Странните лекове на историята: Древноегипетски рецепти за болни зъби
Нека заедно да прекосим пустинята на времето, да посетим земята на вечността и да узнаем как народът на Древен Египет е лекувал болни зъби.
При археологически и медицински изследвания на мумии и черепи става ясно, че египтяните са имали съвсем същите "кахъри" в устата си като нас.
Този факт определено буди много въпроси.
Според изследователите хората в Древен Египет са страдали от кариеси, възпаления на венците, абсцеси, силно износване и загуба на зъби.
А сега ще повярвате ли, че една от основните причини за това била храната... Определено различна от тази в нашата "диета".
Сериозно изтриване на зъбите се дължало на хляба - една от основните им храни. Той съдържал фини песъчливи частици, които попадали в брашното при мелене на зърното на воденичните камъни. Именно те увреждали емайла.
А силното изтъркване на зъбите улеснявало проникването на бактерии, което водело до болезнени абсцеси и възпаления на венците и челюстната кост.
Имали ли са древните египтяни зъболекари?
И още как...
Един от най-известните е Хеси-Ра (Hesy-Ra), живял приблизително през XXVII век пр. Хр., по времето на фараона Джосер. В надписите върху гробницата му той е представен с титлата „Началник на зъболекарите и лекарите“.
Хеси-Ра (Hesy-Ra)
А как той лекувал увредените зъби? ... Ами със средства, които днес може да ви прозвучат доста странно.
Част от рецептите са достигнали до нас благодарение на един от най-известните медицински документи на древността – папируса на Еберс.
Нека надникнем в древноегипетската аптечка...
Папирусът на Еберс – древната медицинска енциклопедия
Папирусът на Еберс е един от най-значимите запазени медицински документи от Древен Египет. Той е съставен около 1550 г. пр. Хр. и съдържа приблизително 870 лечебни предписания за различни заболявания и неразположения.
В него има рецепти за храносмилателни, бъбречни, кожни и други заболявания, рани, възпаления, болки и, разбира се, заболявания на зъбите и устната кухина.
Особено интересни са предписанията, посветени на укрепването на разклатени зъби, възпалени венци и болезнени зъбни кухини. Египетските лечители използвали мед, ароматни смоли, растителни семена, минерални вещества и различни плодове.
Ето няколко от техните рецепти, запазени в медицинския папирус.
Египетска медицина - рецепти

Мед, брашно и охра – древната пломба за разклатен зъб
Една от най-любопитните рецепти в папируса на Еберс е предназначена за укрепване на разклатен зъб.
Тя съдържала мед и брашно от зърнена култура (най-често от ечемик или пшеница еднозърнеста), което вероятно служело като органичен пълнител, който придавал обем и структурна плътност на сместа.
Ключова съставка била жълтата охра - естествен минерален пигмент на базата на хидратиран железен оксид — лимонит и гьотит. Тя се добавяла за твърдост и здравина на пломбата.

Използвана е и като силно противовъзпалително средство, при кожни заболявания, изгаряния, очни инфекции, стомашно-чревни заболявания (дизентерия), диария, при състояния на отпадналост и бледост, свързани с анемия, често причинена от паразитни инфекции като анкилостомиаза, заради високото ѝ съдържание на желязо.
Любопитно!
Най-старите известни зъбни пломби са на около 13 000 години, открити в Италия върху човешки предни зъби, запълнени с битум (полутвърда форма на нефт).
А през 2012г в Словения е открита находка на около 4500 години, която представлява челюст на възрастен човек с кухина в зъб, запълнена с пчелен восък.
Смокини, боб и мед срещу възпалени венци?!
При гнойните възпалителни процеси на венците, египетските лечители прилагали лек от плодове от сикомора (вид смокиня), бобови култури (като напр. бакла, боб, леща), мед, малахит (минерал), жълта охра.



Сикимора или магарешка смокиня (лат. Ficus sycomorus)
Съставките се стривали много добре до получаването на смес, която се нанасяла върху засегнатия зъб.
Египетките лечители често употребявали минерали и смоли за лечението на най-различни заболявания.
Сред минералите, особено интересен е малахитът.
Стрит на прах, малахитът се е използвал като мощно антисептично средство и често влизал в състава на лечебни пасти за зъби и венци.
Минералът присъства и в състава на прочутия египетски грим за очи (кол). Освен естетическа функция, зелената паста, нанесена около очите, е предпазвала от отблясъците на слънцето и е лекувала бактериални инфекции като трахома и конюнктивит, пренасяни от мухите и праха по поречието на Нил.
Египетските лечители са нанасяли паста на основата на малахит и мед директно върху открити рани, за извличане на гной, успокояване на възпаления, заздравяване на рани и заличаване на белези.


Малахит
Кимион, тамян и рожков – ароматна смес срещу зъбна болка
Още една интересна рецепта, предназначена за болки във венците и зъбите, включва три съставки: кимион, тамян (босвелия), шушулки от рожков (дървото Ceratonia siliqua). Те се стривали заедно, а получената смес се поставяла върху болния зъб, който в някои случаи е бил „изяден до венеца“ - силно увреден от кариес или изтрит.
Семената от кимион съдържат етерични масла с антимикробно и болкоуспокояващо действие.
Смолата от босвелия притежава силни антисептични свойства и успокоява раздразнените венци.
Семената от рожков съдържат танини със стягащо действие и естествени захари, които помагат за слепването на съставките в паста, удобна за поставяне в кариеса.


От шушулки на рожков с мед, восък и овесена каша се приготвяло лекарство за диария. Рожковото растение влизало в състава на рецепти за лечение на очни инфекции, слабо зрение и за изчистване на тялото от паразити (глисти).
Най-старата паста за зъби
Открит е папирус от IV век, описващ пудра за бели и здрави зъби от каменна сол, мента, сушен цвят от ирис и черен пипер.
Абразивни смеси и смоли
В по-ранни периоди египтяните са използвали стрита пемза, смирна, тамян, яйчени черупки и пепел, които са нанасяли с дъвчащи пръчици, за облекчение на зъбобол, намаляване на възпалението.
Води за уста
За освежаване на дъха са прилагали отвари от билки, сушени цветя и подправки.
Плодово-млечна напитка при възпаления в устната кухина
Сред древните египетски предписания се среща и необичайна рецепта за възпаления във венците и устната кухина.
Сместа включвала прясно краве мляко, смачкани фурми, рожков, смола от терпентиново дърво (тамян/смирна) и понякога бира или лечебни билки, както и мана, събирана от определени растения.
Съставките се смесвали до получаване на гъста течност или каша и се оставяли през нощта на открито, изложени на нощната роса. След това сместа се използвала в продължение на девет дни, като или се дъвчела или просто се задържала в устата върху болното място, след което се изплювала.


Натрон - естествена сода бикарбонат
За ежедневно изплакване на устата и премахване на лош дъх древните египтяни използвали разтвор от вода и натрон. Също така дъвчели целина, мента и смирна.
Натронът, наричан още естествена сода, е природна смес от натриев карбонат и натриев бикарбонат с примеси на готварска сол и натриев сулфат, която е била жизненоважна суровина в Древен Египет.
Добивал се е главно от пресъхващите солени езера в долината Вади ел-Натрун и е намирал широко приложение в обредните ритуали, медицината, бита и занаятите.
Натрон се употребявал в процеса на мумифициране. Балсаматорите покривали тялото и пълнели кухините му с натрон за около 40 дни. Минералът извличал влагата, разграждал мазнините и създавал силно алкална среда, която спирала развитието на бактерии.
Жреците използвали разтвор от вода и натрон за ритуално измиване на ръцете, устната кухина и статуите на боговете преди влизане в светилищата.
Частици натрон били поставяни в гробниците и се използвали в церемонията „Отваряне на устата“, което според древните египтяни, осигурявало духовна защита на починалия в отвъдния свят.
Натронът, освен като съставка във вода за уста и паста за зъби, се прилагал външно върху рани, изгаряния и кожни инфекции, тъй като високата му алкалност унищожавала бактериите и гъбичките.
Египтяните правили сапун смесвайки натрон с животински мазнини или растителни масла.

От древните рецепти към зъбите на бъдещето
Отправяйки поглед назад в историята, можем да почерпим ценни знания и опит от древните народи.
Днес стоматологията разполага с прецизни методи за диагностика, лечение и възстановяване на зъбите.
Тук е момента да споменем откритието на японските учени, които откриха метод за стимулиране растежа на "втори чифт" постоянни зъби при хората, катосе очаква той да е достъпен за приложение около 2030 година.
Историята пази опита на поколенията, но бъдещето принадлежи на онези, които не се страхуват да вървят напред, да търсят, да изследват, да прилагат и помагат на другите с чисто сърце...
Нека мъдростта на миналото ни служи като стълба, по която да се изкачим към новото и светло бъдеще.

Източници и допълнителна литература:
- Papyrus Ebers – превод и коментар на проекта Science in Ancient Egypt, Университет Лайпциг.
- Forshaw, R. J. (2009). The practice of dentistry in ancient Egypt. British Dental Journal.
- Dentistry and dental care in antiquity: part 2 – Egypt and the Graeco-Roman World. British Dental Journal, 2026.
- Blomstedt, P. (2013). Dental surgery in ancient Egypt. Journal of the History of Dentistry.
:format(webp)/http://seaweedfs-filer:8888/dikrasin-images/originals/logo.jpg)