Тиква - вкусен и лечебен дар на есента

Есента е времето, в което душата се прибира на топло удома...
Сгушена,
заслушана в дъждовен ромон,
отпива глътки тишина...
Ухае на детство. На сладост. На печена тиква... с канела.
Аромат докосващ сетивата...
...потрепват фини струни в сърчицето...
завръщаш се отново в бабината кухня
_
убежището най-свидно, мило и уютно.

Тиква
Cucurbita pepo
сем. Тиквови (Cucurbitaceae)

За родина на тиквата се счита Америка. В пещери в Мексико, археолози откриват семена от тиквени растения на възраст около 10 000 години. Според учени тиквата е култивирана още преди 7000 години. До Европа достига благодарение на Кристофор Колумб, а по нашите ширини добива известност едва след 16 век.

В Семейство Тиквови има около 90 рода и 700 вида тикви, разпространени основно в тропиците.
В България естествено разпространени са едва 3 вида, от 2 рода.
Това са Обикновена тиква (Cucurbita pepo), Бяла тиква (Cucurbita maxima) и Мускатна тиква (Cucurbita moschata).
Обикновената тиква (C. pepo) има стотици сортове – от тиквички до декоративни форми.

Вкусна и полезна...

Нещо, което вероятно ще ви изненада...

Не се подвеждайте по твърдата и месеста структура... по водно съдържимо тиквата почти не отстъпва на краставицата! Около 90-94% от тиквата е вода. Но пък останалите 6-10% са си направо витаминозна бомба!

Тикви, моркови, батати и кайсии... грее ли с оранжев цвят- богато е на каротини или т.нар. провитамин А. Изключително полезен за очите!
Но с витамините съвсем не спираме до тук... С, Е, К, Т и цялата гама от В витамини (В1, В2, В5, В6, В9), може лесно да набавите, ако включите тиквата в менюто си.

Организмът ви ще се радва и на минерали, като калий, фосфор, магнезий, калций, желязо, мед и цинк.

В тиквата има още пектин (полезен за холестерола), целулоза, аминокиселини и захари. А семената ѝ съдържат ненаситени мастни киселини, протеини и още вит. Е.

Тиква - слънчевият лек в народна медицина

Освен в кухнята, тиквата намира широко приложение и в зелената аптечка.
В традиционната ни медицина се употребяват почти всички части на тиквеното растение.

1. Семена

• изключително богати на хранителни вещества – съдържат около 50% мазнини (предимно ненаситени, включително омега-3 и омега-6), 25–30% белтъчини с пълен набор от незаменими аминокиселини, 10–15% въглехидрати и значително количество фибри.
  
  Сред минералите се открояват магнезий, цинк, желязо, фосфор, калий и манган, а от витамините – витамин Е, витамини от група В и каротеноиди.
  Основното активно вещество, отговорно за противопаразитното действие на семената, е кукурбитин, който парализира и унищожава чревни паразити като глисти и тении.
  Освен това семената съдържат фитостероли (като бета-ситостерол), антиоксиданти (токофероли, каротеноиди, полифеноли) и сквален, които подпомагат сърдечно-съдовото здраве, имунитета и общото благосъстояние.
• Против паразити: Семената съдържат кукурбитин – вещество, което парализира и унищожава чревни паразити (глисти, тении).
  • Рецепта: 300 г обелени и счукани семки се смесват с 100 г мед и се изяждат на гладно на малки порции в рамките на час. След това се приема слабително (например рициново масло). За деца се дават 10–15 семки дневно, последвани от слабително.
• За простата и бъбреците: Маслото от тиквени семки и самите семки се използват при простатит, аденом и бъбречни камъни заради диуретичното си действие и съдържанието на цинк.

2. Плод

• Стомашно-чревни заболявания: Полезен при гастрит, колит и запек заради пектина и лекото слабително действие.
• Безсъние и нервна система: Сокът от тиква (1/2 чаша вечер) действа успокояващо.
• Външно приложение: Настъргана тиква се налага като компрес при изгаряния, екземи и възпаления на кожата.

3. Дръжки

• Мехлем от дръжки на тиква: В българската народна медицина дръжките на тиквата се изгарят. Получената пепел се е смесвала със свинска мас, но може да се замени с кокосово или друго растително масло. Полученият мехлем се използва за лечение на мокри рани, трудно зарастващи, изгаряния и кожни заболявания.

4. Цветове

• В някои страни (Италия, Мексико) цветовете на тиквата се използват в кулинарията.
• Салата с пресни цветове: Пресните цветове се измиват добре, напълват се с ориз, булгур или сирене и се приготвят на пара или се пържат леко. Това е вкусен начин да се възползвате от хранителните им качества.
• Цветовете от тиквата са не само кулинарен деликатес, но и ценен природен лек в народната медицина. Те са богати на витамини (A, C, E, K, група B), минерали (цинк, магнезий, манган, калий, мед, калций, желязо), антиоксиданти и фибри.

Полезни свойства на цветовете от тиква:

• За сърцето: Съдържат калий и магнезий, които подпомагат регулирането на кръвното налягане и поддържат нормалния сърдечен ритъм. Антиоксидантите предпазват кръвоносните съдове от увреждане.
• За имунитета: Витамин C и антиоксидантите укрепват имунната система и предпазват от инфекции.
• За храносмилането: Фибрите и водата в цветовете подпомагат храносмилането и имат леко слабително и диуретично действие, което помага за пречистване на организма от токсини.
• За очите: Витамин А и антиоксидантите поддържат добро зрение и предпазват от дегенеративни очни заболявания.
• Общо укрепване: Минералите и витамините в цветовете подпомагат мозъчната дейност, укрепват костите и предпазват от появата на ракови клетки.

Рецепти от народната медицина с цветове от тиква:

• Чай от цветове на тиква: 1–2 супени лъжици сушени цветове се запарват в 250 мл вряла вода за 10–15 минути. Прецежда се и се пие 2–3 пъти дневно при високо кръвно, за укрепване на сърцето и имунитета.
• Компрес при кожни проблеми: Настъргани пресни цветове се налагат върху възпалени участъци на кожата или изгаряния за успокояване и заздравяване.
• Сироп от цветове на тиква: 100 г пресни цветове се варят в 500 мл вода за 15 минути, след което се прецежда и се добавя 300 г захар. Вари се още 10 минути до сгъстяване. Сиропът се използва при кашлица и настинки.

5. Листа

• При лош дъх от устата: взимат се по 50гр листа от пъпеш и тиква и се варят в 700мл винен оцет, за около 10 мин. С получената отвара се жабури устата 3 пъти дневно. Народът вярвал, че при това жабурене "падал червей".