Гастроентерит при възрастни и деца

Стомашно-чревният тракт (GIT) е отговорен за обработката на храната и доставянето на хранителни вещества в кръвта. Основното функционално натоварване пада върху стомаха и червата. Органите са чувствителни не само към това, което трябва да усвоят, но и към промени в хомеостазата, микрофлората, проникването на инфекциозни агенти и алергени. Въздействието на неблагоприятните фактори води до лошо храносмилане, развитие на възпалителни патологии. Гастроентеритът е едно от най-често диагностицираните заболявания на стомашно-чревния тракт – синхронно възпаление на две съседни части на храносмилателната система – стомаха и тънките черва. В статията ще говорим за причините за гастроентерит при деца и възрастни, диагностични методи, средства за лечение и профилактика на заболяването.

Гастроентеритът включва етиологията и симптомите на гастрит, йеюнит, илеит. Заболяването засяга лигавицата на стомаха, тънките черва и илеума. В зависимост от причината, възпалителният процес може да бъде остър или хроничен. Острото състояние изисква спешна медицинска помощ, хроничното възпаление изисква продължително лечение. Лекарите обясняват увеличаването на случаите на гастроентерит с нездравословно хранително поведение, устойчивост на нови инфекциозни щамове към антибиотици, лоши навици, самолечение и неправилна употреба на лекарства за стомашно-чревния тракт .

Причини за заболяването

Основният патогенетичен фактор на острото стомашно-чревно възпаление е инфекцията с патогенни микроорганизми. Чести патогени:

• РНК-съдържащи вируси - ентеровирус, астровирус, ротавирус, норовирус, аденовирус. При децата водеща е ротавирусната инфекция, която погрешно се нарича "чревен грип".
• Бактерии - шигели, причиняващи бациларна дизентерия, салмонела, патогенни серотипове на Escherichia coli.
• Най-простите паразити са чревни ламблии, криптоспоридии, амеба.

Патогенната флора прониква в стомашно-чревния тракт при консумация на непреработени плодове, зеленчуци, плодове, нискокачествени млечни продукти, мръсна вода. При децата инфекцията често става чрез мръсни играчки, предмети за лична хигиена. За вирусите допълнителен път е въздушно-капков (при близък контакт с болен човек). Рисковата група включва пътуващи, деца, хора с отслабена имунна система.

Вероятността от остър ход на заболяването се увеличава на фона на:

• хронични патологии на панкреаса (панкреатит, кистозна фиброза, панкреатична некроза, тумори на главата на жлезата);
• нестабилен състав на стомашния сок - неконтролирано намаляване / повишаване на киселинността;
• дисбаланс на чревната микрофлора (дисбиоза).

Хроничният инфекциозен гастроентерит често се инициира от грам-отрицателната бактерия Helicobacter pylori. Те синтезират уреазни ензими, които разграждат уреята до амоняк и въглероден диоксид. Това позволява на бактериите да неутрализират солната киселина и да се размножават тихо, причинявайки продължително възпаление на стомашната и чревната лигавица. Протичането на заболяването е вълнообразно - с циклична смяна на фазите (екзацербация, частична ремисия, ремисия).

Неинфекциозните причини за гастроентерит се дължат на честата или продължителна употреба на етанол, люти подправки, нестероидни противовъзпалителни средства. Неинфекциозното възпаление характеризира хронично протичане със симптоми на храносмилателни разстройства по време на периоди на обостряне.

Рядка форма на заболяването е възпалителна алергична реакция на лигавицата към храни, към които пациентът е развил свръхчувствителност.

Класификация

Хроничното заболяване се класифицира по няколко критерия:

• етиология - инфекциозна или алиментарна (неинфекциозна);
• преобладаващи функционални нарушения - недостатъчност на ферментацията, подвижността, мембранното храносмилане, усвояването на хранителни вещества, течности;
• Степента на морфологични промени е повърхностна лезия на епитела на лигавицата, възпалителен процес без смърт на функционални клетки, атрофичен гастроентерит (изтъняване на лигавицата, частично заместване на работещите клетки с белези).

Състоянието на пациента се оценява според тежестта на курса:

• с минимална проява на признаци на възпаление;
• с възможност за амбулаторно или стационарно лечение;
• изисква прием в интензивното отделение.

Кърмачетата, възрастните хора, диабетиците, пациентите със съпътстващи кардиологични, гастроентерологични, нефротични патологии са податливи на тежкия ход на заболяването.

Симптоми

Клиничните прояви зависят от формата на гастроентерит. Някои патогени, които навлизат в стомашно-чревния тракт, произвеждат ентеротоксини, които се свързват с епителните клетки на стомаха и червата, без да ги увреждат. Следователно заболяването протича в лека форма. Други микроби произвеждат цитотоксин, който разрушава клетъчните мембрани. Сериозните структурни промени в лигавицата водят до умерени до тежки симптоми.

Острото състояние се развива бързо. Характеризира се със следните симптоми:

• тежест в епигастралната област;
• повтаряща се диария, придружена от тенезми - болезнени спазми на сфинктера на ректума;
• гадене, повръщане;
• спазми в корема - с бактериален гастроентерит;
• жажда, липса на апетит;
• бледност, студена пот;
• температура 37,5-38 ℃.

 Пациентите се оплакват от силна слабост, виене на свят, сухота в устата, сърцебиене. Вирусната форма на заболяването често се допълва от респираторни симптоми - възпалено гърло, хрема. Поради бързата загуба на течности с екскременти и повръщане се развива дехидратация (дехидратация). Кожата става суха, показателите за кръвно налягане намаляват, количеството отделена урина намалява. Обилната загуба на течности води до дисбаланс на електролитите, удебеляване на кръвта. При тежко състояние се появяват конвулсии, припадък.

Симптоми на хронична форма на заболяването:

• намаляване на работоспособността;
• постоянно оригване;
• киселини в стомаха (с повишена киселинност);
• сиво-бяло покритие на езика;
• нестабилни изпражнения - запекът се заменя с диария без значителна промяна в диетата;
• гадене, болка в епигастриума 1-3 часа след хранене.

Продължителното възпаление на лигавицата води до намаляване на усвояването на хранителни вещества - желязо, фолиева киселина (B9 ), цианокобаламин (B12), калций. Пациентът развива анемия с характерни симптоми - астения, бледност, нарушение на сърдечния ритъм, депресия на мозъчната дейност, безсъние, загуба на тегло, трофични промени в ноктите и косата (тъпост, чупливост).

Усложнения

Няма усложнения по време на операцията. В редки тежки случаи може да се развие синдром на Guillain-Barré или реактивен артрит.

Диагностика

При дефиницията на остър гастроентерит се обръща внимание на специфични признаци - множественост, консистенция на изпражненията и повръщането, стойността на хипертермията, естеството и локализацията на коремната болка. Важно е лекарят да установи връзката между симптомите и хранителните навици – какво е ял, пие пациентът в навечерието на заболяването, дали е пил алкохол.

Окончателната диагноза се основава на резултатите от лабораторни изследвания. За идентифициране на причинителя на инфекцията се предписва фекален анализ по един или повече методи:

• имунологични изследвания;
• PCR тест;
• бактериологична култура + антибиограма (определяне на бактериална резистентност към антибиотици от различни фармакогрупи).

Възможно е да се проведе скрининг, който включва основните патогени на остри чревни инфекции.

Копрограмата помага да се оцени качеството на храносмилателния процес, усвояването на хранителните вещества. При гастроентерит обикновено се откриват частици от неусвоени хранителни вещества, лигавични маси. Гнойните примеси показват бактериалната природа на патогена.

Общ кръвен тест потвърждава възпаление - повишени стойности на левкоцитите, ESR. При дехидратация се открива намаляване на обема на плазмата.

Степента на дехидратация може да се оцени по съдържанието на електролити в кръвта (анализ за калий, натрий, хлор в серума).

За диагностициране на хроничната форма на заболяването се използват инструментални методи:

• FGDS (фиброгастродуоденоскопия) - за оценка на състоянието на стомашно-чревната лигавица. По време на процедурата се взема проба от биоматериал от стомашно-чревната лигавица за анализ за Helicobacter pylori.
• Антродуоденална (водно-перфузионна) манометрия - за изследване на двигателната функция.
• Електрометрична интрагастрална pH-метрия - за измерване на киселинността на стомаха.

Допълнително се извършва ултразвук на коремната кухина на коремните органи.

Лечение

Терапията започва с възстановяване на баланса на течности в организма. В болницата на пациента се прилагат водни разтвори, изотонични на кръвната плазма. При лечение у дома е показано пиене на много вода, перорални физиологични разтвори, например Regidron . Пациентът трябва да пие 1,5 пъти повече течност от обикновено. Компенсацията се определя от намаляване на жаждата, увеличаване на диурезата.

Ако в анализите се открие патогенна бактериална флора, се предписват антибиотици. Лекарството се избира според резултатите от антибиограмата.

За да се намали образуването на газове, да се нормализира изпражненията и да се ускори отделянето на токсини, се използват ентеросорбенти, съдържащи силиций ( Polysorb , Enterosgel).

Балансът на чревната микрофлора се възстановява с помощта на пробиотици, пребиотици. Най-често се предписват лекарства от най-ново поколение.

При функционални проблеми с храносмилането се показват лекарства, които влияят на тонуса и подвижността на храносмилателния тракт.

Ако бактериите Helicobacter pylori са станали причина за хронично възпаление, се провежда трикомпонентна терапия, включваща:

• комбинация от антибиотици (макролиди + полусинтетични пеницилини) - унищожават бактериите;
• лекарства, използвани при язви и гастрит - образуват полимерен филм, повишават вискозитета на слузевидната тайна;
• инхибитори на протонната помпа (PPI) и антиациди - потискат производството и неутрализират агресивния ефект на солната киселина, подобряват заздравяването на лигавицата.

При намалена секреция на храносмилателен сок се предписват ензимни препарати .

Важен елемент при лечението на остър и хроничен гастроентерит е спазването на медицинска диета. По време на периода на обостряне се предписва диетично хранене "Таблица № 1А" или Таблица № 1В. При частична ремисия се предписва "Таблица No 1" или "Таблица No 2". Дългосрочната липса на рецидиви позволява преместването на пациента на "Таблица No15". На възрастни пациенти е строго забранено да пият алкохол. В латентния период на заболяването се препоръчва курсово балнеолечение в гастроентерологични санаториуми.

Прогноза, превенция

Благоприятна прогноза се осигурява от навременното търсене на медицинска помощ. Самолечението може да влоши проблема – да доведе до тотална дехидратация, преминаване на възпалението в хронична форма, образуване на стомашна язва.

За предотвратяване на стомашно-чревни инфекции, гастроентеролозите съветват:

• спазвайте правилата за хигиена - измийте със сапун и третирайте ръцете си с антибактериални средства;
• не яжте неизмити зеленчуци, горски плодове, плодове;
• обърнете внимание на срока на годност на млечните продукти;
• не общувайте с инфекциозни пациенти;
• не пийте вода със съмнително качество.

Препоръчително е да се ваксинирате срещу ротавирус.