Легендата разказва...

За суровите планини на Сибир, където растяло загадъчно цвете със златист корен, а онзи който го открие щял да се радва на здраве, дълголетие и неизчерпаема жизнена сила. Затова местните жители пазели в тайна мястото, където билката расте. Знанието за находището се предавало единствено на най-достойните лечители.

Днес билката златен корен (Rhodiola rosea) е далеч по-достъпна и известна като един от най-ценните адаптогени.
Може да я срещнете и под имената Златовръх, Розова родиола, Розов златовръх, Родиола, Тибетски женшен, Арктически корен и пр.

В продължение на векове златният корен е използван от народите на Сибир, Скандинавия и Тибет за повишаване на издръжливостта, по-бързото възстановяване след тежък физически труд и укрепване на организма в сурови климатични условия. Днес интересът към него е още по-голям, тъй като съвременните научни изследвания потвърждават част от традиционните му приложения.

Ботаническо описание

Златният корен принадлежи към семейство Дебелецови (Crassulaceae). Представлява многогодишно тревисто растение, достигащо височина между 20 и 50 см.

Коренището е дебело, месесто и разклонено. При разрязване вътрешността му има характерен златистожълт оттенък, откъдето произлиза и популярното му име. Свежият корен излъчва приятен аромат, наподобяващ този на роза, поради което латинското му наименование е Rhodiola rosea.

Стъблата са изправени и неразклонени, а листата – месести, елипсовидни и последователно разположени. Цветовете са дребни, звездовидни, събрани в гъсти съцветия на върха на стъблата. Най-често са жълти, но с узряването могат да придобият червеникави оттенъци.

Растението цъфти през периода от юни до август.

Разпространение

Златният корен се среща естествено във високопланинските райони. Вирее на надморска височина до 2300м.

Расте по високопланински скали; сипеи; алпийски ливади; край планински потоци и влажни каменисти терени.

Разпространен е в Сибир, Алтай, Монголия, Северна Европа, Исландия, Скандинавските страни, Алпите, Карпатите и части от Северна Америка.

В България се среща изключително рядко по високите части на Рила, Пирин и Стара планина и е защитен вид, поради което събирането му от естествени находища е забранено.
Основния износ на билката е от Алтай.

Използваема част

За лечебни цели се използват корените.

Те се събират обикновено от растения на възраст поне 4–5 години, когато концентрацията на биологично активните вещества е най-висока.

След изваждането корените се почистват, нарязват и се сушат при умерена температура.

Химичен състав

Лечебните свойства на златния корен се дължат на богатия му химичен състав.

Най-важните активни вещества включват:

• розавини (rosavin, rosarin, rosin) – характерни почти единствено за Rhodiola rosea;
• салидрозид (salidroside);
• тирозол;
• флавоноиди;
• фенолни киселини;
• процианидини - вещества смятащи се за уникални в зеления чай;
• танини;
• органични киселини (ябълчна, лимонена, янтарна);
• етерично масло;
• стероли;
• микроелементи – манган, цинк, мед и желязо.

Именно комбинацията между розавини и салидрозид се счита за основен фактор, определящ адаптогенните свойства на растението.

Златен корен – действие, ползи и приложение

Златният корен е определян като адаптоген, т.е. растение, което подпомага способността на организма да се приспособява към различни физически, психически и емоционални натоварвания.

Билката има изключително широк спектър на действие...

• антиоксидантно: неутрализира свободните радикали и предпазват клетките от оксидативен стрес и стареене
• оптимизира надбъбречната функция
• увеличава енергията
• подобрява когнитивните способности: подобрява памет, концентрация
• подобрява сексуалната функция
• помага на организма да се възстанови по-бързо след физическо изтощение
• стабилизира сърдечно-съдовата система
• укрепва ендокринната система
• стимулира и подобрява обмяната на веществата
• повишава значително мускулния тонус и работоспособността
• естествен антидепресант и имуномодулатор
• кръвоспиращо действие
• действа невропротективно: пази нервната система от токсично увреждане
• хемопоетично действие
• помага за отказ от тютюнопушене
• подобрява качеството на съня
• благоприятен ефект има и при туберкулоза
• предпазва клетките от увреждане
• регулира сърдечния ритъм
• подпомага възстановяването: след тежки заболявания, операции и периоди на продължителна умора.
• Повишава устойчивостта към стрес
• засилва стимулиращия ефект на кофеина
• облекчава странични ефекти на психотропни лекарства - напр. за лечение на шизофрения

Традиционно билката се дава при...

• сърдечно-съдови заболявания
• силно и/или системно физическо и психическо изтощение
• повишен холестерол
• загуба на слуха
• сексуална дисфункция: импотентност, фригидност
• онкологични заболявания
• диабет
• заболявания на щитовидната жлеза
• невроза, раздразнителност, депресия, биполярно разстройство
• ниско кръвно налягане
• остеопороза

Начин на употреба

Най-често златният корен се приема под формата на:

• сух корен за чай;
• спиртен извлек (тинктура);
• течен екстракт;
• стандартизирани капсули;
• таблетки

Чай

Около 1 чаена лъжичка ситно нарязан сух корен се запарва в 250 мл гореща вода за 10–15 минути. Прецежда се и се приема 1–2 пъти дневно, за предпочитане през първата половина на деня.

Тинктура

Обикновено се приемат 20–30 капки, разтворени във вода, 1–2 пъти дневно. Дозировката зависи от концентрацията на конкретния продукт и указанията на производителя.

Противопоказания и предпазни мерки

Макар че златният корен се счита за сравнително безопасен при правилна употреба, той не е подходящ за всички.

Не се препоръчва при:

• бременност и кърмене;
• деца, без консултация с фитотерапевт, фармацевт или лекар;
• неконтролирано високо артериално налягане;

Поради стимулиращия си ефект е добре да не се приема вечер, тъй като може да затрудни заспиването.

При прием на антидепресанти, лекарства за кръвно налягане, медикаменти за диабет или други лекарствени средства е препоръчително предварително да се направи консултация с лекар или фармацевт.

Свързани статии>>> Златен корен – безценната билка на прабългарите