Холистична медицина - медицината на 21 век...
Какво е холистична медицина?
Думата holos идва от гръцки и означава цял. Именно това е заложено в основната на холистичната или т.нар. интегративна медицина. Тя разглежда човека като единно цяло - изследва взаимовръзката между физическото тяло, душата, емоциите, ума... и се стреми да открие дълбоката причина за заболяването, а не потискане на симптоматиката.
Взимат се в предвид и начина на хранене, съня, физическата активност, стреса, околната среда и начина на живот на пациента.
Холистичната (интергративна) медицина не отхвърля конвенционалната.
Понятието интегративен означава свързан с обединяването, съчетаването или интеграцията на различни части, методи или подходи в една цялостна система.
Оттук идва и съвременното понятие „интегративна медицина“, което означава именно съчетаване на различни конвенционални и алтернативни методи на лечение.
Основни принципи в Холистичната медицина
1. Търсене на причината, а не само потискане на симптома
Симптомът се приема като сигнал, че някъде в организма има дисбаланс. Вместо единствено да се потисне проявата, се търси какво я поддържа – хранене, начин на живот, храносмилане, сън, стрес, двигателна активност, лекарства, околна среда и др.
2. Човекът се разглежда като едно цяло
Храносмилателната система, нервната система, хормоналната регулация, имунитетът, сънят и психоемоционалното състояние не се разглеждат като напълно отделни процеси. Проблем в една система може да влияе върху друга.
3. Индивидуален подход
Една и съща диагноза може да има различни отключващи и поддържащи фактори при различните хора. Затова холистичният подход се стреми да разбере конкретния човек и неговия контекст, а не само названието на заболяването.
4. Профилактика и поддържане на здравето
Акцентът е не само върху това какво да се прави, когато вече има заболяване, а и върху факторите, които поддържат здравето – балансирано хранене, движение, достатъчен сън, управление на стреса, почивка и подходящ дневен ритъм.
5. Връзка между психика и тяло
Холистичната медицина обръща внимание и на психоемоционалното състояние. Продължителният стрес например може реално да влияе върху съня, храносмилането, мускулното напрежение и възприемането на болката. Това обаче не означава, че всяко заболяване има „емоционална причина“.
6. Подпомагане на естествените възстановителни процеси
В зависимост от конкретния случай могат да се използват хранителни промени, физическа активност, техники за релаксация, билки и други допълващи подходи. Те трябва да се подбират според човека и да не заменят необходимата медицинска диагностика и лечение.
7. Активно участие на самия човек
Човекът не е само получател на лечение. Идеята е да разбере какво в ежедневието му може да влияе върху състоянието му и постепенно да промени факторите, които го поддържат.
:format(webp)/http://seaweedfs-filer:8888/dikrasin-images/originals/logo.jpg)