От инфекция до автоимунно заболяване, част 1

При автоимунните заболявания нашата имунна система (белите кръвни телца, макрофаги) атакува собствените ни клетки.
Каква е причината за това? Имунната ни система просто полудява? Едвали.
В групата на автоимунни заболявания са включени Тиреоидит на Хашимото, Множествена склероза, Болест на Крон, Лупус и още над 100 други...

Въпросните диагнози в повечето случаи са предхождани или съпровождани от инфекции, причинени от вируси или бактерии.

Нашите клетки имат собствена вътреклетъчна имунна защита, чиято роля е да разпознае врага, но не винаги успява, тъй като той може да бъде доста "хитър".

Кои са симптомите на автоимунно заболяване?

Постоянна умора и изтощение
Ставни болки, скованост или подуване
Мускулни болки или слабост
Лека температура без ясна причина
Кожни обриви или промени по кожата
Подути лимфни възли
Косопад
Проблеми с концентрацията („мозъчна мъгла“)

Според засегнатата система:
Храносмилателни оплаквания – болки в корема, диария, подуване
Проблеми с щитовидната жлеза – промени в теглото, чувствителност към студ/топлина, сърцебиене
Сухота в очите и устата
Изтръпване или мравучкане в крайниците
Промени в зрението.

Поставяне на диагноза

Поставянето на диагноза при автоимунните заболявания често отнема 3–5 години. Това е така, защото...

ранните симптоми са неспецифични и наподобяват и други състояния като инфекции, стрес или хормонални нарушения
заболяването се развива бавно
няма един точен диагностичен тест
антителата може да се появят късно
различните болести се припокриват

Правилното лечение изисква много правилна диагноза. А тя може да се постави след дълго проследяване на симптомите, множество лабораторни кръвни и образни изследвания.

Механизми на вирусите

Думата вирус идва от латински език и значи "отрова". Вирусите са инфекциозни патогени, които "оживяват" щом попаднат в клетката гостоприемник и използват ресурсите и. Могат да се размножават единствено в нея.
Те са микрочастици, по-малки от бактериите, и носят генетична информация - ДНК или РНК, "облечена" и добре защитена от протеинова обвивка, наречена капсид, изградена от по-малки единици наречени капсомери. Пространственото разположение на капсомерите определя формата на даден вирус. Съществуват продълговати, спираловидни вируси, кръгли, сложни (напр. бактериофагите, нападащи бактерии).
Това разнообразие никак не е случайно, то е резултат от еволюционно приспособяване.
То дава възможност на вирусите за...

по-лесно прикрепване към различни клетки
различни механизми за навлизане
заразяване на различни видове организми
устойчивост в околната среда
дълго оцеляване, съответно водещо до развитие на хронично заболяване

Промените във формата и повърхностните белтъци помагат на вирусите да се „скрият“ от имунната система!

Механизъм на мимикрия
Инфекция: Вирус или бактерия навлиза в тялото.
Имунен отговор: Имунната система разпознава патогена и произвежда специфични антитела или T-клетки, за да го унищожи.
Сходство (Мимикрия): Патогенът притежава молекули (антигени), които наподобяват молекули на здрави клетки в тялото.
Кръстосана реактивност: След като унищожи инфекцията, имунната система (поради неспособност да различи патогена от здравата тъкан) продължава да атакува собствените клетки.

Механизми на бактериите

Бактериалният „Троянски кон“

За разлика от вирусите, много бактерии предпочитат да стоят между клетките (извънклетъчни патогени). По опасните са вътреклетъчните.
Някои бактерии (например тази на туберкулозата или салмонелата) нарочно се оставят да бъдат изядени от макрофагите (нашите имунни клетки „чистачи“).
Веднъж попаднали вътре в имунната клетка, те не позволяват на клетката да ги смели с киселина. Вместо това те превръщат макрофага в свой сигурен дом („Троянски кон“), където се размножават, защитени от антителата в кръвта. Имунната система ги разнася из цялото тяло, мислейки, че пренася „отпадъци“.

„Погрешната“ имунна атака (Прилики с автоимунитета)

Имунната система често атакува собствените ни тъкани, за да изчисти бактериите. Това се нарича имунопатология. Всъщност автоимунната реакция на организма може да е просто защита и процес на "самопочистване".
Образуване на грануломи: Когато имунната система не може да убие бактерията (като при туберкулоза), тя изпраща Т-клетки, които обграждат заразените зони и „зазиждат“ бактериите заедно с част от нашата собствена тъкан. Това води до сериозно увреждане на белия дроб – не от самата бактерия, а от опита на имунната система да я изолира.

Ревматична треска: Това е бактериална инфекция (стрептококи), която се превръща в „автоимунна“. Имунната система създава антитела срещу бактериите в гърлото, но протеините на тези бактерии приличат на протеините в сърдечните клапи. След като гърлото оздравее, антителата продължават да атакуват сърцето.

Връзка между патогенни инфекции и автоимунни заболявания

Епщайн-Бар вирус (EBV) и Множествена склероза: имунната система, борейки се с EBV, атакува миелиновата обвивка на нервите.
Стрептококови инфекции и Ревматична треска: Антителата срещу бактерията Streptococcus pyogenes се "кръстосват" с тъкани на сърцето, ставите или мозъка.
COVID-19 и автоимунитет: Установено е, че спайк протеинът на SARS-CoV-2 може да предизвика кръстосана реактивност, водеща до заболявания като диабет тип 1, автоимунен увеит (възпаление на окото) и анкилозиращ спондилит (Болест на Бехтерев).
Глутен и Тиреоидит на Хашимото: В някои случаи протеини от храната (като глутен) могат да имитират структурата на тиреоидната тъкан, провокирайки автоимунен отговор.

Други предпоставки за развитие на автоимунна реакция

интоксикация на тялото
дефицит на вит. D, недостатъчно излагане на слънчева светлина: необходимо количество в кръвта 50 nmol/L
дефицит на вит. В12
дефицит на магнезий - губим запасите си от Mg при стрес

Витамин В12 и магнезий са двата най-важни невротрансмитера, пренасящи нервните импулси. Дефицитът им засяга сърдечния ритъм, настроението, качеството на съня и храносмилането.