Интересът на хората към пчелите и техния необикновен живот датират от праисторически времена. Най-ранните археологически доказателства за събирането на див мед и употребата пчелен восък от човека са отпреди около 9000 години (неолита).
По-късно, около 2500 г. пр.н.е., в Древен Египет се появява организираното пчеларство, а древните цивилизации в Месопотамия, Индия и Китай използват меда и другите пчелни продукти както за храна, така и за лечение.
Първите систематични научни наблюдения върху живота на пчелите са направени от Аристотел през IV век пр.н.е., поради което той често е наричан „баща на пчеларството“ или „баща на науката за пчелите“. Съвременното научно изучаване на пчелите се развива бурно през XIX век с изобретяването на кошерите с подвижни рамки и въвеждането на нови технологии в пчеларството.

Цветният прашец представлява комплекс от микроскопични поленови зърна, разнообразни по форма, размер, повърхнина...
Палинология се нарича науката, която изучава поленовите зърна и спорите на растенията.

Ако се вгледате отблизо в тялото на пчелата ще забележите, че голяма част от него е покрита с власинки.По тях се прилепва цветният прашец. По задните им крачета има специални дълги власинки, които образуват кошничка, в която се натрупва цветния прашец и леко се овлажнява със секрет, отделен от специална жлеза. Така се формират поленовите топченца, които като мъниста красят крачетата на пчелите работнички.

Какво е перга и как се получава?

След събирането на цветния прашец от растенията пчелите се завръщат в кошера си. Там смесват полена със специални ензими, които отделят, плюс малко количество нектар. Получената смес плътно "натъпкват" в килийките на питата и запечатват с тънък слой мед, който ограничава достъпа на кислород.
При тези условия започва процес на естествена млечнокисела ферментация, продължаваща няколко седмици.
През това време твърдата обвивка на поленовите зърна се разгражда частично, което прави хранителните вещества (белтъчини, аминокиселини, витамини и минерали) по-лесно усвоими от човешкия организъм.
По време на ферментацията се образуват ценни биологично активни вещества, като полезни органични киселини и ензими.

Именно тя превръща прашеца в перга или т.нар. пчелен хляб, отличаващ се с леко кисело-сладък вкус и специфичен, приятен аромат.

Нека уточним, тъй като двете понятия често се бъркат... Пчелният прашец и пергата са две различни неща!

И двата пчелни продукта са изключително ценни и имат своите чудесни хранителни и лечебни качества, а изборът между тях зависи от индивидуалните нужди и цели.

🐝 Предимства на пергата 🐝

🐝 по-лесно усвояване
🐝 по-богата на биоактивни вещества
🐝 по-слаб алерген
🐝 по-устойчива: пергата е естествено консервирана от пчелите и при правилно съхранение може да се запази непокътната дълго време.


🐝 В природата няма друга храна, която да се създава чрез съвместната работа на растения, пчели, ензими и естествена ферментация.

🐝 Една пчелна колония произвежда сравнително малко количество перга годишно, защото тя служи предимно за изхранване на собственото пило. Именно това я прави един от най-ценните пчелни продукти.

🐝 Пергата може да се съхранява в кошера месеци наред без да се разваля благодарение на естествената млечнокисела ферментация.

Състав на пергата

Химичният състав варира според растенията, от които е събран прашецът, но средно пергата съдържа над 250 биологично активни вещества.

Сред най-важните са:

• Белтъчини
  Пергата съдържа между 20 и 30% белтъчини, включително всички незаменими аминокиселини, необходими за изграждането на клетките.
• Въглехидрати
  Осигуряват естествена енергия под формата на глюкоза, фруктоза и други лесноусвоими захари.
• Мазнини
  Съдържа малки количества незаменими мастни киселини, които участват в изграждането на клетъчните мембрани.
• Витамини
  Пергата е източник на вит. А, C, E, D (в минимални количества), РР, както и витамини от група В (В1, В2, В3, В5, В6, В9).
• Минерали
  Особено богата е на калий, магнезий, желязо, калций, фосфор, цинк, манган, мед, селен. Съдържа още барит, ванадий, волфрам, злато, иридий, кадмий, кобалт, силиций, молибден, арсен, сребро, фосфор, хлор, цинк, стронций
• Фолиева и пантенолова киселина
• Аминокиселини: аргенин, хистадин, изолевцин, лизин, метионин, фениланин, триптофан, валин.
• Ензими
  Съдържа множество естествени ензими, които подпомагат разграждането и усвояването на хранителните вещества.
• Антиоксиданти
  Флавоноиди, полифеноли и каротеноиди защитават клетките от действието на свободните радикали.

🐝 В някои научни публикации пергата се определя като "естествен мултивитамин", защото съдържа почти всички основни хранителни вещества, необходими за човешкия организъм.

Прочети още>>> Рецепти с пчелен прашец – една от най-съвършените храни...

Ползи от приема на перга

🐝 Подпомага имунната система

Благодарение на богатото съдържание на витамини, минерали и антиоксиданти, пергата подпомага нормалното функциониране на имунната система. Особено подходяща е през сезоните с по-чести вирусни инфекции.

🐝 Повишава енергията

Много хора споделят, че след прием на перга усещат повече жизненост и намаляване на умората. Това вероятно се дължи на комбинацията от витамини от група В, аминокиселини и естествени въглехидрати.

🐝 Подпомага кръвообразуването

Пергата съдържа желязо, фолиева киселина и други вещества, участващи в образуването на червените кръвни клетки. Поради това често присъства като допълнение към хранителен режим при хора с нисък хемоглобин или желязодефицитни състояния.

🐝 Подпомага сърдечно-съдовата система

Антиоксидантите в пергата могат да ограничат оксидативния стрес, който участва в развитието на редица сърдечно-съдови заболявания.
Калият и магнезият допринасят за нормалната функция на сърдечния мускул.

🐝 Подкрепя храносмилането

Млечнокиселата ферментация създава благоприятна среда за по-доброто усвояване на хранителните вещества.
При някои хора пергата подпомага нормалното храносмилане и баланса на чревната микрофлора.

🐝 Подпомага възстановяването след физическо натоварване

Поради съдържанието на аминокиселини, витамини и минерали, пергата често се използва от активно спортуващи хора.
Тя подпомага възстановяването на организма след интензивни тренировки.

🐝 Подпомага антиоксидантната защита

Свободните радикали ускоряват стареенето на клетките.
Флавоноидите и полифенолите в пергата помагат за ограничаване на оксидативния стрес.

🐝 Подпомага нормалната функция на нервната система

Витамините от група В участват в правилното функциониране на нервната система и енергийния метаболизъм.
Затова пергата често се препоръчва при умствено натоварване, стрес и преумора.

🐝 Ларвите на пчелите се развиват изключително бързо именно благодарение на богатата хранителна стойност на пергата.

Как се приема перга?

🐝 Пергата може да се консумира самостоятелно или в комбинация с мед.

🐝 Най-добре е да се приема сутрин на гладно, да се остави бавно да се разтвори бавно, вместо да се сдъвче и преглътне веднага.
Така част от активните вещества започват да се усвояват още през устната лигавица.

🐝 Количеството зависи от възрастта, здравословното състояние и целта на приема.

Още приложения...

Перга може да приемате още и при лечението на заболявания като...

🐝 Колит
🐝 Хроничен хепатит, цироза
🐝 Холецистит
🐝 Хипертония
🐝 Сърдечно-съдови заболявания
🐝 Невроза

Приема се 1 ч.л по 3 пъти на ден, на гладно.

За кого е подходяща?

Пергата може да бъде полезна за:

🐝 хора с натоварено ежедневие
🐝 спортисти
🐝 ученици и студенти
🐝 възрастни хора
🐝 хора в период на възстановяване
🐝 лица с небалансирано хранене

🐝 Вкусът на пергата е различен при всяка реколта, защото зависи от растенията, които са посетили пчелите.

Има ли противопоказания?

Макар да е естествен продукт, пергата не е подходяща за всички.

Повишено внимание е необходимо при:

• алергия към пчелни продукти;
• тежки алергични заболявания;
• малки деца (приемът трябва да бъде съобразен със специалист);
• бременност и кърмене – след консултация с лекар.

При първи прием е добре да се започне с минимално количество, за да се проследи дали няма нежелана реакция.

Как да съхраняваме пергата?

За да запази качествата си максимално дълго, пергата трябва да се съхранява:

• на сухо място;
• защитена от пряка слънчева светлина;
• при температура под 20°C;
• в добре затворен съд.

Влагата е основният фактор, който може да влоши качеството ѝ.