Брей (Tamus communis L. или Dioscorea communis L.)
синоними: блюш, брешнял, водогон, дадалан, полско телеграфче, ядъран

семейство Брейови (Dioscoreaceae)

Ботаническо описание

Брей е многогодишно увивно тревисто растение. Има тънко, гъвкаво стъбло, което се изкачва между други растения и може да достигне около 1,5–3 метра дължина.

Под земята се развива месесто, реповидно коренище, което може да бъде около 20–30 cm дълго и 5–10 cm в диаметър. То е покрито с дебел кафеникав корков слой.

Листата

Листата са един от най-лесните белези за разпознаване на брей.

Те са:

• последователно разположени;
• с дълги дръжки;
• яйцевидни до бъбрековидни;
• с дълбоко сърцевидна основа;
• заострени на върха;
• гладки и лъскави;
• с характерно дъговидно жилкуване.

Именно сърцевидната форма на листата придава на растението много характерен вид.

Цветовете

Цветовете са дребни и не толкова впечатляващи, колкото плодовете. Имат бледо жълтеникаво-белезникав до зеленикав оттенък и са събрани в гроздовидни съцветия.

Брей е двудомно растение – мъжките и женските цветове се развиват на различни растения.

Цъфти през май, юни и юли.

Плодовете

След цъфтежа женските растения образуват характерните яркочервени, кръгли и сочни плодове, с 2 до 5 сферични червеникаво-кафяви семена.

Те са красиви и лесно забележими сред зеленината, но са отровни. Именно атрактивният им външен вид крие риск, особено за деца, които могат да ги приемат по погрешка.

Къде се среща?

Растението предпочита светли гори, храсталаци и горски окрайнини, където има друга растителност, която може да използва като опора.

Среща до около 1000-1200 м надморска височина, в различни райони на страната, но най-често в Южна България.

Коя част от брей се използва като билка?

За лечебни цели традиционно се използва коренището (Rhizoma Tami). Вади се рано на пролет - през март, и може да се използва до 3 години след събирането и при правилно съхранение.

То е месесто и силно развито и представлява подземната част, в която се натрупват различни биологично активни вещества.

В народната медицина коренището се е използвало предимно външно, най-често под формата на маслен извлек или други препарати за мазане.

Кога се събира брей?

Коренището традиционно се събира през периодите, когато надземната част вече е приключила развитието си:

• септември–октомври, след узряване на семената;
• или рано напролет – март–април.

След изваждането коренището се почиства и се подлага на сушене.

Тъй като растението е отровно и пресният корен има силно дразнещо действие, събирането и обработването му не трябва да се разглеждат като обичайна домашна билкарска практика.

Химичен състав на брей

Научните изследвания показват, че коренището на Tamus communis съдържа разнообразни вторични растителни метаболити.

Сред изследваните групи са:

• алкалоиди
• гликозиди: сапонини
• скорбяла
• слуз
• калциев оксалат (иглоподобни кристали), оксалова киселина, мравчена киселина - именно те предизвикват силно дразнене, което определя употребата на билката като предимно външна.
• стероли;
• безазотни производни на фенантрена
• флавоноиди: кемферол, кверцетин
• Фенантрентриол и дихидрофенантренови производни

Особен интерес представляват фенантреновите съединения. В лабораторни изследвания някои от изолираните вещества показват цитотоксична активност върху ракови клетъчни линии.

Действие и приложение

В традиционната медицина брей се свързва най-вече с противовъзпалително и обезболяващо действие. Освен това действа слабително и пикочогонно. Подобрява кръвообращението на мястото върху което е поставен компрес с екстракт от билката.

Коренището е използвано външно при:

• ревматични болки;
• артрит
• ишиас;
• плексит;
• мускулни болки;
• ставни оплаквания;
• натъртвания;
• подкожни кръвоизливи;
• някои кожни проблеми;
• хемороиди
• водянка

Брей е отровно растение. Особено внимание изискват плодовете и коренището.

Подземните части съдържат силно дразнещи вещества, гликозиди и сапонини. В плодовете са установени, наред с други съставки, калциев оксалат под формата на игловидни кристали.

При поглъщане могат да се появят гадене, повръщане, пареща болка в устата, хранопровода и стомаха, диария, световъртеж, главоболие и нарушения в координацията.

Маслен извлек от брей

Бреят е старо народно лекарство при ставни болки, ревматизъм и ишиас, мускулни болки и възпалителни състояния. Билката се прилагала и при натъртвания и подкожни кръвоизливи, тъй като подпомагал по-бързото им разнасяне.

Една от традиционните рецепти в българската народна медицина, е приготвяне на маслен извлек от коренището.

Необходими са ви:

• 100гр пресни корени от брей
• 0,5л силна ракия
• 0,5л зехтин

Билката се кисне 7 дни в ракията, като периодично се разклаща. Прецежда се и се добавя зехтина. Получената смес се използва за мазане и разтривка вечер.

Като отвара билката се е приемала с повишено внимание!

1 ч.л коренище от брей в 0,5л вода. Пие се по 1 кафена чашка преди хранене.

Рецепта II

Още един традиционен начин за приготвяне на маслен извлек от билката брей, за който са ви необходими...

• 200 г настъргано коренище от брей
• 1 литър зехтин

Коренището се поставя в зехтина и се оставя да престои 20 дни, след което извлекът се прецежда е се използва външно при шипове, ревматични болки, ишиас и пр.

Рецепта III

100гр сушени корени от брей се заливат с 300мл ракия или спирт и се киснат 12ч. На сутринта се прецежда и вече може да се използва за мазане.

Важно: Брей (Tamus communis) е отровно растение. Не се препоръчва вътрешен прием на растението. Пресният корен може да предизвика кожно дразнене и изгаряне. При съмнение за поглъщане или при силна кожна реакция е необходима своевременна медицинска помощ.

Не се препоръчва употребата на брей при камъни в бъбреците или жлъчката!