Наблюденията на пациенти с коронавирус показват, че 80% от тях изпитват нарушена миризма и отчасти вкус. В мозъка центровете на вкус и мирис са разположени в съседство. Тези анатомични особености обясняват загубата на вкус при всички пациенти, които са загубили обонянието си. Те отбелязват сладостта на познатите ястия дори с добавяне на подправки, сосове и маринати.

Защо обонянието изчезва?

Причинителят на коронавируса SARS-CoV-2 атакува предимно дихателната система. В рамките на няколко дни лимфоцитите започват да отделят големи количества цитокини, които предизвикват опустошителни автоимунни реакции. Предаването на инфекцията става по въздушно-капков път чрез вдишване на най-малките частици, съдържащи патогена. Входната врата за коронавирус най-често е носът, в чиято лигавица са локализирани обонятелни рецептори на обща площ от приблизително 5 cm². Всеки рецептор има съответен невронен път, който се свързва с центъра на мозъка. Загубата на миризма настъпва, когато тези структури са засегнати от вирус.

Развитието на аносмия става по един от двата начина:

1. Обонятелните луковици, разположени в носната кухина, участват във възпалителния процес, причинен от коронавируса. Рецепторите не могат да възприемат информация за миризми и вкусове, съответно тя не влиза в центровете на мозъка. Процесът е придружен от изразен оток на лигавицата, усещане за запушен нос, загуба на миризма и затруднено носно дишане. С течение на времето тези симптоми са придружени от сухота в устата, главоболие. Устните на пациента постоянно изсъхват, пълноценният нощен сън е разстроен. Силната умора засяга способността за работа и учене.

2. Вирусът незабавно инфектира центъра на мозъчната кора, който контролира възприемането на миризми. Възниква обратният процес - нервните импулси от рецепторите влизат в мозъка, но обратният сигнал не се образува. Пациент с коронавирус не предявява оплаквания, характерни за ринит (секреция на слуз, оток, затруднено дишане), но в същото време не усеща миризми и вкусове. Има изолирано изключване на обонятелната и вкусовата чувствителност.

В кой ден след появата на коронавирус обонянието изчезва?

Пациентът престава да усеща миризми за 3-7 дни след заразяването. Възстановяването на загубената чувствителност настъпва не по-рано от 2 седмици. Повечето пациенти отбелязват, че загубата на миризма е първият симптом на коронавирусна инфекция, появила се след инкубационния период. Почти 75% от пациентите твърдят, че са престанали да миришат след появата на сухота в назофаринкса.

След загуба на миризма има нарушение на вкусовото възприятие. Заразените с коронавирус казват, че всяка храна става безвкусна. Каквото и да ядете – месо, плодове, пикантни или кисели ястия, не всичко е вкусно. Пациентите сравняват процеса на хранене с дъвчене на хартия.

Намалената чувствителност към миризми се проявява в една от опциите:

• Приблизително 70 до 80% от пациентите с COVID-19 съобщават за пълна и незабавна загуба на миризма. В същото време вкусовите възприятия се губят. Заразените хора не усещат не само леки аромати, но и остри, наситени миризми, например миризма на бензин, амоняк. По време на хранене има тактилни усещания. Пациентите сравняват употребата на първите ястия с вода за дъвчене, а вторите ястия наподобяват памучна вата или хартия на вкус. Дори тези, които не са яли люто в здравословно състояние, изобщо не изпитват никакви специфични усещания с коронавируса.

• Останалите пациенти показват намаляване на обонятелните усещания. Миризмите се възприемат слабо. В някои случаи чувствителността към силни миризми, като чесън, се запазва частично, а по-деликатните аромати се губят напълно, като например цитрусовите.

• Ако обонянието е запазено изцяло или частично, са възможни обонятелни халюцинации. Пациентите съобщават за миризма на ръжда в носа или за гранясав вкус на храна.

За колко време губим обонянието си?

Многобройни наблюдения показват, че може да се наблюдава период на загуба на миризма:

• В периоди на висока температура.

• По време на заболяването без оток на лигавицата, течение и усещане за запушен нос.

• В рамките на 20-40 дни, средно - до месец след възстановяване.

• Стабилен до 6 месеца с постепенно възстановяване.

• През целия живот.

Продължителността на липсата на обонятелни и вкусови усещания не зависи от деня, в който са изчезнали, и от тежестта на симптома.

След възстановяване могат да се наблюдават парадоксални нарушения на обонянието и вкуса. Редица хора, които са били болни, посочват, че при изгубено или запазено обоняние изпитват обсесивни усещания:

• Застояване на храната.

• Гнил вкус на слюнка.

• Променен вкус на млечни и месни продукти, наличие на характерен гранясав или изгорял вкус.

Извратено усещане за миризми и вкусове може да присъства до три месеца след възстановяване.

Може ли да имаме коронавирус без да загубим обонянието си?

Загубата на миризма не винаги придружава коронавируса. Този симптом се проявява, когато причинителят на коронавируса SARS-CoV-2 засяга нервните пътища и центровете на мозъчната кора, отговорни за вкуса и миризмата. За щастие това не се случва на всеки пациент.

След колко дни се завръща?

Коронавирусът COVID-19 засяга обонятелните нерви и луковиците обратимо. Това означава, че способността за разпознаване на миризми постепенно се връща. Повечето експерти казват, че възстановяването отнема от 2 седмици до 3 месеца. Според констатациите на Европейския архив по отоларингология, 25% от случаите на коронавирусна аносмия отзвучават в рамките на две седмици.

Донякъде по-различна информация се предоставя от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC). Експертите казват, че при тези, които са се възстановили от COVID-19, аносмията преминава средно за 8 дни.

Връщането на обонятелната чувствителност при някои пациенти се наблюдава за кратко време от 3 до 7 дни. По правило бързото възстановяване настъпва след лека форма на коронавирус или когато аносмията е единственият симптом на заболяването. Необратима загуба на обоняние се наблюдава при малка част от пациентите, обикновено при възрастни хора.

Периодът на възстановяване на миризмата след коронавирус зависи от тежестта на увреждането на съответните рецептори, нервни пътища и мозъчни центрове:

• С поражението на носната лигавица чувствителността се връща след 2-6 седмици.

• Ако патогенът е проникнал в кортикалната част на анализатора, възстановяването отнема до шест месеца. Анализ на наблюденията на пациенти с такива наранявания показа, че средният период на рехабилитация е 1-2 месеца.

Как да различим загубата на обоняние при коронавирус от ТОРС?

В 86-88% от случаите на коронавирусна инфекция първите симптоми са загуба на вкус и мирис. Агезия (загуба на вкус) и аносмия (загуба на обоняние) се наблюдават при всяко протичане на заболяването. В някои случаи само тези състояния придружават лека форма на COVID-19. Според Университетския медицински център Вандербилт 25% от заразените с коронавирусна инфекция не изпитват други симптоми на заболяването.

Важно е да се има предвид, че загубата на миризма не е специфичен симптом за коронавируса. Нарушение на обонянието до загуба може да се наблюдава при сезонен грип, ТОРС или алергична реакция. Най-честите причини за аносмия включват:

• Ринит, дължащ се на злоупотреба с вазоконстрикторни капки за нос.

• Отклонение на носната преграда.

• Пушенето.

• Наличието на полипи или аденоиди в носа.

• Хроничен синузит .

• Състояние след черепно-мозъчна травма.

• Вирус на Епщайн-Бар .

• Инфекции, причинени от риновируси.

Възможно е надеждно да се определи загубата на миризма на фона на коронавирус или ТОРС само въз основа на данни от PCR тест за COVID-19. Когато е заразен с коронавирус SARS-CoV-2, слузта се отделя от носа доста рядко, като например при обикновен вирусен ринит. Ако се появи изпускане, значи е оскъдно. Основните симптоми са подуване и запушване на носа. Ако се поддържа нормална телесна температура, хрема и аносмия са често срещани при коронавирус, както и при ARVI.

Паросмията (извратено възприемане на миризми) може да бъде симптом на болестта на Алцхаймер, мозъчни тумори.

Аносмията може да бъде от неинфекциозен произход, като същевременно поддържа нормална телесна температура.

Основните фактори, причиняващи загуба на миризма:

• Хроничен атрофичен ринит.

• Интоксикация със соли на тежки метали.

• Лечение с естрогени, АСЕ инхибитори.

• Продължителна употреба на вазоконстрикторни капки за нос.

• Черепно-мозъчни наранявания.

• Усложнения след неврохирургични операции.

• Болести, придружени от дегенеративни процеси ( болест на Алцхаймер , множествена склероза ).

Как да си върнем обонянието?

Аносмията е резултат от сложни молекулярни процеси, които водят до увреждане на периферните нервни рецептори. Нормализирането на обонянието настъпва само след пълно възстановяване и възстановяване на нервните връзки.

Не са разработени специфични методи за възстановяване на обонятелните усещания. Възвръщането на чувствителността към миризми и вкусове настъпва постепенно след унищожаването на първопричината – причинителя на SARS-CoV-2. В повечето случаи тялото се справя сам с вируса, понякога е необходима медицинска помощ.

Какво можем да направим в домашни условия?

1. Основно лечение. По време на лечението на коронавирус спазвайте всички препоръки на лекаря.

2. Средства за промиване на носа. Използвайте препарати за измиване на носа на базата на морска вода или физиологичен разтвор - AquaMaris, Aqualor, Rino stop (повече:  как и с какво да изплакнете носа? ).

3. Евкалипт. Купете тинктура от евкалипт в аптеката, сложете 10-15 капки в чаша гореща вода и просто трябва да дишате тази пара. Евкалиптът изостря очарованието и допринася за бързото му завръщане.

4. Вазоконстриктори - Виброцил, Африн, Нафтизин, Ринорус, Назол, Галазолин, Називин. Използването на капки в носа помага за премахване на подуване на лигавицата, подобряване на назалното дишане. Лекарствата не връщат обонянието, но помагат за пълно дишане през носа, подобряват кръвоснабдяването на мозъка. Vibrocil е комбиниран агонист с антихистаминови свойства. От алфа-2-агонисти се използват: Нафазолин, Ксилометазолин. Комбинираните лекарства не само свиват кръвоносните съдове, но и разреждат слузта, което улеснява отстраняването й. Вазоконстрикторните лекарства предизвикват пристрастяване, така че не се предписват за повече от две седмици.

5. Глюкокортикоиди . По показания използвайте локални глюкокортикоиди, които потискат възпалителния процес, премахват алергичния оток. Глюкокортикоидите се използват, когато вазоконстрикторните лекарства нямат желания ефект.

6. Антиалергични средства. Антихистамините от 1-во поколение имат локален анестетик, седативен ефект (Suprastin, Tavegil, Diazolin). Лекарствата от 2-ро поколение (Clarisens, Clarotadin, Lomilan) имат по-дълъг ефект (до 24 часа), но не се използват при пациенти в напреднала възраст с коронавирус, както и при съпътстващи сърдечно-съдови заболявания. Антихистамините от 3-то поколение нямат отрицателен ефект върху сърцето, те се използват широко поради положителни странични ефекти - подобряване на умствената дейност, премахване на запушването на носа, възстановяване на нормалната сърдечна дейност. Desal, Erius, Ksizal, Feksadin могат да се използват по отношение на деца.