Всяка година милиони хора получават една и съща диагноза – Helicobacter pylori. Следват изследвания, курсове с антибиотици, антиациди... и надеждата, че проблемът е окончателно решен. При немалко хора обаче след време симптомите се появяват отново, а новите изследвания отново доказват наличие на бактерията.

Това поражда редица въпроси. Ако бактерията е била унищожена, защо се появява отново? Достатъчно ли е да бъде насочено лечението единствено към нея или трябва да се обърне внимание и на средата, която позволява нейното развитие? Защо при едни хора Helicobacter pylori присъства без да предизвиква оплаквания, а при други води до гастрит, язва и хронични храносмилателни проблеми?

В тази статия ще разгледаме Helicobacter pylori от различен ъгъл. Освен какво представлява бактерията, къде се среща и какви заболявания може да причини, ще обърнем внимание и на факторите, които според природната медицина създават благоприятна среда за нейното развитие, както и на подходите, които могат да подпомогнат възстановяването на организма.

Признаци и симптоми

Хеликобактер пилори може да живее в организма на човек години наред, без да предизвиква никакви оплаквания. Когато обаче бактерията започне да уврежда стомашната лигавица, постепенно могат да се появят различни симптоми, чиято тежест зависи от степента на възпалението и евентуалните усложнения.

• Болка или дискомфорт в горната част на корема (епигастриум)
  Това е най-честият симптом. Болката обикновено се описва като пареща, режеща или пронизваща.
  Най-често се засилва, когато стомахът е празен – между храненията или през нощта. При някои хора временно се облекчава след прием на храна, мляко или антиацидни медикаменти.
  
• Подуване и чувство за тежест
  Дори след прием на малко количество храна може да се появят подуване, чувство за тежест и дискомфорт.
  
• Гадене и повръщане
  При възпаление на стомашната лигавица или при развитие на язва често се наблюдават гадене, а понякога и повръщане.
  
• Загуба на апетит и отслабване
  Продължителният дискомфорт и гаденето могат постепенно да доведат до намален прием на храна и последваща неволна загуба на тегло.
  
• Често оригване
• Лош дъх (халитоза)
• Умора и отпадналост
• Диария
  

Симптоми при усложнения

При развитие на язва или стомашно-чревно кървене могат да се появят:

• черни, катранени изпражнения;
• повръщане на кръв (хематемеза) или на съдържимо, наподобяващо „утайка от кафе“;
• желязодефицитна анемия;
• силна отпадналост;
• бледност;
• слабост.

При наличието на някой от изброените симптоми и съмнение за инфекция с Helicobacter pylori е препоръчително да се извършат необходимите лабораторни изследвания.

Добре е да познаваме противника...

Името Helicobacter pylori произлиза от латинските думи helico, означаваща „спирала“, поради характерната спираловидна форма на бактерията, и pylori, произлизаща от pylorus – областта между края на стомаха и началото на дванадесетопръстника, където тя най-често се открива.

Helicobacter pylori е грам-отрицателна бактерия. За разлика от грам-положителните бактерии, тя има допълнителна външна клетъчна мембрана, която я прави по-устойчива на въздействията на околната среда и по-резистентна към различни антибактериални средства. Към групата на грам-отрицателните бактерии принадлежат още Ешерихия коли и Салмонела.

Helicobacter pylori може да бъде открита в:

• стомаха, където колонизира стомашната лигавица;
• хранопровода;
• дванадесетопръстника;
• тънките черва;
• зъбната плака.

Най-често бактерията се заселва в защитния слузест слой на стомаха. Благодарение на своята форма и подвижност тя прониква дълбоко в мукозния слой и се прикрепя към епителните клетки, което ѝ позволява да се задържи там продължително време.

Интересното е, че Helicobacter pylori се среща при над 50% от населението, но не при всеки човек предизвиква заболяване. При едни тя остава в относително равновесие с организма, докато при други започва активно да уврежда стомашната лигавица и да предизвиква възпалителни процеси.

Защо Helicobacter pylori е толкова упорита?

Една от причините Helicobacter pylori да бъде толкова трудна за елиминиране е, че разполага с редица механизми, които ѝ позволяват успешно да оцелява в една от най-агресивните среди в човешкия организъм – стомаха. Благодарение на тях бактерията успява да се защити както от действието на солната киселина, така и от имунната система и прилаганите медикаменти.

Производство на уреаза

Най-важното ѝ защитно оръжие е ензимът уреаза. Helicobacter pylori разгражда естествено съдържащата се в стомаха урея до амоняк и въглероден диоксид.

Амонякът е силно алкален и образува своеобразен защитен „облак“ около бактерията, като временно неутрализира солната киселина в непосредствена близост до нея. По този начин Helicobacter pylori успява да преживее в среда, която при нормални условия би била неблагоприятна за повечето микроорганизми.

Спираловидна форма и подвижност

Спираловидната форма на Helicobacter pylori и наличието на камшичета (флагели) ѝ позволяват да се придвижва бързо през стомашната слуз и да прониква дълбоко в мукозния (лигавичния) слой на стомаха.

Този защитен слой е значително по-слабо изложен на действието на солната киселина в сравнение с вътрешността на стомаха и предоставя по-благоприятни условия за развитието на бактерията.

Прикрепване към стомашната лигавица

След като достигне мукозния слой, Helicobacter pylori се прикрепя към епителните клетки на стомашната лигавица. Това прикрепване е от съществено значение, тъй като ѝ позволява да не бъде отмита от перисталтиката и стомашните сокове.

Образуване на биофилм

Helicobacter pylori има способността да образува биофилм – защитна колония, при която бактериите се обвиват в полизахаридна матрица.

В тази защитна структура микроорганизмите стават значително по-устойчиви както на антибиотиците, така и на имунната система на организма.

Вътреклетъчно оцеляване

Въпреки че основно колонизира мукозния слой, съществуват данни, че Helicobacter pylori може да прониква и вътре в епителните клетки на стомашната лигавица.

Това я прави още по-недостъпна както за антибиотиците, така и за имунните клетки.

Висока адаптивност

Бактерията притежава изключително добра способност да се адаптира към неблагоприятни условия. Тя може да променя своя метаболизъм и успешно да оцелява при различни форми на стрес, включително и при медикаментозно лечение.

Латентност

Helicobacter pylori може да премине в състояние на покой (латентност), при което става метаболитно неактивна.

В това състояние антибиотиците, които действат върху активно размножаващи се бактерии, значително по-трудно оказват своето действие. След прекратяване на лечението бактерията може отново да се активира и да възстанови инфекцията.

Всички тези механизми превръщат Helicobacter pylori в изключително устойчив микроорганизъм, способен да се приспособява към промените в средата и да оцелява продължително време в организма.

Какво подпомага развитието на бактерията?

Една от основните причини Helicobacter pylori да започне активно да се размножава е понижаването на киселинността в стомаха.

При здрав човек стомашният сок трябва да бъде силно кисел – с pH приблизително 1,5–2,0. Именно тази кисела среда представлява една от най-важните естествени защитни бариери срещу болестотворните микроорганизми.

Когато организмът е подложен на продължителен стрес, се повишават нивата на кортизол, който потиска образуването на солна киселина.
Приемът на вода по време на хранене не е препоръчителен, защото води до разреждане на стомашните сокове.

При намалена киселинност стомахът се превръща в значително по-благоприятна среда за развитието на Helicobacter pylori.

За да оцелее, бактерията започва да произвежда още повече уреаза. Полученият амоняк допълнително намалява киселинността в непосредствена близост до нея, което ѝ позволява да прониква в стомашната лигавица и да предизвиква възпалителни процеси.

Helicobacter pylori и съпътстващата я болестотворна микрофлора се развиват най-добре при хранителен режим, богат на захар, глутен, мляко и млечни продукти.

Редовната консумация на тези храни създава благоприятни условия за размножаването на патогенните микроорганизми.

Защо лечението невинаги дава траен резултат?

Конвенционалното лечение на Helicobacter pylori обикновено включва комбинация от антибиотици и медикаменти за намаляване киселинността на стомаха.

Този подход често води единствено до временно потискане на бактерията, без да бъде променена вътрешната среда, която е позволила нейното развитие.

Счита се, че антиацидите алкализират средата в стомаха, а продължителната употреба на антибиотици може да отслаби естествените защитни сили на организма и да доведе до развитие на полирезистентност.

Временно симптомите могат да намалеят, но след известно време Helicobacter pylori често се открива отново, тъй като условията, които подпомагат развитието ѝ, остават непроменени.

Успешното справяне с Helicobacter pylori изисква не само потискане на самата бактерия, но и промяна на вътрешната среда в организма, така че тя да стане неблагоприятна за нейното развитие.

Видове изследвания

Изборът на диагностичен метод зависи от конкретната клинична ситуация, предишните лечения и наличните симптоми. Обикновено се започва с неинвазивни изследвания, а при наличие на алармиращи симптоми или съмнение за усложнения може да се назначи ендоскопско изследване.

Изследване на фецес

Това е един от най-сигурните варианти за установяване на активна инфекция. При този метод се изследва проба от изпражнения.

Кръвни тестове

Чрез кръвно изследване се установява наличието на антитела срещу Helicobacter pylori.

При положителен резултат се приема, че организмът е бил в контакт с бактерията. Този метод е подходящ при остра инфекция, но не се препоръчва при хора с понижен имунитет, тъй като при тях невинаги се образуват достатъчно антитела. Не е особено подходящ и при хронично протичане на инфекцията.

Дихателен тест

Дихателният тест измерва количеството въглероден диоксид, който се отделя след разграждането на уреята под действието на ензима уреаза, произвеждан от Helicobacter pylori.
Амонякът и въглеродният диоксид са продуктите на тази реакция и именно върху нея се основава диагностичният принцип на теста.

Ендоскопия

Ендоскопията представлява инвазивен метод, при който чрез специален апарат се извършва оглед на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника.
Обикновено се назначава при съмнение за язва, стомашно кървене, предракови изменения или рак на стомаха.

Последици от Helicobacter pylori

Нелекуваната инфекция с Helicobacter pylori може постепенно да доведе до редица сериозни заболявания – от хронично възпаление на стомашната лигавица до животозастрашаващи усложнения.

Хроничен гастрит

Helicobacter pylori причинява продължително възпаление на стомашната лигавица.
В началото гастритът може да протича безсимптомно, но с течение на времето могат да се появят болки, тежест, подуване, гадене и повръщане.

Атрофичен гастрит

Продължителното възпаление постепенно уврежда жлезите, които произвеждат солна киселина и други важни вещества.

Това може да доведе до:

• намалена секреция на стомашна киселина;
• нарушения в усвояването на витамин B12;
• развитие на пернициозна анемия.

Пептични язви (язва на стомаха и дванадесетопръстника)

Helicobacter pylori е една от основните причини за развитието на пептичните язви.

Възпалението отслабва защитния слой на стомашната и дуоденалната лигавица, което я прави по-уязвима към действието на солната киселина и храносмилателните ензими.

Характерните симптоми включват:

• силна пареща болка в горната част на корема;
• болка между храненията;
• нощни болки;
• подуване;
• гадене;
• повръщане;
• намален апетит;
• загуба на тегло.

Усложнения на язвата

Кървене

Язвата може да засегне кръвоносен съд и да предизвика стомашно-чревно кървене.

Признаците включват:

• черни, катранени изпражнения;
• повръщане на кръв;
• кръв в изпражненията.

Перфорация

В по-тежки случаи язвата може да пробие стената на стомаха или дванадесетопръстника, което води до изливане на стомашно съдържимо в коремната кухина и развитие на перитонит.

Стеноза

Продължителното възпаление и образуването на белези могат да доведат до стесняване на изхода на стомаха.

Типичните симптоми са:

• повръщане на несмляна храна;
• чувство за препълнен стомах;
• подуване;
• затруднено преминаване на храната.

Рак на стомаха

Продължителната инфекция с Helicobacter pylori може да доведе до промени в стомашната лигавица, които постепенно да прогресират до аденокарцином на стомаха.

Според представената информация рискът от развитие на рак на стомаха е няколко пъти по-висок при хора с хронична инфекция.

MALT-лимфом

В около 80% от случаите стомашният MALT лимфом се провокира от инфекция с Helicobacter pylori.
Освен стомаха, може да засегне бели дробове, щитовидна жлеза, слюнчени жлези или черва (често свързано с автоимунни заболявания като синдром на Сьогрен). Открива се чрез гастроскопия с вземане на биопсия.

Други възможни последици

Някои проучвания свързват Helicobacter pylori и с:

• желязодефицитна анемия;
• нарушения в усвояването на желязото;
• идиопатична тромбоцитопенична пурпура (ИТП).

Това показва, че въздействието на бактерията не се ограничава единствено до стомаха, а може да окаже влияние и върху други системи в организма.

Антибиотици и антиациди - работят ли?

Схемите с няколко антибиотика, които масово се изписват, превръщат червата в стерилно поле. Те унижощават полезните бактерии съставляващи чревната ни микрофлора. А именно на тях до голяма степен се дължи част от имунитета ни. Затова след прием на антибиотици защитните сили на организма се понижават.

След 6–12 месеца (а понякога и по-малко) Helicobacter pylori се появява отново, защото не е променена средата, в която бактерията се развива.

Естествената реакция на организма при наличие на патоген е да повиши киселинността, за да унищожи вредните микроорганизми.

Конвенционалното лечение, включващо антиациди и антибиотици, обикновено не дава траен резултат.

Антиацидите алкализират средата, а антибиотиците понижават съпротивителните сили на организма. Продължителният им прием може да доведе до полирезистентност.

Временно може да се потисне размножаването на Helicobacter pylori и симптомите да отшумят, но след определен период бактерията често отново започва да се развива, ако не е променена вътрешната среда на организма.

Какъв подход предлага народната медицина?

Основната цел е да се промени вътрешната среда в организма, така че тя да стане неблагоприятна за развитието на патогенните микроорганизми.

Предложеният подход се основава на три основни стъпки.

Първа стъпка – периодично гладуване

Краткосрочните или по-продължителни периоди на пълно гладуване (автолиза) подпомагат естествените процеси на самопречистване на организма.

Когато в стомаха не постъпва храна, се прекъсва храненето на патогенните микроорганизми. Организмът насочва енергията си към процеси на възстановяване, активира естествените си защитни механизми и подпомага ограничаването на излишните бактериални колонии, като същевременно се създават условия за възстановяване на увредената стомашна лигавица.

Втора стъпка – природни антисептици

Включването на природни средства с изразено антибактериално действие.

Чесънът например, е един от най-мощните природни антисептици. Съдържащият се в него алицин притежава силно антибактериално действие, като същевременно не води до развитие на бактериална устойчивост и не нарушава естествената микрофлора в степента, характерна за антибиотиците.

Други природни "антибиотици" са хрянът и синапа. Те стимулират образуването на собствена солна киселина, което подпомага възстановяването на нормалната среда в стомаха.

Трета стъпка – възстановяване на нормалната киселинност

Нормалната киселинност на стомашния сок е една от най-важните естествени защити срещу развитието на Helicobacter pylori.

За тази цел се препоръчва:

• ограничаване на захарта;
• ограничаване на глутена;
• хранителен режим с ниско съдържание на въглехидрати;
• прием на качествена хималайска сол като източник на минерали, необходими за образуването на солна киселина;
• прием на домашно приготвена зелева чорба преди хранене за подпомагане на стомашната среда.

Когато киселинността бъде възстановена, стомахът отново се превръща в неблагоприятна среда за развитието на Helicobacter pylori и други патогенни микроорганизми.

Билколечение

Билкови комбинации, които подпомагат организма в борбата с Helicobacter pylori, успокояват възпалението и съдействат за възстановяване на стомашната лигавица.

За разлика от антибиотиците, билките подпомагат естествените защитни сили на организма и не увреждат чревната ни микрофлора. Тяхното "внимание" е насочено единствено към вредните патогени, на които успяват да противодействат.

Билкова комбинация Хелиор

Билковата комбинация Хелиор е разработена с цел подпомагане на организма при следните състояния и заболявания:

• Helicobacter pylori;
• гастрит;
• язва;
• киселини;
• гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ);
• рефлукс;
• болки в областта на стомаха;
• подуване на корема.

Хелиор - при хеликобактер, ГЕРБ, гастрит и язва 2x20ml

Билковата хранителна добавка се използва за поддържане на нормалната функция на храносмилателната система и за нормалната микрофлора в нея. При хеликобактер пилори, ГЕРБ.

11,00 €

Действие

Билковата комбинация Хелиор има...

• антибактериално действие;
• антибиотично действие;
• противовъзпалително действие;
• регенериращо;
• аналгетично действие.

Състав

Хелиор е екстракт от следните билки:

• Невен (Calendula officinalis);
• Подъбиче бяло (Teucrium polium);
• Живовляк (Plantago lanceolata);
• Слънчогледов цвят (Helianthus annuus);
• Левурда (Allium ursinum);
• Жълт смил (Helichrysum arenarium);
• Котешка стъпка (Clinopodium vulgare);
• Решетка (Carlina acanthifolia);
• Жълта тинтява (Gentiana lutea);
• Лопен (Verbascum phlomoides);
• Червено подъбиче (Teucrium chamaedrys);
• Страшниче (Asplenium trichomanes);
• Сарсапарила (Sarsaparilla officinalis);
• Лофант (Lophanthus anisatus);
• Сладък корен (Glycyrrhiza glabra);
• Червен кантарион (Centaurium erythraea);
• Босилек (Ocimum basilicum);
• Комунига (Melilotus officinalis);
• Ленено семе (Linum usitatissimum);
• Блатен аир (Acorus calamus);
• Очанка (Euphrasia officinalis);
• Глог (Crataegus monogyna);
• Цикория (Cichorium intybus);
• Дилянка (Valeriana officinalis);
• Върбинка (Verbena officinalis);
• Камшик (Agrimonia eupatoria);
• Жълт кантарион (Hypericum perforatum);
• Маточина (Melissa officinalis);
• Мента (Mentha officinalis);
• Резене (Foeniculum vulgare).

Допълнителна билкова подкрепа

Към основната програма могат да бъдат включвани и билковите комбинации Хармония и Хармония – Ф.

Прием на вода

За подпомагане на детоксикацията се препоръчва на гладно, приемане на 1–3 чаши гореща вода (по около 250 ml) на ден. Може да се приема по 1 чаша около 20 мин. преди хранене.

Това подпомага:

• храносмилането;
• обмяната на веществата;
• естествените процеси на пречистване на организма.

Диета

Храненето е определено като една от най-важните части от програмата за възстановяване.

Препоръчва се:

• разделно хранене;
• ранна вечеря;
• ограничаване на бялата рафинирана захар;
• избягване на тестени изделия;
• избягване на пържени и пикантни храни;
• избягване на газирани напитки;
• избягване на храни и напитки, при които протичат процеси на ферментация;
• ограничаване на бобовите растения и богатите на твърда целулоза храни при наличие на гастрит или язва;
• избягване на кафе;
• ограничаване на меда при хора с гастрит, когато предизвиква дразнене;
• прием на храни, богати на пробиотици.

Препоръчително е до обяд да не се приема обилна закуска, тъй като в часовете между късния следобед и обедните часове на следващия ден организмът преминава през естествени процеси на детоксикация, които могат да бъдат повлияни от приема на трудно смилаема храна.