Цитокинова буря – когато имунната система е извън баланс

В природата, а и изобщо във Вселената всичко се стреми към равновесие. Ние не правим изключение. За да функционира правилно, нашия организъм непрекъснато се старае да поддържа вътрешно равновесие – състояние, известно като хомеостаза.

Хомеостазата не означава пълна неподвижност или постоянство. Напротив – организмът непрекъснато се променя и се приспособява към това, което се случва около него. Кръвното налягане се повишава при физическо усилие, температурата се променя, хормоните се отделят според нуждите на тялото в момента, а имунната система се активира, когато разпознае заплаха.

Имунната система също има нужда от баланс. Тя трябва да бъде достатъчно активна, за да разпознава и обезврежда вируси, бактерии и други потенциални заплахи, но след като опасността бъде овладяна, реакцията трябва постепенно да се успокои. Когато този механизъм на регулация се наруши и защитният отговор стане прекомерен или продължи по-дълго от необходимото вече говорим за алергии, автоимунни заболявания или т.нар. "цитокинова буря" - понятие, което покрай COVID-19 доби широка популярност.

Важно е да не поставяме всички прояви на „прекалено активен имунитет“ под един знаменател. Затова нека ги разграничим...

Свръхактивната имунна система – алергия, автоимунитет и цитокинова буря

При алергия имунната система реагира свръхчувствително, което води до прекомерна имунна реакция спрямо иначе безвредни вещества от околната среда, като например полени, акари или определена храна...

При автоимунно заболяване е състояние, при което имунната система не разпознава собствените си здрави клетки, тъкани, органи и ги превръща в "мишени", които атакува. Този процес е сложен и обикновено предхождан от други процеси, а не е просто внезапна „имунна експлозия“.
Най-често срещаните индикации са постоянна хронична умора, болки в ставите и мускулите, леко повишаване на телесната температура, кожна изява, напр. обриви и храносмилателни смущения.

Цитокиновата буря е състояние на силно нарушена регулация на имунния отговор, при което организмът развива прекомерна и системна възпалителна реакция. Повишени количества на различни възпалителни цитокини са наблюдавани при тежко болни пациенти и са свързвани с увреждане на белия дроб и други органи. Състоянието може да възникне при различни тежки инфекции, някои автоимунни и онкологични заболявания, наследствени нарушения на имунната регулация и като усложнение на някои имунотерапии. Цитокиновата буря не е често срещано явление!

Механизъм на действие...

Обикновено процесът започва с отключващ фактор – например тежка инфекция. Имунната система разпознава опасността и активира различни клетки на вродения и придобития имунитет. Сред първите участници са макрофагите – бели кръвни клетки на вродената имунна система, които поглъщат и разграждат микроорганизми и увредени клетки. Освен това те отделят цитокини – малки сигнални белтъци, чрез които имунните клетки си предават информация и координират защитната реакция.

Цитокините могат да привлекат други имунни клетки към мястото на инфекцията, да ги активират и да засилят възпалението. Сред тях са интерлевкини, интерферони, тумор-некротизиращ фактор (TNF) и хемокини. Хемокините са група сигнални белтъци, чиято основна роля е да насочват имунните клетки към мястото, където са необходими.

При нормална инфекция този механизъм работи като добре координирана система: възниква опасност, изпращат се сигнали, защитните клетки се насочват към нея, възпалението се засилва достатъчно, за да помогне на организма да се справи с проблема, а след овладяването му реакцията постепенно се потиска.

При цитокинова буря обаче тази регулация се нарушава. Активираните имунни клетки отделят големи количества възпалителни медиатори, които привличат и активират още имунни клетки. Те от своя страна отделят нови медиатори и така се създава положителна обратна връзка:

опасност → имунна активация → цитокини → привличане и активиране на още клетки → още цитокини → усилване на възпалението.

Вместо постепенно да затихне след овладяването на първоначалната заплаха, възпалителният отговор може да стане системен – тоест да засегне целия организъм. Именно тогава защитният механизъм започва да се превръща в източник на увреждане.

Това може да доведе до промени в кръвоносните съдове, нарушаване на нормалното кръвоснабдяване на тъканите, нарушения в съсирването и увреждане на органите. При тежко протичане могат да бъдат засегнати белите дробове, бъбреците, черният дроб, сърцето и нервната система.

Симптоми

В началото те могат да бъдат неспецифични и да наподобяват тежка инфекция или друго остро възпалително състояние.

Сред възможните прояви са:

• висока температура и втрисане;
• силна отпадналост;
• главоболие;
• мускулни и ставни болки;
• обрив;
• гадене или диария;
• ускорено дишане;
• задух.

С напредването на процеса могат да се появят признаци на засягане на жизненоважни органи. Особено тревожни са понижаването на кръвното налягане, недостигът на кислород, затрудненото дишане и промените в съзнанието. При тежки случаи могат да се развият нарушения в съсирването на кръвта и увреждане на белите дробове, бъбреците, черния дроб, сърцето или нервната система.

Тъй като тези симптоми могат да се срещнат и при други тежки заболявания, само по симптомите не може да се постави диагноза „цитокинова буря“. Необходими са медицинска оценка, лабораторни изследвания и проследяване на функцията на засегнатите органи!