ДЮЛЯ - Златната ябълка на богинята Афродита

Дюля
лат. Cydonia oblonga Mill.
Семейство Розоцветни (Rosaceae)

Родината на дюлята се свързва със Западна Азия и Закавказието – областите около днешните Иран, Армения и Азербайджан. Оттам растението постепенно се разпространява към Мала Азия, Средиземноморието и Европа. Археологическите и историческите сведения свидетелстват за отглеждането му още в древността.
Според някои изследователи, родината на дюлята е областта Кидония (намираща се на североизточния бря на о. Крит) и по-точно гр. Кидон, на чието име древните гърци нарекли дюлята "кидонска ябълка".
В древна Гърция е съществувал обичай, въз основа на който по-късно се въвежда закон от законодателя на Атина - Солон (ок. 640 - 559 г.пр.н.е.), според който всяка младоженка преди да влезе в брачната стая трябвало да изяде една "ябълка от Кидон", отдавайки се така в служба на богинята на любовта и красотата Афродита, на която бил посветен плода.
Ето как дюлята се превръща в своеобразен символ на благословен семеен живот и плодовитост.

Ботаническо описание

Дюлята е дърво, което обикновено достига височина около 3–6м., или храст, достигащ 1,5-3 метра. Принадлежи към семейство Розоцветни, в което са и ябълката, крушата, глога, шипката, планинския лимон...

Листата са яйцевидни, целокрайни, отгоре голи и тъмнозелени, а отдолу - мъхести и бледозелени.

През пролетта се покрива с красиви бледорозови до бели цветове. За пчелите, дюлята е ценно медоносно растение.
През есента образува едри плодове с жълта кора и характерен силен аромат. Формата им варира – някои приличат на ябълки, други са по-издължени, подобно на круши.

Месестата част е твърда и тръпчива, особено преди пълното узряване. Рядко дюлите се консумират сурови. При термична обработка омеква, а ароматът ѝ се засилва. Подобно на крушите и мушмулите, плодът на дюлята също съдържа каменисти клетки (склереиди). Те подпомагат чревната перисталтика.

Дюля - химичен състав

Плодът на дюлята е богат на...

• Въглехидрати и естествени захари – основно фруктоза, по-малко е глюкозата и малко количесво захароза, осигуряващи енергия.
• Пектин и други хранителни влакнини – участват в нормалната работа на храносмилателната система. Пектинът има силни желиращи свойства, поради което е особено ценен при приготвяне на желета и конфитюри.
• Органични киселини – сред тях в най-голямо количество е ябълчната, следвана от винената. Янтарна, салицилова и бензоена са в по-малки количества. Плодът съдържа и лимонена киселина.
• Витамин C – участва в нормалната функция на имунната система, образуването на колаген и защитата на клетките от оксидативен стрес.
• Минерали – мед, калий, фосфор, калций и магнезий в различни количества.
• Фенолни съединения – включително фенолни киселини и флавоноиди, които проявяват антиоксидантна активност.
• Слузни вещества
• Етерични масла - на тях плодът дължи своя специфичен, приятен аромат

Кората на дюлята също е ценен източник на полифеноли. Затова, когато плодът е добре измит и кората е здрава, не е задължително да я отстраняваме преди печене или варене.

Семената на плода съдържат значително количество ароматни мазнини, белтъчини, до 20% слузни вещества, дъбилни и пектинови вещества, танини, фосфорна киселина. В семената на дюлята се открива гликозида амигдалин, който може да бъде токсичен в големи количества.

Лечебно действие и приложение

Дюлята е използвана като лек за различни болестни състояния още от Хипократ (ок. 460-370г. пр.н.е.). Сок от плодовете е предписвал и като ободряващо средство.

Древноримския лекар Клавдий Гален (ок. 130 - 200г.) използвал в лечебната си практика португалското дюлево пюре "мармелейро" (от което произлиза днешото име "мармалад").

В наръчник по билколечение от 1590г. на италианския лекар и ботаник Петро Матиоли, при храносмилателни смущения се препоръчва поставянето на парченца прясно нарязана сурова дюля върху корема.

За възбуждане на апетита Авицена (980-1073) предписвал сок от дюля, подправен с мед и малко лимонов сок, за възбуждане на апетита.

Подпомага храносмилането

Месестата част на дюлята съдържа пектин и други влакнини, които подпомагат нормалното функциониране на червата. Приготвена като компот или печен плод, тя е подходящ начин за разнообразяване на храненето.

Именно заради съдържанието на дъбилни вещества (танини) и пектини, в народната медицина отварата от дюля се използва при стомашно-чревни разстройства, стомашен дискомфорт и кръвотечения. Печени дюли се дават като запичащо средство при диарии.

Танинът спомага за предпазване целостта на чревната лигавица, а също така прави дюлите подходяща храна за болни от белодробна туберкулоза.

Омекотяващо действие при дразнене на гърлото

Семената от дюля са особено интересни за билколечението. При накисване във вода външната им обвивка отделя слуз, която действа омекчаващо и противовъзпалително на стомашн0-чревния тракт (при гастрити, гастро-ентероколити, стомашна язва, язва на дванадесетопръстника) и дихателните пътища (бронхити, трахеити, задух, пресипнал глас, кръвохрачене), придружени с кашлица.
Традиционно този извлек се използва за успокояване на усещането за сухота и дразнене в гърлото.
Слузестият извлек се използва и външно за компреси при възпаления на очите, за гаргара при ангина, при изгаряния, натъртвания и кожни възпаления. Както и при рагади на зърната при кърмачки.

Важно! Семената на дюлята не бива да се счукват, защото тогава от тях се отделя токсичният гликозид амигдалин (със специфичен аромат на горчив бадем).

Антиоксидантно действие

Полифенолите в дюлята могат да неутрализират определени реактивни кислородни съединения в лабораторни условия. Това е едно от свойствата, заради които плодът се изследва като част от здравословното хранене.

Отвара от нарязани плодове е добро диуретично средство при водянка. Препоръчва се още при...

• сърдечно-съдови заболявани
• бъбречни заболявания
• желязодефицитни анемии

Дюлев сок се препоръчва за външно приложение при хемороиди, чрез поставяне на горещи компреси.

Кората от дюля е добро лечебно средство при заболявания на черния дроб, а сварена се употребява и за жабурене при възпаление на венците.

Листа от дюля – традиционна употреба

Листата на дюлята съдържат фенолни съединения и флавоноиди, които са обект на лабораторни изследвания. Съставът на листата не е така добре изучен, както плодовете и семената на дюлята.

В традиционната медицина листата се употребяват при...

• високо кръвно
• стомашни болки
• чернодробни заболявания

Как да употребяваме дюлята?

Рецепта 1: Печена дюля с мед и канела

Подходяща за есенен десерт

Необходими продукти:

• 2 средни дюли
• 2 ч.л. мед
• ½ ч.л. канела
• 100–150 мл вода
• По желание – няколко орехови ядки

Начин на приготвяне:

Измийте плодовете, разрежете ги на половинки и отстранете семенната част. Подредете ги в тавичка с отрязаната страна нагоре. Добавете водата, поръсете с канела и печете на 180°C около 40–60 минути, докато омекнат. След леко охлаждане добавете меда и орехите.

Рецепта 2: Компот от дюли

Необходими продукти:

• 3–4 дюли
• 1,5 л вода
• Захар на вкус
• 1 пръчка канела или 2–3 карамфилчета по желание

Начин на приготвяне:

Измийте дюлите, отстранете семената и ги нарежете на парчета. Залейте с водата и варете около 20–30 минути, докато омекнат. Подсладете според вкуса и добавете подправките. За зимнина използвайте изпитана рецепта за консервиране, а не само горещо наливане в буркани.

Рецепта 3: Желе от дюли

Необходими продукти:

• 1 кг дюли
• Вода, колкото да покрие плодовете
• Захар – според количеството получен сок и желаната сладост
• Няколко капки лимонов сок по желание

Начин на приготвяне:

Нарежете измитите дюли на парчета, като отстраните семената. Варете ги във вода до омекване. Прецедете сока през фина цедка или чиста кърпа, без да притискате силно плодовата маса, ако искате по-бистро желе. Измерете сока и добавете захар според подходяща изпитана рецепта за желе. Варете до желаната гъстота.

Рецепта 4: Топла напитка от дюля

Необходими продукти:

• ½ дюля
• 300–400 мл вода
• По желание – малко мед и парченце джинджифил

Начин на приготвяне:

Нарежете плода на тънки резени и го варете на слаб огън около 10–15 минути. Оставете напитката леко да се охлади и прецедете. Ако желаете, добавете мед. Напитката е подходяща за студените дни като ароматна плодова отвара, но не е заместител на лечение при кашлица или инфекция.

Дюлева слуз за външна употреба – традиционна рецепта

В традиционната употреба семената се накисват във вода, за да отделят слузта си. Полученият гел е използван като омекотяващо средство за кожата.

За домашен опит с козметична цел:

1. Поставете малко количество цели, неповредени семена в чист съд.
2. Залейте с вода и оставете да престоят, докато водата придобие слузеста консистенция.
3. Прецедете внимателно, без да стривате семената.
4. Използвайте само външно върху малък участък здрава кожа, след като проверите за нежелана реакция.

Не използвайте препарата върху отворени рани, около очите или върху инфектирана кожа. Домашният извлек не е стерилен и не трябва да се съхранява продължително.

Под круша дюля...

Дюлята (Cydonia oblonga) се използва като подложка за присаждане на круши в овощарството. Това е утвърдена практика, особено при отглеждането на нискорастящи и компактни крушови дървета.

Дюлевите подложки ограничават растежа на присадената круша, улесняват беритбата и позволяват по-гъсто засаждане в овощните градини. Те могат да допринесат и за по-ранно встъпване в плододаване.

Следва продължение...