Апендикс – малкият орган с голямо значение за имунитета ни

Какво представлява апендиксът?

Апендиксът е малък тръбовиден израстък, прикрепен към началната част на дебелото черво – така нареченото сляпо черво (цекум). Нарича се още червеобразен израстък поради удължената си форма. Средната му дължина е между 6 и 10 сантиметра, но при различните хора може да бъде по-къс или по-дълъг.

Разположен е в долната дясна част на корема, приблизително между пъпа и дясната тазова кост. Именно там най-често се появява болката при възпаление на апендикс.

Стената на органа съдържа богата лимфоидна тъкан, поради което учените смятат, че той има участие в локалната имунна защита на червата. Дълго време апендиксът е бил считан за „ненужен“ еволюционен остатък, но съвременни проучвания показват, че ролята му вероятно е много по-важна.

Каква функция изпълнява апендиксът?

Според съвременните научни теории апендиксът служи като своеобразен „резервоар“ за полезните чревни бактерии. При тежки инфекции като дизентерия или холера, когато голяма част от чревната флора загива, той може да подпомогне възстановяването на полезните микроорганизми.

Учени от Университета Дюк в САЩ предполагат, че органът има важна роля за нормалното функциониране на имунната система и поддържането на баланса в червата.

Интересно е и друго изследване, проследило еволюцията на апендикса при бозайниците. Учените установили, че органът се е появявал многократно в хода на еволюцията, което подсказва, че има определена биологична стойност и не е просто безполезен остатък.

Съществуват и наблюдения за връзка между апендектомията (оперативното премахване на апендикса) и болестта на Паркинсон. Някои изследвания сочат, че хората с отстранен апендикс са с по-нисък риск от развитие на заболяването, вероятно заради натрупването в органа на белтъка алфа-синуклеин.

Какво е апендицит?

Възпалението на апендикса се нарича апендицит. Това е едно от най-честите спешни състояния изискващи хирургична намеса.

При апендицит луменът на апендикса се запушва, развива се бактериална инфекция, появява се оток, натрупва се гной и органът започва да се възпалява. Ако не се лекува навреме, може да се стигне до разкъсване на апендикса и тежък перитонит.

Симптоми при възпаление на апендикс

Най-характерните симптоми включват:

• болка около пъпа, която постепенно се премества ниско вдясно
• засилване на болката при движение, кашляне или натиск
• гадене и повръщане
• липса на апетит
• повишена температура
• подуване на корема
• запек или диария
• обща отпадналост

При някои хора симптомите могат да бъдат нетипични, особено при деца, възрастни хора и бременни жени.

Причини за възпаление на апендикса

Основната причина за апендицита е запушване на отвора на апендикса, което създава условия за бактериално развитие и възпаление.

Сред най-честите причини са:

• задържани и втвърдени фекални маси (стерколити)
• подуване на лимфната тъкан
• бактериални и вирусни инфекции
• паразити
• чужди тела
• нарушено кръвообращение в стената на апендикса

Съществуват няколко основни медицински теории за развитието на заболяването – имунна, лимфо-хематогенна, ентерогенна и теория за неврогенно-съдови нарушения.

Според имунната теория хранене, богато на мазнини и животински белтъци, може да благоприятства развитието на гнилостни процеси в червата и да увеличи риска от възпаление.

Кой боледува най-често от апендицит?

Апендицитът се среща най-често между 10 и 30-годишна възраст. По-рядък е при малки деца и възрастни хора.

Причината вероятно е свързана с по-силното развитие на лимфната тъкан в апендикса през младата възраст. Мъжете боледуват малко по-често от жените.

Кога е необходима оперативна намеса?

При остър апендицит оперативната намеса обикновено е задължителна. Операцията се нарича апендектомия и представлява премахване на възпаления орган.

Съвременната хирургия най-често използва лапароскопски метод – чрез няколко малки отвора в корема. Възстановяването при този метод е по-бързо и с по-малък риск от усложнения.

Спешна операция е необходима при:

• силна и нарастваща болка
• висока температура
• наличие на гной
• риск от разкъсване на апендикса
• перитонит

Забавянето на лечението може да бъде животозастрашаващо.

Лечение на апендицит

Основното лечение е хирургично. В ранни случаи понякога се прилагат антибиотици, но при повечето пациенти се налага оперативно отстраняване.

След операцията се препоръчват:

• щадящ хранителен режим
• избягване на физическо натоварване
• добра хидратация
• проследяване за следоперативни усложнения

В повечето случаи пациентите се възстановяват напълно за няколко седмици.

Макар дълго време да е смятан за ненужен орган, днес науката разглежда апендикса като важна част от имунната и храносмилателната система. Въпреки това възпалението му остава сериозно състояние, изискващо бърза медицинска реакция. Познаването на симптомите на апендицит и навременната диагностика могат да предотвратят опасни усложнения и да спасят живот.