Природна аптека: Отровният напръстник спасил милиони сърца
Червеният напръстник (Digitalis purpurea L.) е многогодишно или двугодишно тревисто растение от семейство Живеничеви (Plantaginaceae). В по-старата ботаническа литература се среща и като част от семейство Scrophulariaceae.
Родината му е Западна и Югозападна Европа, но днес се среща и в други части на света. Предпочита горски поляни, просветлени горски участъци, склонове и места с по-влажна и кисела почва.

Растението може да достигне височина от 1–2 метра. През първата година образува розетка от едри, продълговати, леко набръчкани листа, а през втората израства високото цветоносно стъбло.
Цветовете са най-забележителната му особеност. Те са едри, тръбести, наподобяващи малки камбанки или пръстчета на ръкавица. Обикновено са пурпурни до розово-лилави, с по-светла вътрешна повърхност, осеяна с тъмни петънца.
Именно формата им е дала името на растението.
Ръкавичките на феите...
Латинското Digitalis произлиза от digitus – „пръст“. Името описва цветове, които приличат на малки напръстници, в които може да се пъхне пръст. Историите за староанглийското название foxglove пък е свързано с фолклорни представи за „ръкавиците на феите“ или „ръкавиците на лисицата“.
Думата foxglove идва от староанглийското foxes glofa, което буквално означава „лисича ръкавица“. Името е документирано още преди XI век.
Според старите британски предания се вярвало, че лисиците нахлузват цветовете на лапите си, за да стъпват напълно безшумно, когато се промъкват към кокошарниците. Други легенди свързват цветето с горските феи, които подарявали цветовете на лисиците, за да скрият следите си.
През XIX век етимолози предполагат, че думата е изопачена форма на folks' glove („ръкавица на малкия народ“, тоест на феите), но писмените паметници потвърждават, че оригиналната форма винаги е била свързана с лисицата (fox).
Заради силната си токсичност на английски билката е наричана още „камбанките на мъртвеца“ (dead men's bells) и „напръстници на вещиците“ (witches' thimbles)
Но нека не се подвеждаме от приказния му вид. Всички части на напръстника са отровни – листата, цветовете, стъблото и семената. Растението съдържа вещества, които оказват силно въздействие върху сърдечната дейност.
Назад в историята...
Първите документирани сведения за медицинска употреба на билката напръстник (Digitalis) датират от XIII век (около 1250 г.), а научното ѝ въвеждане в съвременната медицина е описано през 1785 г.
Най-ранните писмени сведения за употребата на билката са от около 1250г. и се откриват в ръкописите на известна уелска лечителска фамилия от Мидвай. Там са описани рецепти за външно приложение на растението при отоци, рани и кожни болести.
През 1542 г. германският ботаник и лекар Леонхарт Фукс, публикува свой труд, в който описва приложението на билката за пречистване на организма, белите дробове и заздравяване на рани.
В английската народна медицина от XVII век също е документирана употребата на напръстник от британски билкари като Никълъс Кълпепър. Билката се е използвала при епилепсия, туберкулоза и трудно заздравяващи язви, макар често да предупреждават за силната му токсичност.
През 1775 г. в английското графство Шропшър, лекарят и ботаник Уилям Уидъринг научава за стара билкарка, която лекувала хората от тежка воднянка (отоци в тялото, причинени от сърдечна недостатъчност), с помощта на тайна билкова отвара.
Това събудужда интереса му и той започва упорито да изследва състава на лечебното питие. Установява, че действито на отварата се дълги главно на едно растение - Червеният напръстник (Digitalis purpurea).
В продължение на десет години Уидъринг систематично тества различни дози и форми (отвари и изсушени листа на прах) при над 160 пациенти, проучва ефектите им и се опитва да установи подходящите количества и признаците на отравяне. Открива мощното действие на билката върху сърдечния ритъм и диуретичния и ефект.
През 1785 г. Уидъринг публикува своите наблюдения в книгата „An Account of the Foxglove and Some of its Medical Uses“. В нея той описва лечебните ползи и приложение на растението при воднянка, сърдечна недостатъчност и предсърдно мъждене. Описва също правилните терапевтични дози. както и първите ранни признаци на предозиране, сред които са гадене, повръщане и зрителни нарушения, при които предметите изглеждат оцветени в жълто и зелено.
Именно на Уилям Уидъринг се дължи заслугата, растението днес да бъде официално прието като лек в кардиологията и да остави следа в историята, като билката, спасила сърцата на милиони хора.
А знаете ли, че…
По време на Втората световна война във Великобритания е организирана кампания за събиране на напръстник. Причината е недостигът на лекарствени суровини. Доброволци събират растението, от което се произвежда дигитоксин – вещество с важно приложение в тогавашната кардиология.
Така едно диворастящо цвете се превръща дори в част от усилията за осигуряване на лекарства във военно време.
Химичен състав на растението
Най-важните биологично активни вещества в червения напръстник (Digitalis purpurea) са сърдечните гликозиди (карденолиди). Сред тях са пурпуреагликозидите A и B, дигитоксинът, гитоксинът и гиталоксинът. Те оказват силно въздействие върху сърдечния мускул и определят не само лечебните му ползи, но и токсичността му.
Дигоксинът и днес има приложение при определени пациенти със сърдечна недостатъчност и при някои нарушения на сърдечния ритъм, включително предсърдно мъждене.
Освен сърдечни гликозиди, в листата са установени флавоноиди, сред които лутеолин, стероидни сапонини (дигитонин и гитонин), антрахинонови производни и други фенолни съединения.
С развитието на фармакологията тези вещества започват да се произвеждат и използват в стандартизирани лекарствени препарати.
Съдържанието на активните вещества зависи от възрастта на растението, условията на отглеждане, времето на събиране и начина на сушене и съхранение.
Действие и приложение
В наши дни, билката вече е доста по-добре изследвана и проучена, като най-голямата и сила си остава в лечението на сърцето.
Във фитотерапията се изпозлва за стимулиране на сърдечната дейност. Влиза в състава на много алопатични и хомеопатични лекарства за сърдечно-съдови заболявания.
Действа дълбоко тонизиращо върху болното сърце, като му позволява да бие по-умерено, редовно, без да изисква повече кислород. Растението стимулира диурезата, което намалява и натоварването върху сърцето.
Известна е употребата на напръстник при...
- сърдечна недостатъчност
- воднянка
- треска
- епилепсия
- кръвоизливи
- дихателни заболявания, суха кашлица
- рани и отоци
Използват се предимно листата на билката, най-често под формата на запарка. В миналото семената на растението също са се употребявали с лечебна цел.
Препарати на основата на билката напръстник (т.нар. дигиталисови препарати) се приемат изключително и само по предписание на лекар!
Не се препоръчва самолечение с билката поради неговата токсичност.
Любопитен факт е, че дигиталисът извличан от растението се прилага инжекционно като антидот при отравяне със самакитка.
Напръстник – неочакван съюзник в градината
Червеният напръстник привлича вниманието на градинарите и често се отглежда като декоративно растение заради високите си цветоносни стъбла и красивите пурпурни цветове, с които привлича пчели и други полезни насекоми в градината. Дълбоките му тръбести цветове съдържат нектар, до който най-лесно достигат земните пчели.
Според наблюдения на градинари, зеленчуци, отглеждани в близост до растението, се развиват по-добре.
В миналото цветовете на напръстника са използвани за получаване на багрило, а с настойка от него цветари и ботаници съхранявали по-дълго свежестта на рязаните цветове.


- Осигурява храна на пеперудите. Цветовете му служат за храна на гъсениците на нощната пеперуда Eupithecia pulchellata, известна като напръстникова пеперуда. Като растение гостоприемник за ларвите се посочва и Gortyna flavago.
- Съдържа природен репелент. В червения напръстник е открито съединението лолиолид (loliolide), за което са описани силни отблъскващи свойства спрямо мравки. Интересно е, че в района на Гората на Дийн в Англия растението е използвано в миналото като инсектицидно средство за обработка на стени.
С повишено внимание...
Колкото и ценни да са съединенията му за медицината, напръстникът остава силно отровно растение. Всички негови части съдържат сърдечни гликозиди, а количеството им може да варира в зависимост от условията на растеж и развитието на растението.
Отравянето може да предизвика виене на свят, гадене, повръщане, коремни болки, гърчове, зрителни нарушения, сърдечна аритмия, неврологични нарушения, парализа, брадикардия, халюцинации и делириум, като в някои случаи изхпдът може да бъде фатален.
Поглъщането 2-3 грама листна маса от възрастен човек води до отравяне.
Поради това не препоръчваме употребата на растението без необходимите познания и предварителна консултация от страна на лекар, фармацевт или опитен фитотерапевт.
Съвременната медицина прилага само стандартизирани лекарствени вещества при конкретни показания и под лекарски контрол.
В природата има изобилие от билки за сърдечни заболявания, далеч по-безопасни.
Източници и допълнителна литература
- William Withering (1785) – An Account of the Foxglove and Some of its Medical Uses.
- The Foxglove, "The Old Woman from Shropshire" and William Withering – Journal of the American College of Cardiology, 1985.
- Cardiac glycosides: From ancient history through Withering's foxglove to endogenous cardiac glycosides – PubMed.
- Royal Botanic Gardens, Kew – Digitalis purpurea.
- Oxford University – Plants 400: Digitalis purpurea.
:format(webp)/http://seaweedfs-filer:8888/dikrasin-images/originals/logo.jpg)