През последните десетилетия цезаровото сечение (секцио) се превърна в една от най-често извършваните хирургични операции в света. Безспорно това е едно от най-големите постижения на съвременната медицина, спасило живота на милиони майки и новородени. Когато съществува реална опасност за живота или здравето на майката и/или бебето, цезаровото сечение е най-правилното и често единственото решение.

Наред с това обаче се наблюдава обезпокоителна тенденция – все повече бъдещи майки избират операцията без медицински показания, водени от страха от болката, от притеснения за самото раждане или от убеждението, че така ще бъде „по-лесно“, „по-безопасно“, а и "по-щадящо" за тялото им... което ме подсеща за друга ширеща се приумица - "Няма да кърмя за да не си разваля бюста..."

Носи се из пространството и твърдението, че "след като медицината разполага с възможността да извърши операция, естественото раждане вече няма особено значение". Но дори научните данни показват обратното.

Тази статия няма за цел да противопоставя жените, родили по различен начин, нито да омаловажава значението на цезаровото сечение. Напротив – когато е необходимо, то е животоспасяваща медицинска процедура.

Целта ѝ е да покаже нещо, за което рядко се говори – че физиологичното раждане не е просто начин бебето да напусне утробата. То е сложен биологичен процес, изграден и усъвършенстван в хода на човешката еволюция, при който организмът на майката и този на бебето работят в изключителен синхрон.

Цезаровото сечение не възпроизвежда физиологията на раждането – и не е създадено с такава цел. То е хирургична намеса, която позволява безопасно родоразрешение, когато естественото раждане би било опасно или невъзможно.

По време на естественото раждане се активира цяла поредица от хормонални, неврологични, имунологични и механични процеси, които подготвят и двамата за живота след раждането. Именно затова, когато няма медицинска причина този процес да бъде прекъснат, науката препоръчва той да бъде оставен да протече по естествения си ход.

Майката и бебето "работят" в сплотен тандем

Първият сигнал за началото на раждането не идва единствено от тялото на майката...
Съвременните изследвания показват, че плодът също участва активно в задействането на родовия процес. Когато неговите бели дробове и други органи достигнат достатъчна степен на зрелост, той започва да отделя вещества, които чрез плацентата участват в сложната биохимична каскада, довеждаща до началото на раждането. Това е пример за удивителния диалог между майката и детето още преди първата им среща.

Още преди началото на раждането то постепенно заема най-подходящата позиция в таза. По време на преминаването през родовия канал извършва поредица от фини завъртания на главата и раменете, благодарение на които се приспособява към формата на майчиния таз.

Костите на черепа му не са сраснали окончателно. Между тях се намират фонтанелите и гъвкави съединителнотъканни шевове, които позволяват леко приплъзване една спрямо друга. Това временно моделиране на главата улеснява преминаването през родовия канал и след раждането постепенно се възстановява.
Природата не е оставила нищо на случайността. Тялото на майката и тялото на бебето са създадени така, че да си взаимодействат през всяка минута на раждането.

Болката не е враг – тя е част от биологичния процес

Една от най-честите причини жените да се страхуват от естественото раждане е болката.

Страхът не е без основание – раждането действително е интензивно физическо преживяване. Но това, което често остава неизказано, е, че болката при физиологичното раждане не е безсмислено страдание. Тя е част от сложен механизъм, чрез който организмът насочва, регулира и подпомага самия процес.

Всяка контракция има конкретна задача – постепенно да разшири шийката на матката, да придвижи бебето през таза и да подпомогне неговото раждане.

Паралелно с това мозъкът реагира на тези сигнали, като освобождава хормони, които не само подпомагат контракциите, но и облекчават болката.

Тази сложна хормонална симфония няма аналог при никой друг физиологичен процес в човешкото тяло.

Хормоналната симфония на раждането – когато природата поема диригентската палка

Физиологичното раждане често се описва като едно от най-сложните събития в човешката биология. Причината е, че в него участват десетки хормони, нервни импулси и биохимични сигнали, които трябва да се активират в точния момент и в правилната последователност.

Всеки от тях има конкретна задача – да подготви матката за ефективни контракции, шийката на матката за разширяване, майката за посрещането на новороденото, а бебето – за прехода от живота в утробата към самостоятелното съществуване.

Нито един от тези процеси не е случаен.

Окситоцинът – „хормонът на любовта“

Окситоцинът се произвежда в хипоталамуса и се освобождава от хипофизата. По време на физиологичното раждане нивата му постепенно се повишават, а непосредствено преди появата на бебето достигат своя максимум.

Основната му функция е да предизвиква координирани контракции на матката. Но това е само началото.

Окситоцинът:

• подпомага разширяването на шийката на матката;
• стимулира образуването на простагландини, които усилват родовата дейност;
• намалява активността в симпатиковата нервна система, което понижава нивото на стресови хормони и чувството за страх
• подпомага отделянето на плацентата;
• свива кръвоносните съдове на матката след раждането и така намалява риска от следродилен кръвоизлив;
• стимулира рефлекса за отделяне на кърма още през първите минути след раждането;
• участва във формирането на емоционалната връзка между майката и новороденото.
• има успокояващо и аналгетично действие за майката и бебето не само по време на раждане, но и в следродилния период.

Освен "хормон на любовта", окситоцинът е познат още като "срамежливия хормон", тъй като синтезирането му се влияе изключително от околната среда.

Ендорфините – естественото обезболяващо на организма

Ендорфините са хормони, които се отделят с напредване на раждането. Те са естествени болкоуспокояващи, които не само намаляват болката, но и създават усещане за лек транс. Действието им е морфиноподобно.

• Обезболяване: Действат на същите рецептори в мозъка като морфина, за да смекчат силата на контракциите.
• Еуфория и сила: Помагат на майката да издържи изтощението и да се адаптира към интензивността на процеса.
• Хормонален баланс: Работят заедно с окситоцина, за да поддържат ритъма на раждането.

Какво влияе на отделянето им?

• Спокойствие: Тихата и сигурна среда помага за свободното отделяне на ендорфини.
• Страх и стрес: Прекомерният страх или ярката светлина могат да повишат адреналина и да потиснат действието на тези ендорфините и окситоцина.

Тяхната задача е не само да намалят усещането за болка, но и да помогнат на жената да остане концентрирана върху случващото се.

Много акушерки описват раждащите жени като потопени в собствен свят – по-тихи, съсредоточени, понякога със затворени очи и по-малко чувствителни към случващото се около тях. Това е естествен ефект от действието на ендорфините.

Пролактинът – хормонът, който подготвя майката за кърмене

Докато окситоцинът подпомага самото раждане, пролактинът подготвя организма за следващия важен етап – храненето на новороденото.

Нивата му започват да се повишават още по време на бременността, но след раждането и отделянето на плацентата той става основният хормон, отговорен за производството на кърма.

Ранният контакт кожа до кожа и първото засукване стимулират още по-голямото му освобождаване.

Затова специалистите препоръчват, когато състоянието на майката и бебето позволява, новороденото да бъде поставено върху гърдите на майката непосредствено след раждането.

Този контакт не е просто емоционален момент.

Той е важна част от физиологията.

Адреналинът – когато организмът дава последен прилив на сили

Обикновено свързваме адреналина със страх, тревожност и опасност. По време на нормалното раждане обаче той изпълнява съвсем различна роля.
В самия край на втория период настъпва естествено повишаване на нивата му.

Този кратък адреналинов пик:

• повишава концентрацията;
• осигурява прилив на енергия;
• подпомага последните напъни;
• подготвя организма за първата среща с новороденото.

Интересното е, че същият този хормон може да има и обратен ефект.

Ако страхът е прекалено силен още в началото на раждането, нивата на адреналин и норадреналин се повишават преждевременно.

Това може да потисне отделянето на окситоцин, да отслаби контракциите и да удължи раждането.

Именно затова спокойната атмосфера, чувството за сигурност и подкрепата на близък човек или акушерка не са просто психологически комфорт.

Те подпомагат нормалното протичане на физиологичния процес.

Релаксинът – хормонът, който подготвя тялото за раждането

Един от по-малко познатите участници в този процес е релаксинът.

Както подсказва името му, неговата задача е да направи съединителната тъкан по-еластична.

Под негово влияние:

• връзките на таза стават по-податливи;
• шийката на матката омеква;
• родовият канал се подготвя за преминаването на бебето.

Това не означава, че тазът се „разширява“ драматично, както понякога се твърди.

По-скоро организмът увеличава неговата подвижност точно толкова, колкото е необходимо за физиологичното раждане.

Не само майката се променя – променя се и бебето

Докато майката преминава през тази сложна хормонална каскада, подобни процеси протичат и в организма на бебето.

Малко преди раждането нивата на кортизол при плода естествено се повишават.

Макар често да наричаме кортизола „хормон на стреса“, в този случай той има жизненоважна функция.

Той подпомага:

• окончателното съзряване на белите дробове;
• образуването на сърфактант – веществото, което не позволява алвеолите да спаднат след първото вдишване;
• адаптацията на сърдечно-съдовата система към живота извън утробата;
• промяната в начина, по който бебето получава кислород след прерязването на пъпната връв.

Това е една от причините учените да определят физиологичното раждане като внимателно координиран преход, а не като внезапно прекъсване на бременността.

Природата е създала последователност, а не случайност

Когато разгледаме всички тези процеси заедно, става ясно, че раждането не представлява просто поредица от контракции.

То е сложна последователност от взаимно свързани събития.

Един хормон активира следващия.

Един процес подготвя другия.

Организмът на майката и организмът на бебето непрекъснато си „разговарят“ чрез химични сигнали.

Именно затова физиологичното раждане трудно може да бъде сведено до въпроса дали „бебето ще излезе по естествен път или чрез операция“.

Въпросът е много по-дълбок.

Става дума за това дали ще бъде позволено на тази сложна биологична програма да протече така, както природата я е създала – разбира се, когато това е безопасно за майката и детето.