ПСИХОСОМАТИКАТА ЗА... АЛЕРГИИТЕ И АСТМАТА

Алергиите са реакции на прекомерна защита на организма пред външен „агент“, обикновено банален и непредставляващ особен риск, но възприеман като агресор, като враг. Прах, полен, акари, парфюми, плодове и пр., множество „въображаеми“ врагове, срещу които организмът реагира бурно и със стремеж да ги разруши или да ги изхвърли.

Сенната хрема, кожните, хранителните или дихателните алергии ни говорят за трудното ни справяне с външния свят, който възприемаме като опасен и агресивен. Намираме се в състояние на защита, в положение на хора, които са подложени на агресия. В положение на жертви, но и „на Жана Д‘Арк“ – решени сме да изхвърлим агресора от себе си. Бързо реагираме спрямо другите и каквото и да става , първият ни рефлекс е силен, дори прекалено реактивен отговор от защитен тип. Активни сме и с намерение да се опазим на всяка цена. Именно по тази причина хората с алергии почти никога не развиват рак.

Кашлица, астма... – това са признаци, чрез които усещаме значително – ако не и агресивно – въздействие от външния свят и което не умеем, не успяваме да овладеем. В тези случаи болката или заболяването ни позволяват да го изхвърлим.

Тежката, „задушаваща“ атмосфера или такава, в която не се чувстваме комфортно, е много силно предизвикателство за енергиите на белия дроб. Болките или заболяванията на дихателната система (нос, гърло, бронхи и т.н) следователно ни говорят за ситуации, в които други хора ни карат да се чувстваме недобре, но без да ни прилагат пряка агресия. Мнозина са ми казвали по време на консултация: „Имам чувството, че се задушавам в тази компания“ или „ В това семейство не ми достига въздух“. Впрочем последната фраза чух от един астматик, който бързо стигна до разбирането кой от неговото семейство „изсмуква въздуха му“.

Прекалената майчина тревога, тежка семейна атмосфера се проявяват при детето във вид на податливост към белодробни заболявания и ако те се лекуват прекалено ефективно или му изглеждат недостатъчно „говорещи“, лесно могат да се трансформират в дихателни или кожни алергии. По този начин детето „се защитава“ и понякога реакциите му са бурни. Астма, екземи, гнойни ангини – това са „викове“, с които то се опитва да привлече вниамнието към факта, че случващото се около него не го удовлетворява, че изживява ситуацията като агресия и че се нуждае от защита (любов и присъствие), а не от задушаване.

Друго значение, което може да се асоциира с белодробни проблеми , е спектърът на тъгата, меланхолията, скръбта, самотата. Енергията на белите дробове отговаря за тези чувства и те я изтощават, когато са прекалено силни. Дълбоката покруса или продължително задържаната тъга, съхраняваща спомена за нещо или някого, може да се прояви чрез склонност към белодробни проблеми. Интересно ще е да си припомним, че великата епоха на сантименталния романтизъм (Шатобриан, Гьоте, Ж.Ж.Русо, Шопен и др.) е била също така и епохата на туберкулозата.

Откъс от книгата „Кажи ми какво те боли, за да ти кажа защо“ , Виковете на тялото са послания на душата, автор Мишел Одул