:format(webp)/http://seaweedfs-filer:8888/dikrasin-images/originals/logo.jpg){kind=logo}
Какво е миопия? Причини за късогледството
Зрението е едно от най-ценните сетива, чрез което възприемаме огромна част от информацията за света около нас. Очите работят постоянно, докато сме будни, а в съвременния живот към естественото зрително натоварване се добавят часове пред компютър, телефон, таблет и телевизор.
Какво е миопия?
Едно от най-разпространените нарушения на зрението е късогледството, известно още като миопия. При него човек вижда сравнително добре наблизо, но отдалечените предмети изглеждат неясни и размити. Съвременните изследвания показват, че разпространението на миопията се увеличава в световен мащаб, като особено засегнати са децата и младите хора. Международният институт по миопия прогнозира значително нарастване на броя на хората с това нарушение през следващите десетилетия.
Според данни на СЗО от миопия страда всеки трети човек на Земята.
Миопията е рефракционна аномалия, при която светлинните лъчи, постъпващи в окото, се фокусират пред ретината, вместо точно върху нея. Най-честата причина е удължаване на очната ябълка в предно-задна посока. По-рядко значение могат да имат прекомерната пречупваща сила на роговицата или лещата.
Това обяснява характерния симптом: човек може да прочете книга или да използва телефона си сравнително добре, но трудно разпознава лица от разстояние, не вижда ясно надписите, пътните знаци или написаното на дъската.
Важно е да се направи разлика между истинска миопия и т.нар. псевдомиопия. При псевдомиопията замъгленото зрение може да бъде свързано със спазъм или прекомерно напрежение на акомодацията, докато при структурната миопия най-често има удължаване на очната ябълка. Това са различни състояния и подходът към тях не е един и същ.
Бързо влошаващото се късогледство се нарича прогресивна миопия. Може да причини сериозни, необратими изменения в очите, съответно намалена трудоспособност, дори инвалидност. Състоянието трудно се повлиява дори оперативно, както и от медикаментозно лечение, упражнения и пълноценно хранене.
Симптоми и признаци на миопия
Най-характерният белег при късогледство е невъзможността за фокусиране и явно виждане на далечно разположени предмети или обекти. Постепенно човек започва да променя поведението си, за да компенсира понижената зрителна острота.
Сред най-честите признаци са:
- трудно разчитане на надписи от разстояние;
- присвиване на очите, за да се вижда по-ясно;
- приближаване до телевизора, компютъра или дъската;
- трудност при разпознаване на лица отдалеч;
- главоболие след продължително зрително натоварване;
- умора и напрежение в очите;
- парене, сухота или усещане за „пясък“ в очите;
- по-често примигване;
- при децата – оплаквания, че не виждат добре написаното на дъската или спад в интереса към дейности, изискващи виждане от разстояние.
При децата е особено важно родителите да обръщат внимание на тези сигнали, защото миопията често се развива постепенно.
Какви са причините за миопията (късогледството)?
Причините не са еднакви при всички хора. Съвременната наука разглежда миопията като резултат от взаимодействието между генетична предразположеност и фактори от средата.
Сред най-често излаганите причини за късогледството са...
1. Наследственост
Децата, чиито родители са късогледи, имат по-висок риск от развитие на миопия. Това не означава, че миопията непременно ще се появи, а че генетичната предразположеност може да направи окото по-чувствително към факторите на средата.
2. Продължителна работа наблизо
Четене, писане, учене, работа пред компютър и използване на смартфон изискват продължително фокусиране на близко разстояние.
Тук е важно да не се прави прекалено опростена връзка „екран = миопия“. Данните показват връзка между продължителното време пред цифрови устройства и риска от миопия, но влияят и други фактори – продължителност на работа наблизо, липса на почивки, недостатъчно време на открито и генетична предразположеност. Систематичен преглед и метаанализ от 2025 г., включващ 45 проучвания и над 335 000 участници, установява дозово-зависима връзка между времето пред цифрови екрани и риска от миопия.
3. Недостатъчно време на открито
Това е един от най-интересните фактори, установени от съвременните изследвания.
При децата повече време, прекарано навън, е свързано с по-нисък риск от развитие на миопия. Международният институт по миопия посочва приблизително 80–120 минути дневно на открито като практична превантивна стратегия за децата.
Метаанализ от 2024 г. също разглежда времето на открито като безопасна и потенциално ефективна мярка за превенция на миопията.
Една от хипотезите е, че ярката естествена светлина стимулира освобождаването на допамин в ретината, което участва в регулирането на растежа на очната ябълка.
4. Неправилна зрителна хигиена
Работата с телефон на много близко разстояние, четенето в легнало положение, лошото осветление, липсата на почивки и продължителното взиране в една точка могат да увеличат зрителното напрежение.
Те не бива да се представят като единствена причина за структурната миопия, но са важни фактори за зрителния комфорт и могат да допринасят за неблагоприятна зрителна среда.
5. Други фактори
Изследванията разглеждат още:
- ранната възраст на започване на интензивно обучение;
- продължителното обучение на закрито;
- липсата на физическа активност и време навън;
- индивидуални особености на развитието на очната ябълка;
- генетични фактори;
- някои заболявания и състояния.
При малките деца тежката миопия е по-рядка и когато е изразена, може да се наложи по-задълбочено изследване за подлежащи очни или системни състояния.
Добро зрение- за очи и защита от възпаления
Комбинация от 3 билкови концентрата за подпомагане на зрението, намаляване на умората в очите и пречистване на организма. Подходящ при работа с екрани, напрежение в очите и нужда от цялостна подкрепа на зрението.
Показание: при катаракта, глаукома, дегенерация на макулата, дистрофия на ретината, късогледство, далекогледство...
Един нов и по-различен поглед
Към миналото...
Терминът миопия е предложен от Аристотел и се споменава за първи път в трудовете му (384 - 322 г. пр. Хр.). Той е нямал обяснение защо възниква това състояние.
Едва през 19век се появяват първите научнообосновани теории за възникването на миопията.
Едни учени са смятали, че причината за удължаване на очната ябълка е свиването на цилиарния мускул* по време на акомодация*, други смятали, че причината за разширяването на очите е слабостта на акомодацията, конвергенцията* на очите и повишаването на вътреочното налягане.
*Акомодация на окото е естествен и неволен процес на промяна на фокусното разстояние, чрез който окото вижда ясно обекти на различно разстояние.
* Цилиарен мускул е гладък вътреочен мускул разположен в средната обвивка на окото (съдовата обвивка), между ириса и хориоидеята. Той отговаря за процеса акомодация, променя формата на очната леща и помага за ясно виждане на различни разстояния.
*Конвергенция е движението на очите, при което двете зрителни линии се събират върху предмета, който е възбудил вниманието.
Според една от теориите прогресивната миопия не е изолирано заболяване на зрителния орган, а се последица от отслабване на съединителната тъкан в целия организъм, изразяващо се и в плоскостъпие, гастроптозис, сколиоза и пр.
По данни на М. Кузнецова, родилна травма на гръбначните артерии води до развитие на исхемични и дегенеративни процеси в невроните на ядрата на двигателните нерви на очите,
което се проявява като пареза на цилиарния мускул и нарушение на акомодацията.
Ограничавайки се със собствената си рамка, учените дълго търсели, без особен резултат, причините за късогледството в самите очи. Какъв парадокс.
Нужно било да погледнат отвъд пределите на очите...
Нова научна хипотеза
До настоещето...
Съкращението и спазмите на очните мускули са несъзнателни (неволеви).
Те зависят от психоемоционалното ни състояние. Когато сме подложени на стрес, нервната система се възбужда и освобождава хормони, които предизвикват неволни съкращения на очните мускули.
При изследване на пациенти в детска поликлиника е установено, че именно големите психоемоционални и зрителни напрежения са в основата на появата и развитието на прогресивна миопия в детска възраст.
Вегетативната нервна система и зрението...
Вегетативната нервна система (ВНС) управлява много процеси, които не контролираме съзнателно – пулса, кръвното налягане, храносмилането, дишането, изпотяването, разширяването и свиването на кръвоносните съдове и др. ВНС поддържа вътрешната среда на организма, регулира работата на органите и системите, без да е подчинена на волята и съзнанието ни.
Тя се дели на два вида:
- симпатикова нервна система – активира жизнената дейност: ускорява дишането и сърцебиенето, повишава артериалнот кръвно налягане, разширява бронхите. При опасност тя "бие тревога", а парасимпатиковата "бие отбой"
- парасимпатикова нервна система – условно „системата за почивка и възстановяване“.
Симпатикотоник – човек с по-силно изразен „режим на действие“
Има хора, при които симпатиковата нервна система е по-активна или доминира по-често. Това е т.нар. симпатикотоничен тип човек.
Характерни проявления...
- способност за бързо взимане на решения
- бързо и лесно приспособяване към нови условия, обстоятелства
- бързо усвояване на нови методи на работа
- бързо усвояване на информация (но склонност към бързо забравяне)
- не гради дългосрочни планове; живее и действа "тук и сега"
- склонност към бурно изразяване на емоциите
- бързо "пали" и бързо "прегаря"; обикновено тръгват с голям ентуасиазъм, но той бързо отминава...
- продължителна работа с постоянен режим не е за този тип хора
- по-активен и динамичен;
- лесно възбудим;
- по-напрегнат и чувствителен към стрес;
- с по-бърз пулс;
- склонен към изпотяване;
- с по-трудно отпускане и заспиване;
- с по-слабо изразено храносмилане при стрес.
Това прилича на постоянно включен режим „трябва да действам“.
Ваготоник – човек с по-силно изразен „режим на почивка“
При ваготоничния тип се предполага по-силно влияние на парасимпатиковата нервна система, в която важна роля има блуждаещият нерв – nervus vagus.
Характерно за този тип...
- трудна адаптация в нова обстановка
- бавно свиква с физически и умствени натоварвания
- веднъж привикнал към дадени условия може дълго да прекара в тези условия
- запаметява бавно, но дълготрайно
- стратегическо мислене - готви планове за бъдещето подробно, премисля различни варианти
- по-спокоен;
- по-бавен и уравновесен;
- не изразява бурно емоциите си
- с по-нисък пулс;
- склонен към сънливост и отпуснатост;
- с по-силно изразено храносмилане;
- по-чувствителен към студ;
- понякога с по-ниско кръвно налягане.
Тук организмът сякаш по-лесно влиза в режим „почивам, храня се, възстановявам се“.
Важно уточение...
Човек не е задължително „100% ваготоник“ или „100% симпатикотоник“. Автономната нервна система постоянно регулира баланса между симпатиковата и парасимпатиковата активност според ситуацията.
Например един и същ човек може сутрин да е активен и симпатикотоничен → след хранене да има по-силно парасимпатиково влияние →
при опасност силно да активира симпатиковата система →
вечер да премине към парасимпатиков режим.
Зрителната система е свързана с автономната нервна система, акомодацията и реакцията на организма към стрес.
При динамично наблюдение на 364 деца с прогресивна миопия е установено, че 93% от тях са ваготоници, а останалите 7% са деца с тежки травми на главата или шията.
По правило миопия се развива при ваготониците, при прекомерни и продължителни зрителни натоварвания и стрес.
Характерни физиологични особеностти:
- постоянно психично напрежение
- постоянно напрежение в мускулите; трудно се отпускат
- хипотония
- дистония на вегетативна кръвоносна система
- забавена мускулна реакция
- студени крайници
- изпотяване при стрес
- страх
- видимо спокойствие при вътрешно безпокойство
- неувереност
- късно събуждане от сън
- неспокоен сън
- консерватизъм
- мнителност
- работохолизъм
- склонност към монотонна, еднообразна работа
При изследване на 600 пациента (деца) с ниска степен на миопия, при динамично наблюдение в продължение на 3 години установяват, че болестта не прогресира при симпатикотониците.
Ако хроничното претоварване при ваготониците, независимо дали става дума за психоемоционално, физическо или зрително, не бъде овладяно то неминуемо води до изтощаване на енергията и предизвикване на следните състояния в организма...
- вазоспастичен - съдово-мускулен синдром
- окулярно-цервикален синдром (пренапрежение в очните мускули и шийната зона, което е съпроводено от спазъм на акомодацията, главоболие, болки в атлантоокципиталната става и трапецовидния мускул)
- намаляване обема на циркулиращата кръв в организма и очите
- смущения в циркулацията на кръвта и други течности в главния мозък и очите
- повишаване на вътречерепното и вътреочното налягане
- дистрофия и разтягане на очните обвивки
- отслабване на венозния пулс на дисковете на зрителните нерви
- преразпределение на кръвта от артериално русло към венозно
- имунна недостатъчност
- нарушаване на зрителните и други функции
- други вегетативни разстройства
При извънредни стресови ситуации ваготониците могат да развият...
- прогресивна миопия
- глаукома
- дистрофия на ретината
- спазъм на акомодацията
- сколиоза, кифосколиоза
- остеохондроза
- плоскостъпие
- главоболие, мигрена
- неврози
- нефроптозис
- хипотония
- тахикардия
- инфаркти, инсулти
- функционална кардиопатия
- язва на стомаха
- диабет
- варикозно разширение на вените на краката
- туморни образувания
- бронхиална астма и др.
Прогресивното късогледство не е изолирано заболяване на очите, а следствие от вазоспастичен синдром при ваготоониците.
Използвана литература:
"ЗРЕНИЕТО - основа на Живота", автор И. Неумивакин