Чемшир, чимшир (Buxus sempervirens) - пазителят на рода

В миналото народът вярвал, че къща без чимшир не може. Засаждането му било знак, че семейството ще "пусне дълбоки корени" и родът ще пребъде. Стопанката на дома имала грижата да посади растението близо до портата или пред входната врата на къщата. Вярвало се, че чимширът брани семейството от злото, служи като щит срещу лоши очи, болести и други нещастия.
Така наречените в народното ни творчество - "чемшир порти", са своеобразна граница между свещеното пространство на дома и външния свят.

Чимширът е вечнозелено растение, поради което се е превърнал в символ на устойчивост, здраве, дори безсмъртие.
Използван е в много обредни ритуали, както при сватби, така и при погребения.

В някои краища на България, като Източна Тракия, Родопите и Северозапада е имало обичай, според който чимширена китка се изпращала на бащата на булката, след първата брачна нощ, като символ за нейната непорочност, с която е влязла в брака. В случай, че момата не е опазила девствеността си преди сватбата, баща и получавал от сватовете китка сушен пелин, бодил или сушена коприва.

>>> Прочети още за Билките и тяхното място в българските обредни традиции.

Чемширът има отредено място и в народната медицина. В миналото различни части на растението са прилагани при треска, ревматични оплаквания и кожни заболявания. Към лечебната му употреба обаче трябва да се подхожда предпазливо, тъй като в големи количества е токсичен.

Латинското име на обикновения чимшир е Buxus sempervirens L. Думата sempervirens означава „винаги зелен“ , а корените на името чимшир (şimşir) ни отвеждат до древна Персия.

Франция – чимширът срещу бури и нещастия

Във Франция и други части на католическа Европа чимширът често замества палмовите клонки на Палмова неделя, когато палмите не са местно достъпни. Осветените клонки се отнасят вкъщи и се поставят на специално място – например край разпятие, над врата или в друга част на дома.

В народните вярвания на някои области на чимшира се приписва способността да предпазва жилището и стопанството от бури, мълнии, пожари, болести и други нещастия. На места клонки се поставят и в оборите или сред нивите, за да осигуряват защита на животните и реколтата.

Австрия – срещу дявола и мълниите

Австрийски етнографски описания съхраняват вярвания, според които чимширът може да предпазва от дявола, от мълнии и от различни нещастия. В някои местни лечебни обреди листата му са използвани и срещу треска.

Един от описаните ритуали включва 72 листа, поставени в малък вързоп, който болният носи на шията. Листата се отстраняват последователно, като самото броене и намаляване на броя им се възприема символично като начин за отнемане на болестта.

Италия – срещу злото око

В някои италиански традиции растенията са важна част от обредите срещу malocchio – злото око, което според народните вярвания може да причини болест, слабост или поредица от нещастия.

Етноботанически изследвания от Тоскана документират употребата на чимшир сред растенията, на които се приписва защитна функция. Клонките и другите растителни материали се вписват в ритуали, целящи да предпазят човека от завист, недоброжелателство или невидима вреда.

Ботаническо описание

Чемшир, чимшир (Buxus sempervirens L.) е вечнозелен храст от семейство Чемширови (Buxaceae).

Разпространен е в Европа, Африка и Азия. Расте в широколистни гори, по сенчести склонове и в райони с варовити почви. В България се среща естествено в подходящи местообитания, но е широко разпространен и като декоративен храст в дворове, паркове и градини.

Чимширът расте изключително бавно. При благоприятни условия може да достигне до 9 метра височина и да живее десетилетия, а понякога и много по-дълго. Гъстата му корона и добрата поносимост към подрязване го правят предпочитан за живи плетове и оформени зелени фигури.

Листата са дребни, срещуположно разположени, кожести и овални, с тъмнозелена, лъскава горна повърхност и по-светла долна страна. Цветовете са малки, жълтеникаво-зелени. Появяват се през пролетта, обикновено в пазвите на листата. Плодът е твърда кутийка, която при узряване се разпуква и освобождава семената.

Дървесината на чемшира е много плътна, твърда и сравнително финозърнеста. В миналото е използвана за изработване на дребни дървени изделия, инструменти и предмети, при които се изисква здравина и прецизност.

Химичен състав на чемшира

Основните вещества, които определят токсичността на чемшира, са алкалоидите. В различни части на растението са установени стероидни алкалоиди, известни като чемширови или буксусови алкалоиди. Сред тях са съединения от групата на циклобуксиновите алкалоиди.

Освен тях в растението се съдържат:

• Стероидни алкалоиди – биологично активни вещества, част от които могат да предизвикат токсични ефекти.
• Флавоноиди – растителни съединения с разнообразни биологични свойства.
• Танини – вещества с тръпчив вкус, способни да взаимодействат с белтъците.
• Смолисти и горчиви вещества, както и съобщавани в литературата количества етерично масло.
• Други вторични растителни метаболити, чийто състав и концентрация зависят от частта на растението и условията на развитие.

Действие и приложение

В народната медицина се употребяват предимно листата и кората на младите клонки. Листата се събират по време на цъфтежа (април - май).

Чимширът действа...

• антибактериално
• антиоксидантно
• пикочогонно
• жлъчегонно
• слабително
• антипиретично
• имуностимулиращо
• понижаващо кръвното налягане
• обезболяващо

Традиционно чемширът е използван при...

• треска
• ревматични болки
• подагра
• някои кожни заболявания
• епилепсия
• жлъчна недостатъчност
• нервни смущения
• захарна болест
• чревни паразити
• косопад

В по-старата европейска медицина е използван и като заместител на хинина при малария.

• Вътрешно приложение: 1/2 с.л листа от чимшир в 500мл вода. Взима се по една малка кафена чашка 20-30мин. преди хранене, 4 пъти на ден.
• Външно приложение: листа от чимшир се варят във винен оцет в съотношение 1:10.
  Използва се за фрикции при косопад, а накиснати листа в силна ракия (същото съотношение) - за разтривка при ревматизъм и ставни болки.

Внимание! Консултирайте се с фитотерапевт или фармацевт преди употреба! В големи количества чимширът е токсичен. Спазвайте указаната дозировка!

Традиционни медицински приложения Персия

• Против кожни заболявания и белези: Локалното приложение на стрити листа от чимшир се е използвало за лечение на кожни инфекции като ḥomra/bād-e sorḵ (червен вятър / еризипел), пустули, екземи и псориазис. Смесен с мед и къна, чимширът се е прилагал върху кожата за изчистване на белези и петна.
• Лечение на епилепсия: В персийските медицински енциклопедии от X до XVIII век чимширът се посочва като едно от традиционните средства за борба с епилепсията (sar-e), най-вече под формата на дестилирано от дървесината етерично масло.
• Против чревни паразити: В някои региони на Иран (като Гилан и Мазандаран) прясно изцеденият горчив сок от младите листни пъпки се е използвал в народната медицина като мощно средство срещу тении и глисти.
• Анални неразположения: Отвара от листата на чимшира се е прилагала външно като доказан лек при пролапс на ануса.

Хигиенна и козметична употреба

• Поддържане на косата: Известният персийски лекар Ибн ал-Байтар и други средновековни автори отбелязват, че разресването на косата с гребени, изработени от чимширово дърво (Şimşir tarak), значително подобрява здравината на косъма, намалява наелектризирането и масажира скалпа. Чимшировата дървесина е изключително плътна и фина, което я е правело идеална за тази цел.

Важно предупреждение за безопасност
Персийските лечители изрично са предупреждавали за дозировката на растението. Чимширът съдържа силно токсични стероидни алкалоиди (като буксин), които при поглъщане в по-големи количества могат да предизвикат гадене, повръщане, тежка диария, гърчове и дори парализа на дихателната система. Спазвайте указаната дозировка!

Традиционна източна медицина

В Източна Азия (Китай, Япония) дребнолистният чемшир е основен елемент в класическите градини. Той често се отглежда като бонсай и се оформя в сложни топиарни фигури. Смята се за символ на дълголетие, устойчивост и жизнена сила, тъй като остава вечнозелен и расте изключително бавно.
Поради фината си структура в Източна Азия от него се изработват скъпи детайли за музикални инструменти, традиционни печати, лъжици, шахматни фигури и занаятчийски сечива.

В азиатските медицински практики (особено в Източна и Южна Азия) се използват предимно листата, кората и младите клонки на местните видове чемшир (например Buxus microphylla и Buxus harlandii):

• Пречистване на кръвта и детоксикация: Използва се в билкови отвари за извеждане на токсините от организма и подобряване на кръвообращението.
• Понижаване на температурата (Антипиретик): Благодарение на съдържащите се алкалоиди, в азиатската народна медицина се прилага при тежки трескави състояния и настинки за предизвикване на потене и сваляне на температурата.
• Ревматизъм и ставени болки: Настойки от билката се използват външно под формата на компреси и разтривки за облекчаване на хронични болки при артрит и ревматизъм.
• Грижа за косата и скалпа: Екстракти от листата се прилагат локално срещу косопад (алопеция), пърхот и за стимулиране на растежа на косата.