Бял имел – древен символ на любовта и прошката - Dikrasin

Символика и място в традициите

Свещено растение за келтите

От древността белият имел е смятан за свещено растение с магическа сила. Келтите го наричали „дар от небето“, защото не расте на земята, а върху дърветата – сякаш се намира между световете. Друидите вярвали, че имелът притежава жизнена сила, която ги защитава от зли духове и способност да лекува и да възстановява баланса.

Особено ценен бил имелът, растящ върху дъб – свещено дърво. Събирането му било ритуало: със златен сърп, по време на определена фаза на Луната, най-често около зимното слънцестоене. Растението не трябвало да докосва земята, за да не загуби силата си. Вярвало се е, че то може да „примирява противоположностите“ – живот и смърт, земя и небе, светлина и мрак.

Имелът в Скандинавската митология

В скандинавската митология белият имел е пряко свързан с една от най-трагичните и значими истории – смъртта на бог Балдур, бога на светлината, чистотата и хармонията.

Според мита майката на Балдур, богинята Фриг, поискала от всички същества и предмети във Вселената клетва, че няма да навредят на сина ѝ. Единственото, което пропуснала, бил именно имелът – смятан за твърде млад, слаб и безобиден. Бог Локи използвал това и направил стрела (или копие) от бял имел, с която слепият бог Хьодр по невнимание убил Балдур.

След смъртта му Фриг заплакала, а сълзите ѝ се превърнали в белите плодове на имела. В някои по-късни интерпретации се разказва, че Балдур бил върнат към живота и тогава Фриг благословила имела като символ на любовта, прошката и помирението, обещавайки да целува всеки, който мине под него, вместо да го наранява. Именно оттук произлиза по-късната традиция за целувка под имела.

С течение на времето езическите вярвания се преплитат с християнските традиции. По време на зимното слънцестоене и по-късно на Коледа, белият имел остава символ на вечния живот, тъй като остава зелен през зимата. Той започва да се използва като знак за мир и любов в дома, а обичаят за целувка под него е отзвук от древните митове за помирение и благословия.

Характеристика

Белият имел (лат. Viscum album L.) е вечнозелено малко храстче от сем. Имелови. Израства най-често по клоните на широколистни дървета, но и по иглолистни, поради което е набеждаван за полупаразитен. Листата му са жълто-зелени на цвят, кожести, срещуположни и продълговати до ланцетни. Образува кълбовидни, бели плодчета през есента. Птиците се хранят с тях и ги разпространяват.

Използваема част на растението са листата. Имелът се използва широко в рецептите на традиционната медицина при лечението на хипертония, хемороиди, сърдечни заболявания, ракови и туморни образувания.

Белият имел се нарича още птичи и кози ядки, вещерско гнездо, шулга, кожух от овча кожа, златен лист, свещено зелено, зимни семена и кръстосана трева.

Лечебно действие на белия имел

Имелът има следните лечебни свойства:

успокоително;
съдоразширяващ;
противоглистно средство;
антиконвулсант;
спазмолитично;
противовъзпалително;
антисклеротичен;
кръвоспиращо;
заздравяване на рани;
тоник;
диуретик;
укрепване.

Билката помага за понижаване на кръвното налягане и подобряване на сърдечната функция. Възпрепятства растежа на злокачествени клетки. Благодарение на биоактивните вещества - холин (и други негови производни) и вискотоксин, билката потиска клетъчното делене и синтеза на ДНК.

Приложения на бял имел в народната медицина

В народната медицина билката се използва при

диабет;
кожни заболявания;
хипертония;
епилепсия (имел растящ върху бреза);
виене на свят
главоболие
заболявания на нервната система;
бронхиална астма;
заболявания на панкреаса;
хипертиреоидизъм;
заболявания на опорно-двигателния апарат;
гастрит и ентерит;
маточни кръвоизливи
атеросклероза
затлъстяване;
сърдечни заболявания;
хемороиди;
рак;
флебевризма;
удар.

На жени с обилно течение по време на менструация, маточно кървене, безплодие, менопауза и ерозия на шийката на матката се препоръчва да приемат отвари и настойки на основата на имел.

В миналото лечителите давали на жените по 1-2 плодчета, вътрешно, за зачеване.

Противопоказания и странични ефекти

Имелът е слабо отровно растение и трябва да се приема с повишено внимание. В случай на предозиране на лекарства, базирани на него, може да възникне хранително отравяне. Ако почувствате гадене, повръщане и виене на свят, трябва незабавно да потърсите помощ от лекар.

Всички продукти, направени от бял имел, трябва да се приемат на кратки курсове, като се правят 2-месечни паузи. Това ще помогне да се избегнат странични ефекти. Трябва да се внимава при използване на продукти за локално приложение, тъй като силната концентрация на разтвора на компреса може да доведе до некроза на меките тъкани.

Противопоказания за употребата на растителни продукти:

бременност и кърмене;
хипотония;
астения;
хипотиреоидизъм;
възраст до 18 години;
камъни в жлъчния мехур;
ангина;
бъбречни и чернодробни заболявания;
алергия.

🌿 Отвара

1с.л бял имел се запарва в 0,5л вода. Приемат се 50мл х 3 дневно, на гладно, 30 мин.преди хранене.

🌿 Инфузия

Съставки:

1 ч.л сухи листа;
250 мл студена вода.

Приготвяне:
Залейте билката с хладка вода и оставете да се кисне за една нощ. Прецедете на сутринта. Консумирайте на гладно, на малки глътки през деня.

🌿 Тинктура

Използва се при гинекологични заболявания и нервни сривове по 1 ч.л. х 3 пъти дневно преди хранене. Подходяща и за разтриване на стави.

🌿 Мехлем от бял имел

Подходящ при:
ставни и мускулни болки, артрит, ревматизъм, разширени вени, кожни възпаления

Съставки:

2 с.л. сухи листа и млади стъбла от бял имел
100 мл зехтин или бадемово масло
20–30 г пчелен восък (или ланолин)

Приготвяне:

Нарежете сухия имел на ситно и го залейте с маслото.
Загрейте на водна баня около 60 минути, без да кипва.
Оставете да престои 12–24 часа, след което прецедете.
Добавете восъка и загрейте отново леко, докато се разтопи.
Разбъркайте и изсипете в стъклен съд. Оставете да се втвърди.

Употреба:

Нанасяйте тънък слой 1–2 пъти дневно с лек масаж.

Съхранение:

На тъмно и хладно място или в хладилник – до 6 месеца.

⚠️ Важно: Само за външна употреба. Да не се използва при бременност, върху открити рани или при кожно дразнене.

Събиране и съхранение на растителни материали

Събирането на стъбла, листа и плодове трябва да бъде от септември до декември. Необходимо е да се събира имел само от здрави дървета, растящи далеч от населени места и пътното платно. Изсушените суровини се съхраняват в платнени торбички на тъмно място. Срокът на годност на изсушения Бял имел е до 2 години, като качественият материал има жълтеникаво-зелен цвят, без признаци на мухъл.