Чума - средновековните методи за лечение...

Някога много отдавна, владетелят на едно кралство се прибирал от лов и по пътя застигнал една немощна старица, която едвам вървяла.
Съжалил я кралят, спрял коня и я запитал...

- Къде отиваш, бабо?
- Ей, там към онова кралството съм тръгнала, сине, но сили не ми останаха.
 
Качил я кралят на коня си и я превел през крепостните стени, където й помогнал да слезе. Когато я спуснал на земята, тя се изправила пред него и казала...

- Кралю, аз съм чумата.

Заскубал си косата кралят, завайкал се, че докарал чумата на собствения си кон, но тя му казала..

- Слушай ме. От благодарност, че ми помогна, обещавам, че ще взема живота само на 1000 души.

Тръгнала чумата от къща на къща, с всеки изминал ден броят не жертвите растял...
Надминал 1000, 2000, 5000...,а когато достигнал десет хиляди, кралят, разярен тръгнал да търси старицата. Открил я в един беден дом и развикал:

-Ти ме измами! Наруши обещанието си. Десет хиляди умряха вече, а ми каза че ще вземеш само 1000.

Чумата се изправила и спокойно отвърнала:
- Кралю, аз спазих обещанието си и уморих само 1000. Останалите умряха от страх.

В историята на човечеството има заболявания, които са оставили дълбока следа. Чумата е едно от тях. Някога тя е била смятана за най-страшната болест, отнела живота на хиляди, дори милиони хора преди да бъде проучена и овладяна.

В миналото хората не знаели какво причинява заболяването и как се разпространява. За едни то било Божие наказание, за други – последица от отровен въздух, неблагоприятно разположение на звездите или загадъчни природни явления. Лекари, билкари и лечители опитвали различни средства, но без да познават истинския причинител, не можели да предложат надеждно лечение.

Трите най-големи чумни пандемии в историята

Чумата на Юстиниан (541–542 г.) е една от най-ранните документирани големи пандемии. Започва по времето на византийския император Юстиниан I, достига Константинопол и се разпространява из Средиземноморието, като епидемичните вълни продължават десетилетия.

Черната смърт (1347–1351 г.) е най-опустошителната чумна пандемия в европейската история. Тя отнема живота на десетки милиони хора и променя обществения и икономическия живот на континента. Разпространението по търговските пътища превръща оживените пристанища и градове във важни огнища на заразата.

Третата чумна пандемия (от средата на XIX век) започва в Китай и се разпространява по света чрез морската търговия. През 1894 г. Александър Йерсен изолира бактерията Yersinia pestis – причинителя на заболяването. Това откритие поставя основите на научното разбиране за чумата и на по-ефективните мерки за нейното ограничаване и лечение.

Заболяването продължава да се среща и днес, макар случаите да са ограничени предимно до определени райони на света. Сред страните, в които се регистрират случаи, са Мадагаскар и Демократична република Конго.

Народната медицина – как са се лекували хората в миналото?

Преди откриването на бактериите и антибиотиците хората разполагали с ограничени възможности. Лечението се основавало на традиционни билкови рецепти, наследени медицински представи, религиозни практики и различни опити да се предпазят от заразяване.

Трябва да се има предвид, че не е съществувало единно лечение. Практиките се различавали според региона, епохата и материалните възможности на хората.

Чумният лекар и прочутата маска с птичи клюн

През XVII век, по време на епидемията, лекарите в Европа носели специално облекло, което в наши дни се е превърнало в емблематичен символ на онази епоха.
В Италия, чумният лекар се превръща в главен персонаж в италинската комедия дел арте. и карнавалните празненства. И днес костюмът е популярен в страната.

Лекарят се обличал с дълга черна роба или плащ, покрита с ароматни восъци; бричове, свързани с ботушите, риза, шапка и ръкавици от козя кожа и пръчка, с която мушкал или отблъсквал болните. Но най-характерната част от облеклото си остава маската със кръгли стъклени окуляри и дълъг нос, наподобяващ птичи клюн. Той бил пълен с ароматни билки и масла, имал две дупки, по една от всяка страна близо до ноздрите, които били достатъчни за вдишване на въздуха, който се смесвал с билковите аромати.
Създател на костюма Шарл дьо Лорм бил чумен лекар, който се грижел за много европейски кралски особи по онова време.

Лечение с аромати

По онова време било разпространено вярването, че болестите като чума, холера и др. подобни се причинявали чрез разнасянето на миазми - опасен лош въздух, наричан още нощен въздух, произхождащ от гниенето на органични вещества.
Поради това медиците вярвали, че приятните аромати на билки и масла пречистват въздуха, а вдишването им ще предпази хората от заразата.

Въпросният "птичи клюн" на маската, лечителите пълнели с териак - специална смес от 55 вида билки и други компоненти като смоли, мед, канела, смирна и прах от мъртва усойница.

Ароматни билки и опушване

През Средновековието широко се използвали растения с изразен аромат – розмарин, лавандула, градински чай, пелин, хвойна и други. Билките се носели в малки торбички, поставяли се в помещенията или се изгаряли, за да ароматизират въздуха.

Оцетни смеси и прочутият „оцет на четиримата крадци“

Едно от най-известните средства, свързвани с чумните епидемии, е т.нар. "оцет на четиримата крадци". Рецептата за този лек присъства и днес във френската фармакопея.
Според историята през 1628г., в Тулуза (Югозападна Франция) се разразила жестока чумна епидемия. Четирима крадци открили начин да обират домовете на починалите от нея без да се заразят. Как? Като обтривали цялото си тяло с оцет, в който киснали различни билки. До тук добре. Но след известно време били заловени и осъдени. Успели да откупят свободата си в замяна на рецептата, която днес е известна като "Оцетът на четиримата крадци."

За рецептата се смята, че францисканска и датира от 16в. По онова време оцетът и виното са били част от състава на голяма част от лечебните средства.

В състава на прочутия оцет са влизали пелин, салвия, розмарин, лавандула, карамфил, седефче, камфор и др.
И днес този лек все още намира приложение и то в много различни направления. Употребява се при бронхити, зъбобол, кариеси, синузит, акне, паразити (напр. бълхи, краста, въшки...) и още много други.

Кръвопускане и други опасни процедури

Средновековната медицина често се опирала на теорията за телесните течности, според която здравето зависело от техния баланс. Затова при различни заболявания се практикувало кръвопускане.

При чума понякога се правели разрези на подутите лимфни възли или се поставяли различни лапи и вещества върху тях. В някои исторически медицински текстове се описва дори използването на живи пилета върху бубоните с надеждата, че ще извлекат вредните вещества.

Подобни методи не лекували причинителя на заболяването и можели да причинят допълнителни увреждания, инфекции и загуба на кръв.

Изолация, почистване и ограничаване на контактите

Сред старите практики имало и такива, които действително можели да намалят разпространението на инфекцията. Изолирането на болните, ограничаването на пътуванията и контролирането на контактите постепенно се превърнали във важни мерки за обществена защита.

Карантината има исторически корени в борбата с епидемиите.
В пристанищните градове започнали да ограничават движението на пристигащите кораби и пътници. Думата „карантина“ се свързва с италианското quaranta – четиридесет, заради практиката някои кораби да бъдат задържани за 40 дни.

Макар тогава да не познавали Yersinia pestis, наблюденията показвали, че ограничаването на движението и контактите по време на епидемии може да има значение.

Днес знаем и колко важен е контролът върху бълхите и гризачите в районите, където бактерията се среща естествено.

Какво представлява чумата и какво я причинява?

Чума или т.нар. черна смърт е тежко инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Yersinia pestis. Тя представлява грам-отрицателен зоонозен кокобацил. Среща сеестествено при определени диви гризачи и други дребни бозайници, а бълхите могат да пренасят инфекцията между животните и към хората.

Човек може да се зарази по няколко начина:

• чрез ухапване от заразена бълха
• при пряк контакт със заразени животински тъкани или телесни течности;
• чрез вдишване на инфекциозни респираторни частици от човек с белодробна форма на заболяването.
  
  

След проникването си в организма бактерията може да се размножи в лимфните възли, да навлезе в кръвообращението или да засегне белите дробове. Според това коя част от тялото е засегната и как се развива инфекцията, се разграничават три основни клинични форми.

Бубонна чума

Това е най-разпространената форма. Бактерията достига до близките лимфни възли, които се възпаляват и подуват. Получават се болезнени образувания, наречени бубони – най-често в областта на слабините, подмишниците или шията.

Обикновено симптомите започват внезапно и включват висока температура, втрисане, главоболие, отпадналост и силни болки в тялото.

Септична чума

При тази форма бактерията се разпространява в кръвта. Може да възникне самостоятелно или като усложнение на друга форма на заболяването.

Възможните прояви включват висока температура, силна слабост, коремни болки, кървене под кожата, потъмняване на тъканите и тежко увреждане на органите. Това е животозастрашаващо състояние, което изисква незабавно лечение.

Белодробна чума

При белодробната форма инфекцията засяга белите дробове. Тя може да възникне, когато бактерията се разпространи от друга част на тялото, или след вдишване на инфекциозни частици.

Симптомите могат да се развият много бързо и включват кашлица, задух, болка в гърдите, висока температура и понякога кървави храчки. Тази форма може да се предава между хората и е особено опасна, ако лечението се забави.

Какви са признаците на чумата?

Инкубационният период обикновено е между един и седем дни, но може да варира според формата и начина на заразяване.

Най-често срещаните признаци са:

• внезапна висока температура и втрисане;
• силно главоболие и болки в мускулите;
• изразена отпадналост;
• гадене и повръщане;
• болезнено подуване на лимфните възли;
• кашлица, задух и болка в гърдите при белодробната форма;
• кървене под кожата или промени в цвета на крайниците при тежко протичане.

Тези симптоми не са специфични само за чумата. При съмнение за заразяване, особено след престой в район с регистрирани случаи или контакт с потенциално заразени животни, е необходима незабавна медицинска оценка.

Как се лекува чумата днес?

Днес чумата е лечимо заболяване, ако диагнозата бъде поставена навреме и антибиотичното лечение започне своевременно.

Лекарите потвърждават диагнозата чрез лабораторни изследвания на подходящи проби – например кръв, храчки или материал от възпален лимфен възел. При сериозно подозрение лечението не бива да се отлага до получаването на окончателните резултати.

Използват се антибиотици, избрани от медицинския екип според клиничната форма, тежестта на инфекцията и състоянието на пациента. При необходимост се прилага и поддържаща терапия в болнични условия. При белодробна чума се предприемат и мерки за ограничаване на предаването на инфекцията.

Профилактиката включва избягване на ухапвания от бълхи в рискови райони, недокосване на болни или мъртви диви животни и предпазване от контакт със заразени тъкани и телесни течности.