Луличка - лечителката на сърцето след инфаркт

Описание
Луличката (Linaria vulgaris) е многогодишно тревисто растение от семейство Живеничеви (Plantaginaceae). Наричат я още асланче или коминче. Достига височина около 30–80 см. Стъблото е изправено, а листата са тесни, ланцетни и разположени последователно. Цветовете са яркожълти с оранжево петно в центъра, наподобяващи малки „лулички“, откъдето идва и народното име на растението. Цъфти през лятото – от юни до септември.

Разпространение
Луличката е широко разпространена в Европа и Азия, включително и в България. Среща се по сухи тревисти места, край пътища, ниви, ливади и хълмисти райони. Предпочита слънчеви и добре дренирани почви.

Използваема част
За лечебни цели се използва надземната част на растението – стръковете (Herba Linariae), включващи стъбла, листа и цветове.

Събиране
Билката се бере по време на цъфтеж – най-често от юни до август. Събират се свежите надземни части, които се сушат на сянка, на добре проветриво място, за да се запазят активните вещества.

Състав
Луличката съдържа разнообразние от биоактивни вещества, сред които:

• флавонови гликозиди (вкл. линарин) - повишават кръвното налягане и усилват сърдечните съкращения.
• алкалоид пеганин - на него билката дължи жлъчегонното си действие и това върху гладката мускулатура
• вит. С
• фолиева киселина
• плодови киселини
• пектин

Действие
Растението има няколко доказани ефекта:

• пикочогонно
• обезболяващо
• жлъчегонно
• диуретично
• повишава кръвното налягане
• повишава жлъчната секреция
• тонизира чревната мускулатура
• засилва перисталтиката
• регулира дефекацията

Приложение в народната медицина
В народната медицина луличката се използва при:

• нощно напикаване, неволно уриниране при деца и възрастни хора
• възпаление на простатната жлеза, аденом на простатата
• главоболие придружено от повръщане
• задух
• глисти
• умствена преумора
• хемороиди, фисури
• пролапс
• чернодробни и жлъчни заболявания: напр. жълтеница
• запек и храносмилателни нарушения
• кожни заболявания (екземи, обриви, хемороиди – външно приложение)
• задръжка на течности (отоци)
• възпаления на пикочните пътища, затруднено уриниране
• чревна непроходимост
• прогресивна мускулна дистрофия

Често се прилага под формата на запарка (чай), компреси или мехлеми за външна употреба.

Внимание! Следвайте указанията и не превишавайте дневната доза, защото в големи количества билката е токсична.

Външно: за бани при кожни обриви и хемороиди

Пресния сок от билката се смесва със зехтин в съотношение 1:10 и с получената смес се мажат хемороидите.

Запарка: 1с.л в 400мл вода. Приема се по една кафена чашка преди хранене, 4 пъти дневно.

Лечителка на сърцето след инфаркт

Билката луличка има чудодейната способност да укрепва и възстановява сърдечния мускул след прекаран инфаркт на миокарда.
Ето как да си приготвите ефикасен лек от билката:

• 1с.л от стрък от луличка (суха билка) се залива с 1ч.ч вряща вода и се оставя да престои 2-3 часа. Взима се вечер по 2-3 с.л.

За възстановяване след инсулти и инфаркти препоръчваме поне един пълен курс лечебни масажи с билков лосион Дикрасин-форте