Миомен възел – причини, симптоми и лечение

   Миомният възел е един от най-често срещаните доброкачествени тумори на матката, засягащ предимно жените във фертилна възраст между 25-45 години. В някои случаи се диагностицира и по-рано, ако в семейството на пациентката е имало и други случаи на жени с миомна болест. 

Обикновено, откриването на миомния възел се случва при профилактичен преглед или в случай, че пациентката има оплаквания, като обилна и продължителна менструация и болки със спастичен характер. 

Какво представляват миомите на матката?

Миомите са мускулни тумори, които обикновено се развиват в матката. В много редки случаи прерастват в рак, така че ако имате миома, това изобщо не означава, че гарантирано ще развиете рак. 

Миомните възли варират по размер (от 1 мм до 20 см), форма и местоположение, като могат да се появят на стената на матката, в нея самата или по повърхността ѝ. Някои възли са много малки по размер и лекарят може да не ги забележи с просто око, други пък са толкова големи, че повлияват размера и формата на матката. 

Обикновено образуванията от този тип се появяват при жени в детеродна възраст (между 25-45 години), но се срещат и сред по-млади и по-възрастни жени. Оказва се, че афро-американките страдат по-често от миомна болест, като при тях тя се развива по-бързо и дори в по-ранна възраст. Все още не е известно защо.  

Видове миомни възли

Има различни видове миомни възли, като това зависи от мясото, на което са се развили:

• Интрамурален миомен възел – Той се образува най-често при по-млади жени и то на стената на матката. Често протича безсимптомно и редовно остава недиагностициран.; 
• Субмукозен миомен възел -  Разраства се към маточната кухина и може да я деформира. Този вид миомен възел може да бъде подвижен, ако е на „краче“, това е опасно, защото той може да се завърти около себе си и да попадне в цервикалния канал. Така той некротизира, като преди това е спрял притока накръв към него. Известен е още като „изгражащ се миомен възел“ и пациентката се нуждае от спешна медицинска помощ, тъй като състоянието е много сериозно.; 
• Интралигаментарен миомен възел – Размерите му нарастват по посока прикрепващия апарат на матката и не се среща често.; 
• Субсерозен миомен възел – Също като субмукозният миомен възел, този може да се разрастне към маточната кухина и е свързан с нея чрез тънко „краче“. Когато достигне големи размери, възможно е той да се отдели от матката. Понякога е труден за диагностика, защото се бърка с новообразувание на яйчниците.; 
• Цервикален миомен възел – Развива се в маточната шийка и променя нейната форма.; 
• Паразитен миомен възел – Диагностицира се в коремната кухина, след като се е отделил от матката. Това е субсерозен миомен възел. 

Симптоми при миомен възел

В 20-30% от случаите, пациентите нямат никаква индикация за заболяването и се открива случайно при профилактичен гинекологичен преглед. Симтоматиката много зависи от местоположението, размерът и броят на възлите, както и тяхната форма. 

Част от симптомите при миомен възел са: 

• Наблюдава се по-обилна и продължителна менструация, както и интерменстрални кръвотечения. Тези симптоми са пряко свързани с разположението на възела, а не толкова с неговата големина. Най-срещано е кървенето от субмукозни възли.;
• При голяма и рязка кръвозагуба се наблюдава анемия, отличаваща се с признаци на отпадналост, главоболие и учестен пулс.;
• Задържане на урина, често уриниране, констипация – тази симптоматика е характерна при компресия на съседни структури.;  
• Характерни болки при миомния възел са тези от спастичен характер. Те са предизвикани от маточните контракции при субмукозни възли, когато матката се опитва да изхвърли миомата, както и при торзия на педикулизирани миомни възли или некроза в самия възел.;
• Други болки при миомния възел са тези ниско в корема или в кръста. Това се случва, когато миомният възел е на задната стена на матката, притискайки нервите и подлежащите съдове.;
• Силно влагалищно течение – появява се при разпад на миомата.;  
• Безплодие – според проучвания на Американската асоциация по репродуктивна медицина, при 5-10% от пациентките, страдащи от миомна болест, се среща безплодие. Това се обяснява с:
  • Промяната на на контура на маточната кухина, което се случва при наличието на миомни възли; 
  • Уголемяването и деформирането на кавума променят пътя на семенната течност;
  • Достъпът до маточната шийка може да бъде усложнен, заради променената анатамия, което пречи на семенната течност; 
  • Когато в матката има съсиреци, това пречи на имплантацията на сперматозоидите.

Ако въпреки миомния възел бременността е успешна, той нараства до края на първия триместър, но след това намалява своя размер. 

За съжаление, често се срещат усложнение при наличието на миомен възел и бременност , които са пряко свързани със състоянието: 

• При 15-20% от пациентките се случва преждевременно раждане;
• При 10% от бременните се наблюдава забавен растеж на плода;  на плода при 10% от бременните;
• При 20% от жените се среща неправилна позиция на плода;  
• Плацента превия;
• Отлепяне на плацентата;
• Кръвоизливи.

Рискови фактори

Лекарите още не знаят със сигурност какво предизвиква появата на миомния възел, но имат предположения. Някои от тях са: 

• Хормони - Естрогенът и прогестеронът са отговорни за удебеляването на матката по време на месечния цикъл. Оказва се, че те влияят и на растежа на миомните възли. Фибромите намаляват своя размера, когато секрецията на тези два хормона също намалее, а това се случва по време на менопаузата. Точно поради тази причина, изключително рядко се среща миомен възел след менопауза. Ако се появи такъв след климактериума, той често регресира и изчезва самостоятелно;
• Генетични фактори - Наличието на фамилна обремененост при миомните възли насочва вниманието на лекарите към допълнителни проучвания, свързани с откриването на гени. 

• При 40-50% от случаите има наличие на кариотипни аномалии в хромозомите.;
• Открити са цели 145 гена, които имат отношение към развитието на миомни възли. 78 от тях са с намалено производство на протеини и са със специфична активност. 67 пък са с повишено производство на протеини, отново със специфична активност.;
• Доказано е и наличието на четири свръхекспресирани гена, които кодират производството на фактори, определящи миомния растеж.;
• Три гена определят ангиогенния профил на миомата и съответната на това редукция на микроваскуларната мрежа в нея.;
• Учените са открили и че липсва ген, който блокира развитието на CCN5 ген в миомните клетки.;
• Няма различия в ескпресията на гените, които са отговорни за хормоналните рецептори и техните кофактори.;
• Открива се значителна разлика в нивата на растежните фактори, които имат понижена експресия. ;
• Инсулиноподобен растежен фактор – Той е важен за растежа на фибромите и по този начин стимулира и растежа на миомния възел; 
• Извънклетъчен матрикс – Спомага на клетките да се слепват и когато фибриодите имат по-голямо количество от него, това ги прави фиброзни. Извънклетъчният матрикс променя и клетките, тъй като съдържа растежни фактори. 

Диагностициране на миомен възел

Лекарят е възможно да усети миомния възел на матката само с опипването ѝ. Тя може да изглежда необичайно голяма или с неправилна форма, а в такъв случай се назначават допълнителни изследвания, като: 

• Ултразвук – Той ще направи снимка на матката ви и така ще стане ясно дали има или няма миома; 
• Кръвни изследвания – Голяма част от заболяванията се откриват именно с такъв тип изследвания. В този случай се назначва пълна кръвна картина, която ще покаже дали има наличие на анемия или други нарушения на кръвосъсирването.  
• Ядренно-магнитен резонанс (ЯМР) – Понякога ултразвукът не показва достатъчно подробно изображение и лекарят може да препоръча да се направи ЯМР.;
• Хистеросонография – За да се провери за наличието на миомен възел на матката, както и здравето на самата матка, тя трябва да бъде с увеличен размер. Това се случва, когато спеиалист вкара физиологичен разтвор в матката, улеснявайки процеса.;
• Хистеросалпингография – Това е метод, чрез който се проверява дали фалопиевите тръби са запушени. Използва се контрастно вещество, подчертаващо матката и фалопиевите тръпи при рентгенова снимка, спомагайки за по-ясното разчитане на снимката.;
• Хистероскопия – Подобно на хистеросонографията, пак в маточната кухина се инжектира физиологичен разтвор. Разликата е, че за шийката на матката се прикрепя и малка камерка със светлина, която ще помогне на лекаря да разгледа подробно стените на матката. 

Лечение на миома на матката

Лечението на миомната болест много зависи от възрастта, симптомите, местоположението му и желанието за забременяване. 

• Чакане - Ако имате лека симптоматика или липсваща такава, лекарят може да посъветва да изчакате и да видите дали ще получите други признаци на заболяването. Много е вероятно миомният възел да изчезне след менопаузата.;
• Лекарства – Някои лекарства спомагат свиването на миомния възел и често помагат при болка и кървене.;
• Противозачатъчни – Намаляват кървенето;
• Противовъзпалителни – Ибупрофен и ацетаминофен са противовъзпалителни лекарства за облекчаване на наприятната болка и са често препоръчвани при такива състояния. Към тях лекарят може да препоръча и прием на витамини и хранителни добавки със съдържанието на желязо, ако страдате от анемия заради миомния възел. 
• Други лекарствени продукти: 
• Комбинация от elagolix, естроген и прогестин, която се използва за намаляване на обилното менструално течение средно с до 50%.;
• Агонисти на гонадотропин-освобождаващ хормон (GnRH), които ви поставят във временна менопауза, като блокират естрогена и прогестерона. Това може да намали броя на миомите. Вашият лекар може да предложи тази опция, преди да назначи операция.;
• Освобождаващо прогестин вътрематочно устройство (IUD), поставено в матката ви, може да помогне за контролирането на обилно кървене. Също така, то предпазва от нежелана бременност.;
• Транексамовата киселина е лекарство, което не включва хормони и се приема, когато кървенето е обилно, за да се намали.

Операция

Ако симптоматиката ви е от умерена до тежка, най-вероятно ще трябва да се подложите на операция. Има различни видове оперативни манипулации, като специалист в областта определя коя е най-подходящата за вас: 

• Миомектомия – Операцията отстранява миомни възли, като същевремнно с това оставя тъканта здрава. Начините са извършване са много, но най-често това се случва чрез коремна операция или лапароскопия.; 
• Ендометриална аблация – При тази операция се отстранява матката и се препоръчва, когато никакво друго лечение не е дало резултат. След тази интервенция забременяването е неуспешно и това трябва да се вземе предвид от пациентката преди това. Операцията понякога налага по-дълъг престой в болница.;
• Емболизация на миома на матката или емболизация на маточни артерии – Процедурата блокира притока на кръв към миомите, като се инжектира специално вещество, запушващо кръвоносния съд. Това кара миомата да се свие и успехът на операцията е около 90%.; 
• Хистеректомия – Това е може би най-сериозната операция и единствената, която може напълно да премахне миомите. При нея се матката се премахва изцяло. Тя може да се направи по различни начини – през корема или лапароскопия, като лекарят преценява след обстоен преглед и изследвания. 

Лечение с билки 

Когато миомният възел е малък и състоянието не е много сериозно, природата ни е дарила с цял арсенал от билки, които да са в помощ при лечението на миомен възел. Ето и някои от тях.

• Самостоятелни билки:
• Дамска мантия – Редовно я наричат „дамската билка“, тя е с антимиомно действие, а също така спомага регулацията на кървенето по време и извън менструация. Благодарение на приятния вкус на билката, тя може да се приема под формата на чай или като допълнителна съставка към салати.;
• Коприва – Лесно достъпна и много полезна, тя е богата на каротин, калий, калций и витамин C. Действието ѝ е болкоуспокояващо, протовивъзпалително, намаляващо кръвотечението. Благодарение на антиоксидантните му свойства, копривата регулира хормоналните нарушения, които фибромата предизвиква.

• Комбинация от билки - добрата комбинация от билки може да е изключително ефективна при подобряването на състоянието. Такава можете да намерите под формата на билков концентрат и чай Миомат, тъй като в съдържанието им ще откриете много билки. Те са така съчетани, че да подпомогнат поддържането на нормалната функция на женската полова система и стимулирането на нормалното производство на хемоглобин. Също така, действат благоприятно върху нормалната структура на матката. Част от билките са:
• Цвят от турта – Той има добро влияние върху всякакви доброкачествени състояния на женската полова система, като кисти, миоми, трудност при забременяване и други. Това е така, защото туртата притежава антисептични, противотуморни, болкоуспокояващи противогъбични свойства.;
• Стрък от еньовче – Добре познат е със своето противовъзпалително действие, което е изключително важно при миомна болест.;
• Котешка стъпка – Прилага се за пречистване на пикочо-половата система и кръвта. Нейното регенеративно, имуностимулиращо и противовъзпалително действие е много ефикасно при миоми, хормонални и гинекологични проблеми. След голям брой изследвания е доказано, че котешката стъпка допринася за редуцирането на малките миомни възли.;
• Кръвен корен от здравец – Намалява обилното кръвотечение.

Профилактика на миомните възли

За съжаление, те не могат да бъдат напълно предотвратени, но някои промени в начина на живот е възможно да намалят шансовете от поява. 

• Намален прием на сладки храни – Храните с високо съдържание на захар повишават шанса за развитие на миомен възел.;
• Зеленчуци – Хапването на рукола, броколи, карфиол, зеле и ряпа е не само полезно за цялостното здраве на човек, но и намалява риска от появата на фиброма. Това е така, защото са богати на бета-каротин, витамини C,E и K, фолати, фибри и минерали.;
• Спорт – Редовните упражнения също биха били от полза при профилактиката от миомни възли.;
• Редовни гинекологични прегледи – Най-важният съвет, който можем да ви дадем. Поне веднъж годишно посещавайте своя гинеколог, който ще ви направи цитонамазка и ехография. Колкото по-рано се хване развитието на една миома, толкова по-добре. 

Често задавани въпроси 

1. Може ли миомният възел да прерасне в рак?

Отговор: Миомните почти винаги са доброкачествени образувания, а не ракови. По-малко от 1 на 1000 пъти ще се появи злокачествена миома. 

Според лекарите, този вид рак не възниква от вече съществуваща фиброма и наличието ѝ не увеличава риска от развитието му. 

• Възможна ли е повторната поява на миомите след лечение?

Отговор: Лечението обикновено се справя успешно с миомите и осигурява облекчение, но това не е гаранция, че такива повече няма да се появят. За тях ще трябва отделно лечение. 

Миомите могат да се появяат отново, въпреки всички лечение, с изключение на хистеректомията, при която се премахва цялата матка. 

• Какви храни трябва да се избягват при миомен възел?

Отговор: Все още се водят проучвания за диетата и как тя може да повлияе на миомите. Приемът на голямо количество червено месо е свързано с по-висок риск от появата им. Съветваме да намалите приема на алкохол, захар и глутен. Наблягайте на пресни плодове и зеленчуци, млечни продукти и риба. 

• Опасни ли са миомите по време на бременност?

Отговор: Някои жени, които имат миомни възли, е възможно да имат известни проблеми по време на бременността и раждането, като най-честите са: 

• Може да се наложи раждане с Цезерово сечение;
• Неправилно положение на бебето;
• Плацентата може да се отдели преди раждането;
• Преждевременно раждане на бебето.

• Как се използва Миомат?

Отговор: Дневната доза на билковия концентрат е между 15 и 30 капки. Приема се  10 минути преди хранене, два пъти на ден по половин дневна доза, разтворена в 100 мл вода. Дозата се определя спрямо възрастта, като за пациентите под 20-годишна възраст дозата е 10-15 капки. 

Добре е тази хранителна добавка да се приема поне 4-5 месеца.

Дозировката на чай Миомат е спрямо големината на миомния възел. 

• Когато миомата е по-голяма, 4 с.л. от билковата смес се измиват много добре под течаща вода и върху широка цедка. След това, тя се поставя в 700 мл вряща вода и се вари около 1-2 минути. Оставете да кисне цяла нощ и на сутринта прецедете. Разделете чая на две равни части по 350 мл и приемайте сутрин и вечер поне 20 минути преди хранене. 

• Когато миомата е с по-малки размери, предварително измийте 3 с.л. от билковата смес и след това поставете за 1-2 минути в 600 мл вряща вода.Нека кисне цяла нощ, а на сутринта да се прецеди. Разделете чая на две равни части по 300 мл и приемайте поне 30 минути преди хранене сутрин и вечер. 

Внимание! Препоръчва се продължителна употреба от минимум 2 години.

• Как се преценява кое лечение е най-доброто?

Отговор: Лечението на миомния възел зависи от много фактори, като възрастта на пациентката, броят и размерът на миомите, сериозността на симптомите и др. Трябва да се направи много обстоен преглед и изследвания, както и обстойна дискусия с лекуващия лекар, който да обясни всички възможни начини на лечение. Това включва обсъждането на ползите и рисковете, за да може пациентът да вземе информирано решение, с помощта на лекаря.