Еньовден – денят на лятното слънцестоене и магичните билки

Свещено отношение към билките

Растенията са най-древните лекарства. За хората в миналото, билките били живи същества, притежаващи собствена душа и разум. Според техните вярвания, растенията били мост между физическия и духовния свят. Именно затова хората се отнасяли с почит и свещен трепет към тях. Днес много исторически извори свидетелстват за това.

Някои от тях ни пренасят в Древен Египет, описвайки подробно специалните ритуали, които лечителите задължително извършвали преди събирането на лечебни, магически растения. Те били съпроводени от пречистване и молитви.
Напред във времето откриваме подобни антични ритуали, запазени и предадени във фолклора. Има народи съхранили мъдростта и познанието за билките. За тях растенията са лечители, пазители и едно чисто проявление на висшата сила.

Еньовден - древен празник с дълбоки корени

Еньовден - това е Денят на лятното слънцестоене, което се е чества всяка година на 22 юни.
Това е езически празник с многовековна история и безчет имена.

След разпространението на християнството много от древните празници на т.нар. стара вяра, не изчезват напълно, а биват обединявани и премествани на дати съвпадащи с църковни празници. В наши дни Еньовден също е изместен от църквата и е свързан с честването на Рождението на Св. Йоан Кръстител, което се отбелязва на 24 юни. Именно поради това в много страни неговото име започва да произлиза от различните местни форми на името Йоан.

В България празникът е известен най-вече като Еньовден, но в различните краища на страната се срещат и имената Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер и Драгийка. На днешния ден имен ден празнуват Янко, Янка, Яне, Деан, Диана, Деана, Енчо, Еньо, Деница, Дилян, Диляна, Биляна, Билян и други производни на тези имена, както и хора с имена на билки.
Старото име на Еньовден е летен Игнажден (Еднажден)

Старите народни представи обаче ясно показват връзката му със слънцето – според вярванията на този ден Слънцето „играе“, „трепти“ и се къпе в живата вода, а след Еньовден започва бавното му пътуване към зимата.

При източните славяни празникът е познат като Иван Купала в Русия, Ивана Купала в Украйна и Купалле в Беларус. Там, както и в България, основните елементи са огънят, водата и билките. Палят се големи огньове и се прескачат, за да се прогонят злите сили. Хората се къпят в реки и езера, а лечебните растения се събират на разсъмване, когато според народните вярвания притежават най-голяма сила. Билките се сбирали с молитва, за да се омилостивят духовете обитатели.

В Полша празникът е известен като Нощта на Свети Ян (Noc Świętojańska), а в Литва като Йонинес или Расос – празник на росата. В Латвия го наричат Яни, в Естония – Яанипяев, а в скандинавските страни е известен като Мидсомар или Санкт Ханс. Независимо от различните названия, навсякъде се срещат едни и същи древни символи – венци от цветя, огньове, гадаене за любов, роса, лековити растения и посрещане на изгрева.

Денят на лятното слънцестоене Келтите наричали с името Лита. За тях това бил моментът на върховната сила на слънцето. Числото 22 се считало за портал между световете. За келтите Лита е денят, в който границите между видимия и невидимия свят изтъняват, а билките и дърветата придобиват особена магическа мощ. Друидите събирали лечебни растения, палели огньове по хълмовете и извършвали обреди за плодородие, защита и благоденствие. Подобно на славянските вярвания, и в келтските предания се разказва за вълшебни растения, които могат да бъдат открити единствено в нощта на слънцестоенето.

Особено любопитно е, че между българските и европейските традиции съществуват множество сходства. Почитането на росата, събирането на лековити билки, паленето на огньове, изборът на ритуална „невеста“ или малко момиче, което символизира плодородието, гадаенето за бъдещето и вярването в необикновената сила на природата през тази нощ се срещат в различни варианти от Балканите до Скандинавия.

Обичаи и обреди на Еньовден

Още преди изгрев хората излизали по поляни и ливади, за да събират билки. Вярвало се, че слънцето „къпе“ растенията със своята сила и че всяка билка става най-лековита именно на този ден.

Особена, лековита сила се приписвала на еньовската роса. Жените се търкаляли в тревата или измивали лицето си с росата за здраве и красота. Смятало се, че тя лекува и предпазва от болести.

Според традицията билкарят първо пречиствал себе си чрез пост и въздържание. После се къпел и обличал в чисти дрехи, а след това било необходимо да пречисти и самото растение с благовония и молитви. Мястото около него се освещавало, отправяли се думи на благодарност към невидимите сили на природата и едва тогава растението било откъсвано с уважение и почит.

Смятало се, че човек трябва да вземе само толкова, колкото действително му е необходимо, а на мястото да остави дар – зрънца жито, ечемик или мед – като знак на признателност към земята.

Билките притежават дух и сила, които се разкриват само пред онзи, който пристъпва към тях с чисто сърце и уважение.

77 билки и половина

Според старо предание, когато Бог създал човека от глина, дяволът надупчил тялото му на 77 места, за да може душата да избяга. Бог запушил всяка дупка с по една лековита билка и така спасил човека. Останала обаче още една малка пролука – „половинката“. За нея била нужна специална, неизвестна билка, която човек трябва сам да открие.

Друго поверие пък гласи, че по света съществуват 77 болести и половина. За всяка от първите 77 болести природата е създала по една лечебна билка. Но има и една последна, най-страшна и неразгадаема болест – наричана „болест без име“, срещу която няма известен лек. Именно за нея служи половинката билка.
След като билкарят събере 77 различни растения, трябва да намери и „половинката“. Тя не е определен вид растение. Затова човек затварял очи, протягал ръка и откъсвал първата билка, която съдбата му посочи. След това я разрязвал на две и само едната половина прибавял към останалите билки.

Тази половинка символизирала неизвестното лекарство за неизвестната болест, която още не е открита или назована.

Какви билки се събират на Еньовден?

Народното поверие гласи, че на Еньовден билките придобиват най-силната си лечебна енергия. Затова билкарите стават преди изгрев и тръгват към поляните още по тъмно.

Ето няколко идеи за лечебни билки...

Жълт кантарион

Наричан още „билката на слънцето“, жълтият кантарион се използва от векове за успокояване на нервната система, при напрежение и отпадналост. От него се приготвят чайове, масла и тинктури.

Еньовче

Друго слънчево биле. Не случайно името му е наречено на празника, защото точно по това време на годината цъфти.
Традиционно се използва за лечение на заболявания на щитовидната жлеза, стомашно-чревния тракт, както и при лимфен застой, възпалени лимфни възли, отоци..
Действа болкоуспокояващо, диуретично, слабително, хепатопротективно, прочиства черният дроб.

Прилага се още при кожни обриви, чернодробна цироза с асцит, запек (лениви черва), ревматизъм, хемороиди, разтройства, бъбречно - каменна болест.

Лайка

С нежните си бели цветове лайката е сред най-обичаните лечебни растения. Тя успокоява стомаха, подпомага съня и се използва при различни възпалителни състояния.

Мащерка

Мащерката е ароматна билка, която традиционно се използва при кашлица, настинка и проблеми с дихателните пътища. Освен това носи усещане за топлина и уют.

Риган

От векове риганът се цени както като подправка, така и като лечебно растение. Народната медицина го използва за подпомагане на храносмилането и за укрепване на организма.

Бял равнец

Това скромно полско цвете е добре познато на билкарите. Използва се при различни неразположения и традиционно присъства в много билкови смеси.

Маточина

Маточината е известна със своето успокояващо действие. Чаят от нея носи спокойствие след напрегнат ден и подпомага пълноценната почивка.

Липов цвят

Събран по време на своя ароматен разцвет, липовият цвят е любим помощник през студените месеци. От него се приготвя ароматен чай, който стопля тялото и душата.

Бял пелин

В народната традиция пелинът е билка със силен характер. Използвал се е за стимулиране на храносмилането и често е присъствал в различни лечебни рецепти.

Омайниче - любовно биле

Народът вярвал, че тази билка привлича любовта, затова я назовали омайниче...

Най-добре е да се събира по време на цъфтежа, което е началото на пролетта до началото на лятото, срещу Еньовден.

Билката има противовъзпалително, кръвоспиращо и противомикробно действие.

Макар светът около нас да се променя, Еньовден продължава да пази своята магия. Той ни напомня да се вгледаме в изгрева, да усетим аромата на тревите и да си спомним, че човекът винаги е бил част от природата.