Сладка папрат – магическото биле на милиони години

Според едно славянско предание папратите цъфтят само веднъж в годината - в нощта срещу Еньовден (денят на лятното слънцестоене, празник известен в славянските традиции като Иван Купала). Поверието гласи, че който успее да открие вълшебния цвят, ще се сдобие с необикновени способности, като това да разбира езика на животните, да вижда в невидимия свят... Това била трудна задача. Народът вярвал, че в тази нощ, зли духове пазят цветето, плашат или погубват всеки осмелил се да го търси в гората. Само чистите по сърце откривали пътя към магическото цвете и преборвали тъмните сили.

Днес все още се почита обичаят и на празника се палят огньове, които хората прескачат за здраве и пречистване. Къпят се в реки и езера преди залез слънце или правят нощни къпания, тъй като се смята, че водата придобива магическа сила.
Жените и девойките събират лечебни билки и плетат т.нар Купалски венец и го пускат във водата за да гадаят по него. Според някои поверия цветята и билките във венеца трябва да са 12. Най-често се вплитат незабравка, мак, хмел, метличина, ружа, лайка, турта, безсмъртниче. Всяко цвете носи определена символика.
Изработва се и сламено чучело (Купала или Костроמה), което по време на ритуалите се изгаря или се удавя във водата.

В света са известни приблизително 10 000–11 000 вида същински папрати.

В българската флора също се срещат различни представители на тази древна растителна група. Сред тях са:

• Страшниче – народно название, използвано за определени видове папрати, включително представители на рода Asplenium; точното ботаническо съответствие зависи от местното название.

• Волски език (Asplenium scolopendrium) – разпознава се по целите си, продълговати листа, които се различават от типичните силно нарязани папратови листа.

• Мъжка папрат (Dryopteris filix-mas) – познат вид, използван в миналото и в традиционната медицина, но с токсични съставки, които правят вътрешната му употреба опасна.

• Женската папрат (Athyrium filix-femina) - употребява се за лечение на дихателната система

• Орлова папрат (Pteridium aquilinum): употребяват се листата и корените на растението. В народната медицина се е използвала външно (например за бани при ревматизъм, подагра или кожни проблеми).

• Сладка папрат (Polypodium vulgare) – видът, на който ще обърнем специално внимание в тази статия.

Многообразие от форми...

Сладка папрат
(блага билка, благ корен, райково коренче, сладун, тужин, ямболо)
лат. Polypodium vulgare L.
семейство Многоножкови (Polypodiaceae)

Защо я наричат „сладка“ папрат?

В народната медицина, коренището на сладката папрат се употребява за лечение. То е богато на захари и сладко на вкус. Именно по него растението се отличава от много други папрати.

Коренището е богато и на други вещества, сред които е и сапонинът осладин (osladin), известен със сладостта си. Вкусът е отличителен, макар че може да оставя и горчиво или неприятно усещане.

В миналото коренището е използвано като естествен подсладител и понякога като заместител или добавка към сладник (женското биле) и други подсладители.

Коренището на сладката папрат се вади рано напролет или през есента (ноември). Годно е за употреба в рамките на една година.

Разпространение и местообитания

Сладка папрат се среща в голяма част от Европа, включително България, както и в части от Азия и Северна Африка. Среща се на сенчести и влажни места, в широколистни и смесени гори, по скали, мъхести стени, каменисти склонове и в пукнатини, където има достатъчно влага.

Растението може да расте върху скали и стволове на дървета, без да паразитира върху тях. В такива случаи използва натрупаните растителни остатъци и влагата около повърхността, върху която се е установило. Предпочита места с разсеяна светлина и добре дренирана, богата на хумус среда.

Ботаническо описание

Сладката папрат е многогодишно спорово растение. Има пълзящо, хоризонтално коренище, покрито с дребни люспи. От него израстват листата, наречени вайи – обикновено кожести, тъмнозелени и дълбоко пересто нарязани. Листните дялове са удължени и заострени.

Папратите не образуват цветове, семена и плодове. Вместо това, от долната страна на листата си, образуват кръгли групи от спорангии, наречени соруси.
При узряването им се освобождават спорите (юни-юли), чрез които растението се размножава.
При покълването на спорите се образува малко самостоятелно поколение – гаметофит, върху което се развиват половите клетки. За оплождането при типичните папрати е необходима вода, което обяснява защо много от тях предпочитат влажни местообитания.

Химичен състав на сладка папрат

Коренището на сладката папрат (Polypodium vulgare L.) съдържа разнообразни органични съединения, сред които:

• Тлъсто масло – до около 8%
• Сапонини, сред тях осладин, на който се дължи характерният сладък вкус.
• Танини и други полифеноли – растителни вещества с биологична активност.
• Захари и въглехидрати, включително манитол, както и слузни вещества.
• Екдистероиди, сред които екдистерон – съединения, изследвани за различни физиологични ефекти.
• Хидроксиканелени киселини – сред тях производни на кафеената киселина.
• Глицеризинова киселина
• Производни на флороглуцина – група ароматни органични съединения, срещащи се и в други представители на папратите.
• Глициризин и глициризинова киселина – вещества, чието наличие се посочва в някои фармакогностични описания, но изисква внимателна проверка спрямо конкретната суровина и аналитичния източник.
• Смолисти вещества, белтъчини и минерални съединения, включително съобщаван калциев малеат.

При изследване на летливата фракция са описани също мастни киселини и техни производни, сред които маслена, хексанова, лауринова и янтарна киселина, метилсалицилат и различни естери, включително изовалерианови и α-метилмаслени естери.

Съотношението между отделните вещества може да варира в зависимост от произхода, условията на растеж и начина на обработка на коренището.

Лечебно действие и приложение

Сладката папрат има дълга история на употреба в традиционната медицина.
Растението има детоксикиращо, жлъчегонно, пикочогонно, слабително, отхрачващо,противогъбично и противоглистно действие.

Употребява се при...

• чернодробна недостатъчност
• жълтеница, жлъчно-каменна болест
• подагра
• хронична кашлица, бронхит, трахеит
• пресипнал глас
• глисти
• запек
• хемороиди
• колит
• пясък и камъни в бъбреци и пикочния мехур
• задух
• начален стадий на туберкулоза

Индианците в Северна Америка дъвчели коренището на сладка папрат при дразнения и болки в гърлото.

Начин на употреба

Вътрешно: Дневна доза - една 1 с.л от билката се запарва с 0,5 л гореща вода, за около 10мин.

Външно: за бани при подагра и ставни болки; за жабурене при болки в гърлото

Противопоказания и предпазни мерки

• Бременност и кърмене: билката не се препоръчва по време на бременност, защото може да предизвика контракции.
• Деца под 12 години: не се препоръчва приемът на билката от деца, без консултация с фармацевт или фитотерапевт