НА ВСЯКА БОЛКА МЕРУДИЯ...

„Много ти е сладка чорбицата, бабичко, душата си давам за джоджен.“

Из разказа „Соколова нива“ на А. Каралийчев

Ако си Българин... знаеш на какво ухае джоджена...?
Отговорът е... на бобена чорбица! 😃

Имена има безчет. Колкото региони в майка България, толкоз названия му турил народа... Юзъм, гьозум... жожън, чочан...мерудия, нане, димлюс... и все за едно растение става дума – Джоджен, а по латински му Карл Линей го нарекъл Mentha spicata. На лютивата мента - братовчед.

Знаели са „старите“ хора, че не само ароматът му ‘арен, а и е биле полезно!
Вещина е имало в българския бит. Всяко нещо на мястото си и знае що е там.

А сега... станахме като в онзи виц за тенджерата и кренвиршите.

Гледала една жена майка си, че реже краищата на кренвиршите, преди да ги сложи в тенджерата, за да ги свари. Попитала я защо го прави, а тя отговорила, че незнае... тъй виждала от своята майка. Позвънила внучката на баба си да пита защо се режат кренвиршите... а бабата рекла: „Аз ги режех щото ми беше малка тенджерката.“

Но да си дойдем на джоджена...

Лечебните му качества са били известни още преди векове. При подут корем и болки в стомаха чай от него се пие.

В българската народна медицина билката се използва при...

Стомашно-чревни неразположения от различен тип
затруднено храносмилане
гадене, повръщане
сърцебиене
възпаление на венците и гърлото
лош дъх
настински и вируси
болки в ставите

Приема се и за...

подобряване на съня
успокоение
повишаване на имунитета и тонуса
регулиране на хормоните

Приемайте чай от билката не повече от 3-4 чаши седмично.

Джоджънът е бил знаен и ценен илач не само по нашите ширини.

Арменския лечител Амирдовлат Амасиаци*, още преди половин хилядолетие, пише за него в книгата си „Ненужно за невежи“, където разказва как в арменската култура растението се е употребявало за храна, лекарство, напитка и като освежаващо средство за въздуха...

Жените пък го използвали за да се предпазят от нежелана бременност.

Джоджена, наричан анух на арменски, изчиствал организма от глисти. Лапа от билката лекувала главоболие, както и бучки на гърдите при кърмачки.

Загряващо и лечебно средство за стомаха е.

Помага при болести от слузеста природа. Спира кръвотечение, помага при жълтеница, пише още лечителя.

* Амирдовлат Амасиаци е арменски лечител, чиято слава го нарежда до имена като Хипократ и Авицена. Известно време се учи в Константинопол при най-опитните за времето си лечители, след което започва да пътува, което му дава възможност да опознава и изучава най-различни билки от Мала Азия, Иран, Балканите. Говорел е свободно гръцки, латински, арабски, персийски и османски. Това му помага да събере огромно количество сведения за различни растения и лекарствени средства, да усвои и опише техните здравословни въздействия.

Султан Мехмед ІІ го назначава за свой лекар в двореца си, където Амирдовлат не бил приет добре от всички, заради това че е християнин. Не след дълго напуска двореца. Славата му като знаещ и можещ да изцелява стотици заболявания се разнася из цялата Османска империя. В Константинопол (1466–1467) тръгва чумна епидемия и султан Мехмед ІІ временно се преселва в днешния гр. Видин, където отново кани Амирдовлат за лечител.
Той идва в България, ( в гр. Пловдив), където в продължение на четири години пише своя най-голям научен труд „Ненужно за невежи - енциклопедичен наръчник, обобщаващ опита и традициите не само на арменската, но и на цялата средновековна медицина. В него са описани около 1000 билки, 250 натурални препарата и повече от 50 минерала използвани за лечение.