БЪБРЕЧНО-КАМЕННА БОЛЕСТ, ЧАСТ 1

Бъбречно-каменната болест е заболяване, при което се образуват камъни в бъбречното легенче и неговите чашки. Дълго време може да протича безсимптонно. Когато някое камъче тръгне по пикочните пътища предизвиква т.нар бъбречна криза, която може да бъде много болезнена.

Болките имат спастичен характер, напомнящи на колики, които ту се засилват, ту отслабват.
Острите ръбове на камъните (най-често при калциево-оксалатниите) одраскват лигавицата и появата на кръв в урината води до нейното потъмняване. Може да се наблюдава и гной в урината.
Болката обикновено е двустранна, съпроводена с висока температура.
Заболяването у нас е често срещано. Всяка година заболяват около 2% от населението.

 

 

ФАКТОРИ за развитие на заболяването...

• топъл и сух климат
• обезводняване – когато не приемаме достатъчно вода, урината ни е по-концентрирана и съдържа повече соли, което спомага за образуване на камъни.
• инфекции на пикочните пътища
• нарушения в храненето
• нарушен баланс на витамините – недостиг на вит.А и С, излишък или недостиг на вит. Д
• повишена пикочна киселина в урината – напр. при подагра
• намалено количество цитрати в урината – те възпрепятстват образуването на камъните
• злоупотреба с медикаменти – силфонамиди
• климакс
• хормонален дисбаланс
• вродени или придобити аномалии на пикочните пътища
• неврогенни и ендокринни заболявания

 

КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗА?
Най-често използваните методи за диагностика в случая са...

1. ИЗСЛЕДВАНЕ НА УРИНАТА
          - ЛАБОРАТОРНО- от него може да се установи наличието на повече еритроцити (хематурия), неразтворени кристалчета (кристалурия), левкоцити
          - МИКРОБИОЛОГИЧНО- установява дали има някаква уроинфекция
2. ЕХОГРАФИЯ –  недостатъкът при нея е, че не може да визуализира уретерни камъни, както и песъчинки
3. РЕНТГЕНОВА СНИМКА БЕЗ КОНТРАСТ (т.нар. суха снимка или обикновена) – тя обхваща бъбреците, уретерите и пикочния мехур. Недостатъкът и е, че не може да диагностицира чистите уратни камъни.
4. ЦВЕТНА СНИМКА (венозна урография) – Визулизира цялата отделителна система. Специфичното този вид снимка е, че венозно се вкарва контраст, който се излъчва чрез бъбреците и в случая уратните камъни става видими.
5. ДРУГИ – ендоскопско изследване и компютърна аксиална томография са методи, които по-рядко се използват за диагностика в случая.

 

 

КЛАСИФИКАЦИЯ НА КАМЪНИТЕ

Нормално в урината не се образуват камъни, въпреки че тя е наситен разтвор, защото в нея има и защитни колоиди. Но при промяна в нормалната и концентрация (сгъстяване при недостатъчен прием на течности) и киселинност възникват условия за кристализация около възпалителни клетки, чужди тела, бактерии, излющени епителни клетки, фибрин и кръвни съсиреци. Тези образувания – бъбречни камъни, според химичния им състав биват:

1. НЕОРГАНИЧНИ

• Калциево – оксалатни камъни
  Те са твърди, оранжеви или кафяви (дори черни, ако е имало кръв в урината), с шипчета (забелязващи се на обикновена рентгенова снимка) и съставляват около 60% от всички бъбречни камъни. Оксалатите са отпаден продукт от метаболизма на белтъците в черния дроб. 80% от оксалатите се образуват в организма, а останалия процент приемаме с храната. Причината за образуване оксалатни камъни е прекомерното количество на оксалати в урината, което може да се дължи на прием на храни богати на оксалати; заболявания на черния дроб, панкреаса, червата и др.; липса на вит.В6 и магнезий

• Калциево – фосфатни камъни
  Биват белезникави, меки, трошливи, с тенденция за образуване във вид на отливки на структурите, където се утаяват. Нарастват бързо. Почти винаги съпътстват с инфектиране на бъбреците с Протеус мирабилис. Това е микроорганизъм, който алкализира урината. Промяна в киселинността предразполага към образуването на кристали и съответно камъни. 20-23% от бъбречните камъни са калциево – фосфатни. Веднъж образувани, камъните съдържат в себе си микроорганизми, които причиняват чести рецидиви на инфекцията.
• Карбонатни – обикновено са бели на цвят с мека консистенция
  
  
• Магнезиевофосфатни – наричани още инфекциозни, тъй като наличието на инфекция спомага за образуването им, което обикновено се случва в алкална среда; на цвят са от сиви до кафеникави.

 

2. ОРГАНИЧНИ

• Уратни камъни – цветът им варира от белезникав до тъмен. Най-често са жълтеникави с гладка, по-рядко зърниста повърхност. По-меки от органичните и са с около 15% ? от всички бъбречни камъни. Те са рентгеново негативни  (обиновено не се забелязват на обикновена, безконтрастна рентгенова снимка). Този вид камъни се образуват в резултат на хиперурикозурия –повишено отделяне на пикочна киселина в урината. Прекомерния прием на храна богата на белтъчини и пурини, консумацията на алкохол и особено на червени меса повишават пикочната киселина. Човешката урина нормално е с рН между 6 и 7. Пикочната киселина се разтваря по-трудно в по-кисела урина, което е причина за образуването на уратни камъни.
• Цистинови- тези камъни се образуват вследствие на лоша резорбция на аминокиселините цистин, орнитин, аргинин и лизин в бъбреците. Трудно се разбиват. Рядко се срещат.
• Холестеринови – лесно чупливи, черни на цвят.
• Ксантинови - редки са

 

В зависимост от вида на камъните, рН на урината може да се промени от кисело (при уратни и оксалатни) до алкално (при фосфатни).

С КАКВО МОЖЕ ДА БЪДЕ СБЪРКАНА БЪБРЕЧНО-КАМЕННАТА БОЛЕСТ (БКБ) ...?

Има заболявания със сходна на БКБ симптоматика. Затова диагнозата трябва да се постави след направени медицински изследвания,  подробно описание на симптоматиката, хранителния режим и друга необходима информация (като това дали приема ли медикаменти, пие ли вода и каква и т.н) от страна на пациента и задълбочен анализ от страна да лекуващия.
БКБ може да бъде сбъркана със следните заболявания и състояния...

• пиелонефрит
• извънматочна бременност
• тумор на бъбреците
• остър перитонит
• остър апендицит
• остър панкреатит
• перфорация на стомашна язва

Следва продължение...