Малко растения са успели да запазят славата си през хилядолетията така, както розмаринът. Още в Древен Египет, Гърция и Рим той е бил почитан не само като ароматна подправка, но и като символ на паметта, жизнеността и дълголетието. Легендите разказват, че гръцките ученици вплитали стръкчета розмарин във венците си, вярвайки, че ароматът му подобрява паметта и концентрацията. Днес науката започва да намира обяснение на тези вярвания, като изследва действието на биоактивните вещества, съдържащи се в растението.

Освен в кулинарията, розмаринът намира широко приложение във фитотерапията, ароматерапията и козметиката. Богат е на етерични масла, фенолни съединения и мощни антиоксиданти, които допринасят за защитата на клетките от оксидативен стрес и подпомагат нормалното функциониране на различни органи и системи. Традиционно се използва за стимулиране на храносмилането, подобряване на концентрацията, поддържане на кръвообращението и грижа за косата и кожата.

Розмарин (Salvia rosmarinus, синоним Rosmarinus officinalis) е многогодишен вечнозелен полухраст от семейство Устноцветни (Lamiaceae)., произхождащ от Средиземноморския регион. Естествени находища на билката се намират в Португалия, Испания, Италия и в други страни като Франция, Кипър, Гърция и т.н. У нас билката се отглежда по-масово по черноморското крайбрежие.

Растението се отличава със своите тесни, игловидни листа, наситен аромат и характерни синьо-виолетови цветове. Благодарение на високото съдържание на етерични масла, дори лекото разтриване на листата освобождава интензивен свеж аромат с дървесни, смолисти и леко камфорови нотки.

Освен като лечебно растение, розмаринът е отлично медоносно растение, а нектарът му дава един от най-висококачествения, ароматен мед по Средиземноморието.

Латинското име на билката произлиза от латинските думи ros (роса) и marinus (морски), което буквално се превежда като "морска роса". Това е и ботаническото наименование на ароматната билка розмарин (Rosmarinus officinalis).

В по-късни епохи, особено в англоезичния и немскоезичния свят, името започва да се възприема като комбинация от две класически имена – Роза и Мария (или Мери).
Още от древността розмаринът се свързвал със спомените. Смята се, че той подсилва паметта и помага да не забравяме любимите хора.
В средновековието името и билката са били символи на брачната вярност и искреното приятелство.
Свързва се с вечната любов, която не увяхва.

Съществува и християнска легенда, която свързва името с Дева Мария. Според преданието, по време на бягството в Египет, Дева Мария хвърлила синия си плащ върху бял цъфтящ храст. Цветовете му се променили в сини и растението станало известно като "Розата на Мария".

Ново латинско име и синоними

Съвременното научно наименование на растението вече е Salvia rosmarinus Spenn. В продължение на повече от два века то е било известно като Rosmarinus officinalis L.

След задълбочени ботанически и генетични изследвания родът Rosmarinus е включен към рода Salvia, поради което днес официалното име е Salvia rosmarinus. Въпреки това старото латинско название все още присъства в голяма част от научната литература, билкарските книги и върху етикетите на хранителни добавки и козметични продукти.

В различните страни растението е известно с разнообразни народни имена. В България най-често се използват розмарин; росмарин; бабин косъм, божо дърво, ливанчи, индирливо и др.

Розмаринът принадлежи към семейство Устоцветни (Lamiaceae) – едно от най-богатите на лечебни растения ботанически семейства. Сред неговите близки родственици са салвията, мащерката, риганът, босилекът, маточината, лавандулата и ментата.

Ботаническо описание

Розмаринът е вечнозелен полухраст, който при благоприятни условия може да достигне височина между 50 см и 2 метра.

Кореновата му система е силно развита и позволява на растението да оцелява дори в бедни и сухи почви.

Стъблата са многобройни, силно разклонени и постепенно вдървесиняват в основата. Младите клонки са зелени и гъвкави, а с възрастта стават кафеникави и твърди.

Листата са тесни, линейни, кожести и вечнозелени. Горната им повърхност е гладка и тъмнозелена, а долната е покрита с фини белезникави власинки, които намаляват загубата на вода и предпазват растението от силното средиземноморско слънце.

Цветовете са дребни и се появяват по върховете на клонките. Най-често са синьо-виолетови, но при някои сортове могат да бъдат бели, розови или светлолилави. Те са богати на нектар и привличат голям брой пчели и други опрашители.

След прецъфтяването се образуват малки сухи плодчета, съдържащи семената на растението.

Коя част от розмарина се използва с лечебна цел?

В билколечението се използват предимно:

• листата;
• младите облистени връхчета;
• цъфтящите клонки.

Те могат да се използват пресни или изсушени.
Най-високо съдържание на етерично масло се наблюдава непосредствено преди или по време на цъфтежа, поради което именно тогава се извършва събирането на лечебната суровина.
Розмаринът има приятна миризма и леко горчив вкус.

Химичен състав на розмарина

Лечебните свойства на розмарина се дължат на сложния му химичен състав. До момента в растението са идентифицирани над 200 различни биологично активни вещества. Ето и една част от тях...

• етерично масло: състои се от ценеол, α-пинен, борнеол, борнилов ацетат, камфен, кариофилен, камфора и други терпени
• танини
• смоли
• флавоноиди: апигенин, лутеолин
• урзолова и розмаринова киселина
• минерали: манган, калций, желязо и др.
  

Пресният розмарин е отличен източник на витамини А, C и фолиева киселина. 

Действие и приложение

Билката Розмарин има пикочогонно, жлъчегонно и противовъзпалително действие. Дължи се основно на етеричното масло и органичните киселини, които съдържа.

• Водните екстракти от Розмарин потискат вирусите на грипа и херпеса
• Билката намалява секрецията на потните жлези
• Много добро противохерпесно средство
• Стимулира възстановяването на организма при умствена и физическа умора

Розмаринът традиционно се употребява при...

• застой в жлъчните пътища; жълтеница
• сърдечни неврози
• епилепсия
• сърдечни болки
• задух
• меланхолия
• апоплексия (внезапна загуба на мозъчни функции)
• регулиране на менструацията
• газове, лошо храносмилане, болки в стомаха и червата
• водянка; вода в коремната област
• менингит
• припадъци
• кожни обриви
• бяло течение

Употреба на Розмарин

Билката може да се употребява както външно, така и вътрешно.

Външно приложение на билката

• Сварени листа във вода (съотношение 1:10) - за фрикции при косопад; за промивки при бяло течение; за гаргара при болки в гърлото, възпалени сливици и др.

Вътрешно приложение на билката

• Запарка 1: 1с.л от билката се запарва в 500мл вода за около 20 минути. Това количество е за целия ден.
• Запарка 2: (за по-концентрирана и силна запарка) 2 с.л. от билката се варят 5 мин. в 600мл вода. Кисне 8 часа и се прецежда. Пие се на два приема, два часа след хранене.

Розмарин (Rosmarin officinalis– herba), 80г

Цена: 1,70 €

Употреба на Етерично масло от Розмарин

Етеричното масло от розмарин е широко използвано в ароматерапията. То има свойството да освежава въздуха и да понижава количеството на болестотворните организми. Това го прави ефективно противогрипно средство. В ароматерапията това етерично масло се използва и като средство срещу депресия. 

Широко застъпена практика е използването на розмарин при заболявания на нервната система. При нервни разстройства се приемат по 1 – 2 капки етерично масло от розмарин.
ЕМ от розмарин в комбинация с ЕМ от лавандула оказват положително въздействие при хора, които са преживели инсулт. Подобряват когнитивните функции, помагат също така при частична загуба на обонянието и речта (след инсулт). То въздействат благоприятно при деца, които страдат от дефицит на внимание. 

В българската народна медицина розмаринът от векове се е използвал за лечение на редица кожни заболявания като екземи, раздразнения и зачервявания по кожата. 

При косопад може да добавите няколко капки етерично масло от Розмарин в шампоана си.

Маска за коса с кокосово масло и розмарин

Една много лесна и простичка рецепта при косопад, пърхут, себорея, крусти и пр. Към 1 с.л кокосово масло добавете 1-2 капки ЕМ от розмарин. Втрийте добре маслото в корените на косата и правете масаж на главата около 5 мин. Оставете маслото да престои около 30 мин, след което отмийте добре с топла вода и натурален шампоан.

Розмаринът е една от билките, които се използват за естествено подсилване на кестенявия цвят на косата. Повече по темата може да прочетете в статията за Билките - естествените багрила за коса.

Противопоказания

Внимание! Билката да не се приема по време на бременност! Големите дози имат токсичен ефект. При бране е възможно билката да раздразни хората с по-чувствителна кожа.

Свързани статии>>> БИЛКИТЕ - ЕСТЕСТВЕНИТЕ БАГРИЛА ЗА КОСА