Калифорнийски мак – цветето на спокойствието

Слънчевите склонове на Калифорния светят обагрени в жълто-оранжевите краски на т.нар. златен мак.
Цветовете се отварят при слънчева светлина и се затварят, когато тя се скрие. Така растението сякаш следва ритъма на деня – събужда се със слънцето и заспива с настъпването на вечерта.

Известен още като калифорнийски мак или ешолция. За разлика от добре познатия опиев мак, той не се използва за добив на опиум. Интересът към него е свързан предимно с успокояващото му действие, традиционната му употреба при нервно напрежение и нарушения на съня.

Растението има и любопитна културна история – от лечебните практики на коренните народи в Калифорния до превръщането му в официален символ на американския щат.

Калифорнийски мак
Лат. Eschscholzia californica Cham.
Сем. Макови (Papaveraceae).

Родът Eschscholzia е наречен от германско-френския ботаник Аделберт фон Шамисо в чест на неговия спътник – балтийско-германския естествоизпитател Йохан Фридрих фон Ешшолц, участвал в научни експедиции до тихоокеанското крайбрежие през XIX век.

В ботаническата литература се срещат различни таксономични разновидности и подвидове, но най-познатият представител е Eschscholzia californica.

Ботаническо описание

Калифорнийският мак е тревисто растение, което може да бъде едногодишно или многогодишно в зависимост от климатичните условия. Достига приблизително 20–60 см височина, а при благоприятни условия може да нарасне и повече.

Коренът е добре развит, вретеновиден, с централен главен корен, който прониква сравнително дълбоко в почвата.

Стъблото е изправено, разклонено, с гладка повърхност и синкаво-зелен оттенък. Листата са силно нарязани, многократно пересто разделени на тесни, фини дялове. Придават на растението нежна, почти дантелена структура.

Цветовете са единични, разположени на върха на стъблата. Обикновено са златистожълти, яркооранжеви или с по-светли нюанси. Състоят се от четири нежни венчелистчета, които образуват характерна чашковидна форма. Ето откъде идва испанското му наименование Copa de oro, означаващо златна чаша.

Цветовете се отварят при слънчево време и се затварят при облачност, привечер или при неблагоприятни атмосферни условия.

Плодът е удължена, тясна шушулковидна кутийка, съдържаща множество дребни семена. При узряване плодът се разпуква и освобождава семената.

Разпространение

Родината на калифорнийския мак е западната част на Северна Америка – предимно Калифорния и съседни райони на САЩ и Северно Мексико.

Расте по открити, слънчеви места, сухи склонове, крайбрежни терени, поляни и песъчливи почви. Отличава се с добра приспособимост към засушаване.

Днес се отглежда като декоративно растение в много части на света, включително Европа, Австралия и Южна Африка. В някои райони се е натурализирал и се среща извън култивираните градини.

В България е познат и под името ешолция, но предимно като декоративно растение. Удома лечебното му действие е почти неизвестно.

Днес се използва в различни форми във фитотерапията на САЩ, Франция, Германия, Италия, Испания и други европейски държави.

Във Франция и Германия присъства в съвременната билкова практика, особено в комбинации с валериана и пасифлора за подпомагане на съня и при нервно напрежение.

Химичен състав

Най-голям интерес представляват алкалоидите, които са характерни за семейство Макови. При калифорнийския мак са установени различни групи изохинолинови алкалоиди.

Сред основните представители са:

• Калифорнидин (Californidine) – характерен алкалоид за растението.
• Ешолцин (Escholtzine) – павинов алкалоид, откриван в надземните части.
• Ретикулон (Reticuline) – междинно съединение в биосинтеза на различни растителни алкалоиди.
• Протопин (Protopine) и алокриптопин (Allocryptopine).
• Сангвинарин (Sanguinarine).
• Хелеритрин (Chelerythrine).
• Коптизин (Coptisine) и други алкалоиди.

Освен тях растението съдържа:

• Флавоноиди, включително рутин.
• Каротеноиди, които участват в образуването на характерната жълто-оранжева багра на цветовете.
• Други фенолни съединения и вторични растителни метаболити.

Отделните части на растението имат различен химичен профил и не са взаимозаменими. Корените натрупват по-високи количества алкалоиди – в някои изследвания до около 1,6% от сухото тегло. В тях преобладават бензофенантридиновите алкалоиди и протопините, докато надземните части са по-богати на павинови алкалоиди.

Лечебно действие

Калифорнийският мак е познат преди всичко като билка за нервната система. Традиционното му приложение е свързано с успокояване, облекчаване на нервното напрежение и подпомагане на съня.

Основните действия, които му се приписват, са:

• Успокояващо (седативно) – при нервна възбудимост, напрежение и безпокойство.
• Сънотворно (хипнотично) – подпомага заспиването и спокойния сън.
• Анксиолитично – потенциално намалява проявите на тревожност.
• Обезболяващо – традиционно е използван при главоболие и различни болки.
• Спазмолитично – има данни за въздействие върху гладката мускулатура в експериментални изследвания.

Приложение

В съвременната европейска фитотерапия калифорнийският мак се използва традиционно при:

• Леко нервно напрежение и психическо претоварване.
• Трудно заспиване и временни нарушения на съня.
• Безпокойство и повишена нервна възбудимост.
• Състояния на нервно напрежение, съпроводени с нарушения на съня.

За спокоен сън на децата

Една от най-интересните традиции е свързана с употребата на калифорнийския мак за успокояване на неспокойни деца.

Народът Кауиля използвал растението като успокояващо средство за малки деца. Съществувал обичай да поставят едно или две цветчета под леглото на детето, за да спи спокойно.

При главоболие и зъбобол

Сред народа Юки и други общности в района на Мендосино...

• Пресен корен се използвал за приготвяне на извлек при главоболие.
• Коренът се поставял в кухината на болен зъб за облекчаване на зъбобол.
• Листата също намирали приложение при зъбни болки.
• Извлеци от корена и листата се използвали при стомашни болки.

Някои исторически сведения описват и употреба на коренов извлек, предизвикващ повръщане.

При кожни проблеми и въшки

Народите Юки и други местни общности използвали извлек от пресния корен за промивки на гнойни рани.

Охлоне приготвяли отвара от цветовете, която втривали в косата за премахване на въшки.

За спиране на кърмата

Сред жените от народите Помо, Кашая Помо и Юки са описани практики за прекратяване на лактацията чрез външно приложение на счукани семенни кутийки или извлеци от корена върху гърдите.

Народът Помо нарича растението с име, което буквално значи „растението, което кара млякото да изчезне“.

Облекчаване на болка

В Северозападно Мексико отварата от растението се е използвала от родилки за успокояване на следродилни болки в областта на бъбреците и корема.

Грижа за косата

През колониалната епоха, от цветовете на растението се е приготвяла помада наричана Pomada de Amapola, която мъжете втривали в скалпа си, за да стимулират растежа на косата при оплешивяване.

Начин на употреба

Как да си направите запарка?

• Залейте 1-2 ч.л от билката с 200-250мл. гореща вода., запарете за около 10мин. Прецедете и по желание подсладете с мед.
  Може да приемате билката и вечер, преди сън. Действа успокояващо и подпомага спокойния сън.

Важно за безопасността:

• Не се препоръчва употреба при бременност и кърмене поради недостатъчно данни за безопасност.
• Употребата при деца и юноши под 18 години не е установена като безопасна в европейската монография.
• Възможно е да повлияе способността за шофиране и работа с машини поради успокояващото си действие.
• Не бива да се комбинира самоволно със сънотворни, успокоителни и други средства, потискащи централната нервна система.

Особено важно е да не се правят домашни препарати от корените по аналогия с надземните части. Те съдържат различен и по-концентриран алкалоиден профил.