:format(webp)/http://seaweedfs-filer:8888/dikrasin-images/originals/logo.jpg){kind=logo}
Зоофармакогнозия и лечение на животни с билки?!
Животните - едни от най-добрите приятели на човека
Естествена е потребността на човешкото сърце да се погрижи за тези, които обича. Що се касае до нашите четириноги приятели, човекът често е склонен да проявява по-голяма загриженост за благосъстоянието на своето куче например, отколкото към самия себе си.
В грижата за домашните любимци можем да сме безкомпромисни. Стремим се към най-добрия възможен избор, независимо дали става въпрос за храна или лечение...
А има ли за нас и нашите другари, хранa и лек по-подходящи от тези, с които природата ни е дарила?
И ето, грижата сърдечна, как път проправя и ни отвежда до билчиците и магичната им сила.
Зоофармакогнозия
Растенията са едни от най-древните лекарства познати не само на човека, но и на животните, колкото и учудващо да звучи това.
Народният лечител Петър Димков е имал интересни наблюдения свързани с животните. Споделям една известна, но златна негова история...
„Бях излязъл на екскурзия към Своге и изведнъж се натъкнах на една невестулка, която се бореше с пепелянка. Отровната змия се стремеше да захапе невестулката, тя пък се присягаше да захапе змията…
Надмощие имаше змията – тя клъвна невестулката. Помислих си, че борбата е завършила. Невестулката бързо се шмугна в храстите, видях я как обели с острите си зъби кората от един бъз и схруска малко от нея… Минута след това отново се върна и се вкопчи в змията… И не я остави, докато не я прегриза и умъртви…От тогава е и моят интерес към черния бъз… Това е едно чудно растение… Добитъкът, който пасе по склоновете, яде наесен черните зърна на бъза така, както човек яде баклава… А веднъж наблюдавах какво правят лястовиците, преди да отлетят на юг: няколко дни наред лакомо кълват зърната на бъза – само тях! – и се зареждат със сили да прелетят огромното разстояние…“
Наблюдението е един от начините, по който човек изследва себе си и заобикалящия го свят.
Именно чрез него сме разширили познанията си за лечебните свойства на растенията и сме поставили основите на науката зоофармакогнозия.
Зоофармакогнозията е дял на науката етология (наука за поведението на животните), която чрез наблюдение на животните изучава растения, почва, минерали и други природни материали, за да облекчават неразположения, да се предпазват от паразити или да подпомагат възстановяването си. Названието идва от гръцките думи zoon – животно, pharmakon – лекарство и gnosis – познание.
Макар че терминът е въведен официално едва през 1987 г., наблюденията на човека върху поведението на животните датират от дълбока древност.
Античните изследователи ...
Древногръцки и римски лечители, изследователи описвали множество свидетелства, за това как болни животни се самолекували с растения и други природни средства. Ето няколко примера за това...
- Аристотел (384–322 г. пр. Хр.)
В „История на животните“ (Historia Animalium) философът описва как кучетата, когато са болни, ядат опеределени треви, за да предизвикат повръщане и да прочистят стомаха си. Разказва и за дивите кози на остров Крит, които според наблюденията търсели диктамнус (диктамна, Origanum dictamnus), след като били ранени от стрели. Аристотел споменава още, че костенурките ядат риган след като са били ухапани от змия, а невестулките използват седефче ( Ruta graveolens ) преди схватка със змии.
- Плиний Стари (23–79 г. сл. Хр.)
В „Естествена история“ (Naturalis Historia) римският автор събира множество разкази за животни, които използват растения и други природни средства. Той пише, че елените, ранени от стрели, пасат диктамнус, за да изхвърлят забитото оръжие. Според него лястовиците използват змийско мляко (Chelidonium majus), за да лекуват очите на малките си, а невестулките посягат към седефчето след схватки със змии. Описва също как щъркелите използват риган, когато са болни.
- Клавдий Елиан (ок. 175–235 г. сл. Хр.)
В съчинението си „За природата на животните“ (De natura animalium), съставено от 17 книги, авторът събира множество разкази за поведението на животните. Сред тях са сведения за слонове, които използват маслинови цветове и масло при наранявания от копия, както и за щъркели, яребици и гургулици, които стриват риган и нанасят растителната маса върху раните си.
Съвременни изследователи...
През XX век интересът към самолечението при животните постепенно се превръща от любопитно наблюдение в предмет на научни изследвания. Особено внимание привличат приматите, защото при тях са документирани поведения, които трудно могат да се обяснят само с обичайното хранене.
Елой Родригес и Ричард Рангам – началото на съвременните изследвания
През 70-те години приматологът Ричард Рангам привлича вниманието на научната общност с наблюденията си върху диви шимпанзета в Танзания, които поглъщат цели грапави листа от растението Aspilia, без да ги дъвчат, за да изчистят физически чревните паразити.
През 1985 г. е публикувано откритието, че листата съдържат тиарубрин А (thiarubrine A) – съединение с установена в лабораторни условия антимикробна активност. През 1987 г., Рангам заедно с биохимика Елой Родригес, въвеждат термина „зоофармакогнозия“.
Майкъл Хъфман – шимпанзетата и горчивата билка
Японският учен Майкъл Хъфман от Университета в Киото е един от най-изявените съвременни изследователи в областта. При дългогодишни наблюдения и изследвания върху поведението на дивите шимпанзета в Африка, Хъфман забелязва, че когато животните страдат от инфекция, започвали да дъвчат горчивата сърцевина на растението Vernonia amygdalina, което е с доказана силна антипаразитна и антибактериална активност.
Синди Енгел – популяризатор на зоофармакогнозията
Британски биолог и автор на знаковата книга Wild Health (2002 г.). Тя популяризира зоофармакогнозията пред широката публика, систематизирайки стотици примери от животинския свят – от птици, които вграждат тютюневи листа в гнездата си срещу акари, до бозайници, ядящи глина (геофагия) за неутрализиране на токсини, животни, които се натривали с растения, за да се предпазват от паразити и насекоми.
Джулиет де Байракли Леви – лечение на животни с билки
Джулиет де Байракли Леви (1912–2009) е английска етноботаничка, билкар и пионер в холистичната ветеринарна грижа.
Още в средата на XX век тя наблюдава как дивите и овчарските кучета, както и домашният добитък, инстинктивно избират специфични диви треви и корени при заболявания.
Започва да пътува из Европа, Северна Африка и Близкия изток, общува с пастири, земеделци и традиционни лечители и събира знания за естественото отглеждане и билколечение на животните, които след това прилага успешно на практика.
Каролин Ингъм – приложна зоофармакогнозия при домашните животни
Каролин Ингъм е съвременен специалист в приложната зоофармакогнозия. Тя разработва методика, при която на животните се предоставя възможност сами да избират между различни растителни екстракти, аромати, етерични масла и други природни вещества. Проследява се поведението на животното – дали приближава даден аромат, вдишва го, отдръпва се или проявява интерес към друго средство, въз основа на това се определя подходящия лек в случая. Ингъм работи с домашни и зоопаркови животни, като коне, кучета, слонове и други.
Билки във ветеринарната медицина
Днес приложението на лечебни растения във ветеринарната медицина добива все по-голяма известност и буди интерес.
Ето списък с някои от най-често използваните билки за лечение на домашните ни любимци:
- Бял трън (Silybum marianum)
- Невен (Calendula officinalis)
- Лайка (Matricaria chamomilla)
- Алое вера (Aloe vera)
- Мащерка (Thymus vulgaris)
- Джинджифил (Zingiber officinale)
- Куркума (Curcuma longa)
- Босвелия (Boswellia serrata)
- Червена боровинка (Vaccinium macrocarpon)
- Розмарин (Salvia rosmarinus, синоним Rosmarinus officinalis)
- Копър (Foeniculum vulgare)
- Червена детелина (Trifolium pratense)
- Градински чай (Salvia officinalis)
- Глухарче – Taraxacum officinale
- Мента (Mentha sp.)
- Овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris)
- Овес (Avena sativa)
- Смрадлика (Cotinus coggygria)
- Липа (Tilia sp.)
- Коприва (Urtica dioica)
- Псилиум (Plantago ovata)
- Репей (Arctium lappa)
