Синя тинтява - самодивска билка за стомах

Според една легенда, някога живял болярин, който имал чудно хубава дъщеря, на име Тинтена. Той искал да я омъжи за богаташ, затова отпращал всеки, който смятал за недостоен кандидат. Бързо се разнесла мълвата за чудната хубост на болярската щерка, та стигнала чак до ушите на един върколак. Имал той способността да се преобразява. Превърнал се на царски син с голямо богатство и бързо омаял болярина, който бил готов да омъжи дъщеря си на мига. Но Тинтена намразила звяра от момента, в който го зърнала. Решена да се противопостави на бащиното решение, тя избягала в гората и срещнала една старица козарка, която я приела в дома си, за да ѝ пасе козите. Но не след дълго върколакът открил момата, а тя отново побягнала да се спасява, помолила се на гората да я спаси, а гората и отговорила:
" На цвете или на дърво да те превърна?" Момата избрала на цвете да стане.
И гората я превърнала в чудно красиво цвете, с цветове сини камбанки.
Върколакът сдъвкал цветовето, но така му загорчало, че побягнал и никой повече не го видял, ни чул.

В народния фолклор се срещат много истории, в които се приписват магически сили на билката тинтява. Наричат я още самодивска билка, а според поверията тя пази човека не само от болести, но хали и змейове, и има способността да развързва връзки, създадени не по любов.

Легендата за крал Ладислав и стрелата

Съществува една стара унгарска легенда, от XVI–XVII век, според която синята тинтява, известна като билката на Св. Ладислав (Herba Sancti Ladislai), спасила народа от чума.

Според преданието Унгария била поразена от страшна чума. Крал Ладислав отправил молитва към Бога и изстрелял стрела във въздуха с молба растението, върху което тя падне, да се превърне в лек срещу болестта. Стрелата паднала върху синята тинтява. Оттогава тя била смятана за растение със специална защитна сила срещу чумата.


А за какво се прилага растението в наши дни, ще разберете от следващите редове...

Синя тинтява - Gentiana cruciata L.

(горчива трева, гластавиче, обляставиче, мъжка тинтява, прострел, свещилка)

Семейство Тинтявови – Gentianaceae.

Разпространение и видове

Синята тинтява има широко разпространение в Централна и Югоизточна Европа, както и в части от Азия. Среща се в България в различни планински и предпланински райони.

Расте по сухи тревисти и каменисти места, по пасища, поляни, храсталаци и покрай горски участъци. Предпочита добре огрени от слънцето терени и може да се открие на надморска височина от около 200 до 2600 метра.

Установена е в Североизточна България, Предбалкана, Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Родопите, Средна гора и други райони на страната.

Видово разнообразие

В България, освен синята тинтява, са установени още около 10 вида тинтява:

• Синя тинтява (Gentiana cruciata L.)

• Безстъблена тинтява (Gentiana acaulis)

• Горска тинтява (Gentiana asclepiadea)

• Жълта тинтява (Gentiana lutea)

Тя е рядък и застрашен вид. Доста по-едра от останалите представители на рода Тинтявови. Достига до 1 м на височина. Цветовете и са събрани в прешленести съцветия.

• Блатна тинтява (Gentiana pneumonanthe)

• Петниста тинтява (Gentiana punctata)

• Скална тинтява (Gentiana frigida)

• Пиренейска тинтява (Gentiana pyrenaica)

• Пролетна тинтява (Gentiana verna)

Ботаническо описание

Синята тинтява е многогодишно тревисто растение с добре развито, дебело и скъсено коренище. Стъблото е изправено или леко възходящо, обикновено неразклонено, с височина между 15 и 50 см.

Листата са срещуположно разположени, приседнали, целокрайни, с продълговата до яйцевидно-ланцетна форма. В основата си са сраснали и обхващат стъблото.

Цветовете са синьо-виолетови, тръбести, събрани по няколко в пазвите на горните листа. Венчето е четириделно – характерна особеност, която помага за разграничаването на вида от някои други тинтяви. Плодът е продълговата кутийка с множество дребни семена.

Цъфти от юни до септември, като най-подходящият период за събиране на надземните части е по време на цъфтежа.

Лечебна част

В българската билкова практика за лечебни цели се използват предимно надземните части на растението – стръковете, събрани по време на цъфтеж.

- Стрък от синя тинтява – Herba Gentianae cruciatae.

Събират се облистените връхни части на цъфтящите стъбла, обикновено с дължина до 25 см. Не се вземат грубите, вдървесинени части.

След събирането билката се почиства и се суши на сянка, в сухо и проветриво помещение, разстлана на тънък пласт. Съхранява се в хартиени торби или добре затворени съдове, на място без влага и пряка слънчева светлина.
Срок на годност на изсушената билка - 2 години.

Трябва да се направи разграничение между синята и жълтата тинтява: при Gentiana cruciata основната употребяема част са стръковете, докато при жълтата тинтява (Gentiana lutea) фармакопейната дрога е коренът.

Химичен състав

Синята тинтява съдържа разнообразни биологично активни вещества, като най-голям интерес представляват горчивите гликозиди.

В химичния ѝ състав се откриват:

• Секоиридоидни гликозиди – гентиопикрозид (генциопикрин), свертиамарин, логанова киселина и други производни. Те са свързани с характерния горчив вкус на растението.
• Флавоноиди – производни на лутеолина, апигенина и изоориентина.
• Ксантони – група природни фенолни съединения с изследвана антиоксидантна активност.
• Фенолни съединения – включително производни на хидроксиканелената киселина.
• Пектинови и слузни вещества.
• Дъбилни вещества.
• Тлъсто масло и етерично масло.

Лечебно действие и приложение

Основното традиционно приложение на синя тинтява е свързано с храносмилателната система и черния дроб. Горчивите вещества в състава ѝ стимулират вкусовите рецептори и рефлекторно подпомагат отделянето на храносмилателни сокове.

Билката синя тинтява действа...

• противовъзпалително
• противоглистно
• подобрява храносмилането
• повишава апетита
• пречиства кръвта
• увеличава белите и червените кръвни клетки
• действа тонизиращо на съкращенията на съррдечния мускул: това се дължи главно на съдържащите се алкалоид генцианин и горчиви вещества

Приложение на синя тинтява в българската народна медицина

• паразити: глисти
• анемия/малокръвие
• болезнена менструация
• моминска бледност
• подагра, артрит
• виене на свят
• туберкулоза
• отпадналост
• стомашно-чревни заболявания - колит, колики, газове, хемороиди, лениви черва, гастрит, лошо храносмилане
• чернодробни и жлъчни заболявания: цироза, увеличен черен дроб, жълтеница
• бъбречни заболявания
• бронхит, трахеит, туберкулоза
• истерични припадъци
• червен вятър
• онкологични заболявания

В народната медицина се употребяват и други видове растения от рода на синята тинтява, като например Горска тинтява, нар. още богородични свещи, или свещица - Gentiana asclepiadea L. - действието ѝ е подобно на синята тинтява.

Тинтява синя стрък (Gentiana cruciata), 50гр

Усилва секрецията на стомашните жлези, възбужда апетита, противоспастично, жлъчогонно, противоглистно, усилва съкращенията на сърдечният мускул и увеличава производството на червени и бели кръвни телца.
Прилага се при лениви черва, колики, газове, атония на червата, малокръвие, анемия, жълтеница, против глисти, подагра, кашлица, пясък в бъбреците, пясък в пикочният мехур, туберколоза, виене на свят, кръвохрачене, отпадналост, хемороиди, подагра, рак, болезнена менструация.

Цена: 1,60 €

Начин на употреба

Синята тинтява се използва най-често под формата на отвара.

Горчивият вкус е силно изразен и затова билката се приема в сравнително малки количества, обикновено преди хранене.

Отвара от синя тинтява

Вариант 1

Необходими продукти:

• ½–1 чаена лъжичка изсушени стръкове синя тинтява
• 500 мл вода

Приготвяне: Билката се залива със студена вода. Загрява се до кипване и се оставя да поври кратко. Отварата се прецежда и се оставя да се охлади.

Според традиционната рецепта се приема по една кафена чашка около 30 минути преди хранене.

Вариант 2

1 с.л.се измива под студена вода в цедка и се залива с 400мл. гореща вода, ври 1 мин. Кисне 8 часа и се прецежда. Према се на гладно, на 2 пъти през деня, по около 200мл.

Не се препоръчва вътрешен прием в големи дози. Да не се превишава указаната дозировка.

Вино от синя тинтява

Напитката е приложима при: заболявания на черния дроб, като цироза, бъбречни заболявания - възпаления, камъни и пясък в бъбреците, жълтеница, стомашно-чревни заболявания, анемия, лошо храносмилане, анорексия, отпадналост, болезнена или нередовна менструация, червен вятър, липса на апетит, туберкулоза и пр.

За приготвянето на лечебното вино са ви необходими 10гр натрошени корени от синя тинтява. Заливат се с 1л червено домашно вино. Варят се на тих огън, на водна баня за около половин час. Периодично се разбъркват. След това се добавят 5 сушени кайсии и 100гр. пчелен мед. Разбърква се докато медът се разтвори напълно. Оставя се да изстине и се прецежда. Прибира се в сух стъклен съд и се съхранява на сухо и тъмно място. Може и в хладилник.

Дозировка за възрастни: приема се по 25мл сутрин и вечер.
Дозировка за деца: по 1 с.л сутрин и вечер.

Безопасност

Съблюдава се индивидуалната непоносимост към билката.

Поради съдържанието на горчиви вещества синята тинтява не е подходяща за хора с язва на стомаха и дванадесетопръстника, както и при състояния, при които стимулирането на стомашната секреция може да влоши оплакванията. В такива случаи задължително се консултирайте със специалист преди да употребите билката.

При гастрит и повишена стомашна киселинност употребата трябва да се обсъди с лекар.

Да се прилага само по лекарско предписание и под лекарски контрол! Да се пази на места, недостъпни за деца! Да не се приема от бременни и кърмещи жени!

За безплатна консултация с фитотерапевт позвънете на някой от посочените телефони:

• 0888 351 484
• 0877 652 147