на окото и го предпазват от изсъхване и механични увреждания.

Блефарит

Блефаритът представлява възпаление на ръба на клепачите. Често е свързан с прекомерно количество бактерии в основата на миглите или с нарушена функция и запушване на мастните жлези на клепачите. Може да се свързва и с кожни състояния като себореен дерматит и розацея.

Симптоми:

• зачервени и подути клепачи;
• сърбеж;
• парене;
• усещане за чуждо тяло;
• люспички и корички по миглите;
• сълзене;
• сухота;
• чувствителност към светлина.

Блефаритът често протича хронично и може да се обостря периодично.

Ечемик (хордеолум)

Ечемикът е болезнено възпалително образувание по клепача, обикновено свързано със запушване и инфектиране на жлеза в областта на клепача.

Характерни са:

• малко болезнено подуване;
• зачервяване;
• чувствителност при допир;
• понякога наличие на гнойна връхна точка.

Халазион

Халазионът също представлява подутина на клепача, но механизмът е различен – най-често се дължи на запушване на мастна жлеза. За разлика от ечемика обикновено е твърд и неболезнен.

Заболявания на конюнктивата

Конюнктивата е тънка прозрачна лигавица, която покрива вътрешната страна на клепачите и предната част на очната ябълка до ръба на роговицата.

Конюнктивит

Конюнктивитът представлява възпаление на конюнктивата.
Той е сред най-честите очни проблеми и може да има различен произход.

Най-честите причини са:

• вирусни инфекции;
• бактериални инфекции;
• алергии;
• механично или химично дразнене.

Вирусният конюнктивит е най-честият инфекциозен тип и обикновено е силно заразен.

Симптоми:

• зачервяване;
• сълзене;
• парене;
• сърбеж;
• усещане за чуждо тяло;
• секрет от очите;
• слепване на клепачите;
• понякога замъглено зрение и чувствителност към светлина.

При алергичния конюнктивит сърбежът обикновено е особено изразен.

Птеригиум

Птеригиумът представлява разрастване на фиброваскуларна тъкан от конюнктивата към роговицата. По-често се наблюдава при продължително излагане на слънце, вятър, прах и други дразнители.

Може да предизвика:

• зачервяване;
• дразнене;
• усещане за чуждо тяло;
• сухота;
• при напредване – нарушаване на зрението.

Заболявания на роговицата

Роговицата е първата прозрачна оптична повърхност на окото и има съществено значение за ясното зрение.

Кератит

Кератитът е възпаление на роговицата. Може да бъде причинен от инфекции, травма, неправилна употреба на контактни лещи и други фактори.

Симптоми:

• болка;
• зачервяване;
• сълзене;
• замъглено зрение;
• чувствителност към светлина.

Нелекуваните по-тежки инфекции на роговицата могат да доведат до помътняване и трайно увреждане на зрението.

Заболявания на лещата

Катаракта – „перде на очите“

Катарактата представлява помътняване на очната леща и води до нарушаване на зрението. Тъй като лещата нормално е прозрачна и пропуска светлината, нейното помътняване постепенно влошава качеството на образа.

Катаракта може да се развие вследствие на:

• захарен диабет;
• очна травма;
• някои очни операции;
• продължителна употреба на кортикостероиди и други медикаменти;
• наследствена предразположеност;
• тютюнопушене.

Симптомите обикновено се развиват постепенно:

• замъглено или мъгливо виждане;
• избледняване на цветовете;
• повишена чувствителност към светлина;
• отблясъци и ореоли около светлините;
• затруднено нощно виждане;
• двойно виждане с едното око.

>>> Научи Как се приготвя билкова отвара за перде на очите

Заболявания на стъкловидното тяло

Задно отлепване на стъкловидното тяло

Стъкловидното тяло постепенно се променя с възрастта. Желеобразната му структура се втечнява и може да се отдели от ретината. Това се нарича задно отлепване на стъкловидното тяло и често се среща след 50-годишна възраст.

Симптоми:

• внезапна поява на много „мушички“ или плаващи точки;
• нишки и петънца пред очите;
• светкавици в периферното зрение.

Самото отлепване често не изисква лечение, но проблемът е, че при отделянето стъкловидното тяло може да разкъса ретината.

„Мушички“ пред очите – мътнини в стъкловидното тяло

Плаващите точки и нишки могат да бъдат резултат от нормални възрастови промени в стъкловидното тяло. Но внезапното им увеличаване, особено в комбинация със светкавици или тъмна „завеса“, може да е признак на ретинално разкъсване или отлепване на ретината.

Заболявания на ретината

Ретината е една от най-важните структури за зрението. Тя преобразува светлината в нервни сигнали и ги предава към мозъка чрез зрителния нерв.

Възрастова макулна дегенерация

Възрастовата макулна дегенерация (AMD) засяга макулата – централната част на ретината, която осигурява най-острото централно зрение.

Различават се основно суха и влажна форма.

При сухата форма макулата постепенно се уврежда и изтънява. Влажната форма се характеризира с появата на патологични кръвоносни съдове, които могат да пропускат течност и кръв и да увреждат макулата.

Симптоми:

• замъглено централно зрение;
• затруднение при четене;
• проблеми при разпознаване на лица;
• правите линии изглеждат изкривени или вълнообразни;
• появяват се петна или празни участъци в центъра на зрителното поле.

В ранните етапи може да няма никакви симптоми, поради което профилактичните очни прегледи са важни.

Диабетна ретинопатия

Диабетната ретинопатия е увреждане на кръвоносните съдове на ретината вследствие на продължително високи нива на кръвната захар.

В началото често няма никакви симптоми. С напредването могат да се появят:

• замъглено зрение;
• плаващи петна;
• тъмни петънца или нишки;
• загуба на зрение.

Увреждането на съдовете може да доведе до изтичане на течност, кръвоизливи и образуване на нови, но патологични и крехки кръвоносни съдове. Диабетната ретинопатия може да доведе и до макулен оток и тракционно отлепване на ретината.

Отлепване на ретината

Отлепването на ретината е сериозно състояние, при което ретината се отделя от нормалното си положение в задната част на окото.

То може да възникне вследствие на разкъсване на ретината, което позволява на течност да премине зад нея. Друг механизъм е тракцията – белези или патологични структури издърпват ретината. При ексудативното отлепване течност се натрупва зад ретината без задължително да има разкъсване.

Предупредителни симптоми:

• внезапно увеличаване на „мушичките“ пред очите;
• светкавици;
• тъмна сянка;
• усещане за „завеса“ пред част от зрителното поле;
• внезапно влошаване на зрението.

Отлепването на ретината е медицинска спешност. При тези симптоми е необходим незабавен офталмологичен преглед.

Макулен оток

При макулния оток се натрупва течност в макулата, което води до нейното подуване и нарушава централното зрение. Най-честата причина е диабетната ретинопатия, но той може да се появи и при други заболявания, включително макулна дегенерация, увеит и запушване на ретинални вени.

>>> Виж... Как можеш да помогнеш на очите си сам?

Нарушения на кръвообращението на ретината

Запушване на ретинална вена

При ретиналната венозна оклузия се нарушава оттичането на кръвта от ретината. Това може да доведе до оток и кръвоизливи.

Рискът се увеличава при:

• високо кръвно налягане;
• диабет;
• атеросклеротични промени;
• глаукома;
• напредване на възрастта.

Най-честият симптом е внезапно или постепенно замъглено зрение, обикновено само в едното око.

Глаукома – заболяване на зрителния нерв и вътреочната течност

Глаукомата представлява група заболявания, при които се уврежда зрителният нерв. Често, но не винаги, това е свързано с повишено вътреочно налягане.

Тук е важно да се уточни, че глаукомата не е просто „високо вътреочно налягане“. Някои хора имат високо налягане без глаукомно увреждане, а при други се развива глаукома и при налягане в нормални граници.

Вътреочната течност се образува в окото и трябва постоянно да се оттича. Когато оттичането е затруднено, налягането може да се повиши и да увреди зрителния нерв. При откритоъгълната глаукома течността се оттича по-бавно през дренажната система, докато при закритоъгълната може да настъпи блокиране на дренажния ъгъл.

Симптоми на глаукомата

При най-разпространената форма заболяването дълго време може да няма никакви оплаквания. Постепенно започва да се губи периферното зрение.

При напредване:

• зрителното поле се стеснява;
• появяват се „слепи“ участъци;
• може да се стигне до тежка загуба на зрението.

При остра закритоъгълна глаукома могат да се появят внезапна силна болка в окото, зачервяване, замъглено зрение и гадене – състояние, изискващо спешна медицинска помощ.

Добро зрение- за очи и защита от възпаления

Комбинация от 3 билкови концентрата за подпомагане на зрението, намаляване на умората в очите и пречистване на организма. Подходящ при работа с екрани, напрежение в очите и нужда от цялостна подкрепа на зрението.
Приложение: Глаукома, катаракта (перде на очите), късогледство, далекогледство, макулна дегенерация, отлепена ретина и др.

Промо цена: 29,70 €

Заболявания на ириса и увеята

Увеит

Увеитът представлява възпаление на вътрешните структури на окото, най-често на увеята – ирис, цилиарно тяло и хориоидея.

Причините могат да бъдат:

• инфекции;
• автоимунни заболявания;
• възпалителни заболявания;
• понякога причината остава неизвестна.

Симптоми:

• болка в окото;
• зачервяване;
• замъглено зрение;
• светлобоязън;
• плаващи петънца.

Увеитът трябва да бъде диагностициран и лекуван своевременно, защото може да доведе до трайно увреждане на зрението.

>>> Научи Ефикасни, природни методи за подобряване на зрението

Заболявания на зрителния нерв

Оптичен неврит

Оптичният неврит представлява възпаление на зрителния нерв. Той може да бъде свързан с възпалителни или автоимунни процеси и с някои заболявания на нервната система.

Типични са:

• намаляване на зрението, често на едното око;
• болка, особено при движение на окото;
• промени в цветовото възприятие;
• замъглено или затъмнено зрение.

Това е състояние, което изисква офталмологична и при необходимост неврологична оценка.

Заболявания на двигателния апарат на окото

Кривогледство (страбизъм)

Страбизмът е нарушение, при което двете очи не са правилно подравнени и не гледат едновременно в една и съща посока.

Едното око може да се отклонява навътре, навън, нагоре или надолу.

Причините могат да бъдат свързани с очните мускули, нервната им регулация, рефракционни нарушения или други заболявания.

При децата нелекуваният страбизъм може да доведе до амблиопия („мързеливо око“) – състояние, при което мозъкът започва да потиска информацията от по-слабо функциониращото око.

Сухо око и зрителна умора

Синдром на сухото око

Сухото око възниква, когато очите не произвеждат достатъчно сълзи или когато слъзният филм не изпълнява правилно защитната си функция.

Рискови фактори са:

• напредването на възрастта;
• продължителна работа с екрани;
• по-рядко мигане;
• сух въздух;
• вятър и дим;
• контактни лещи;
• някои медикаменти;
• определени системни и автоимунни заболявания.

Симптоми:

• парене;
• сухота;
• усещане за пясък или чуждо тяло;
• зачервяване;
• сълзене;
• фоточувствителност;
• преходно замъглено зрение.

Зрителна умора

Зрителната умора не е конкретно очно заболяване, а съвкупност от оплаквания, които могат да се появят при продължително зрително натоварване.

Най-често се проявява с:

• уморени и напрегнати очи;
• парене;
• сухота;
• главоболие;
• затруднено фокусиране;
• временно замъглено зрение;
• чувствителност към светлина.

Продължителното взиране в телефон, таблет или компютър може да допринесе за сухота, тъй като при гледане в екран честотата на мигане обикновено намалява.

Важно е обаче зрителната умора да не се приема автоматично за „преумора“. Понякога тя е първият сигнал за некоригирана миопия, хиперметропия, астигматизъм, сухо око или друго очно нарушение.

>>> Научи още... Кои Билки помагат при очни заболявания?

Кои симптоми на очите не бива да се пренебрегват?

Не всяко зачервяване или замъглено зрение означава сериозно заболяване. Има обаче симптоми, при които е необходим бърз или спешен офталмологичен преглед:

• внезапна загуба или рязко намаляване на зрението;
• внезапна поява на „мушички“ пред очите;
• светкавици в зрителното поле;
• тъмна „завеса“ или сянка;
• силна болка в окото;
• внезапно зачервяване с болка и замъглено зрение;
• внезапна силна светлобоязън;
• травма на окото;
• внезапно изкривяване на правите линии.

Особено характерната комбинация от нови плаващи петна, светкавици и „завеса“ може да бъде сигнал за разкъсване или отлепване на ретината и не трябва да се изчаква.

Защо профилактичният очен преглед е толкова важен?

Някои от най-сериозните очни заболявания могат да се развиват дълго време без очевидни симптоми. Това е характерно например за ранната глаукома, ранната възрастова макулна дегенерация и диабетната ретинопатия.

Затова доброто зрение не винаги означава, че очите са напълно здрави. При профилактичен преглед офталмологът може да оцени не само зрителната острота, но и очното налягане, предните структури на окото, лещата, ретината и зрителния нерв.

Особено важно е проследяването при хора с диабет, високо кръвно налягане, силна миопия, фамилна обремененост за глаукома или макулна дегенерация и при хора в по-напреднала възраст.