Нашата имунна система е нашата защита. Тя представлява сложно изградена мрежа от клетки, тъкани, органи, антитела, сигнални молекули и специфични механизми, които имат задачата да ни предпазят от патогени и чужди тела, които могат да ни навредят.

Науката, която изучава структурата и механизмите на действие на имунната система се нарича имунология.

Имунитетът ни защитава от молекули, клетки и микроорганизми, които носят чужда генетична информация. Той бива два вида: вроден и придобит (адаптивен) имунитет.

Вродената защита реагира бързо и използва механизми, които разпознават характерни структури на микроорганизмите и други сигнали за опасност. Към нея спадат физическите бариери като кожата и лигавиците, комплементът, различни защитни молекули и клетки като макрофаги и други левкоцити.

Адаптивният имунитет е специфична форма на защита, която тялото изгражда през целия си живот след среща с различни микроби и чужди вещества. Основна роля имат Т- и В-лимфоцитите, които разпознават конкретни антигени. В-клетките участват и в образуването на антитела. Тази система има способност да изгражда имунологична памет.

Имунната система има няколко основни задачи:

• да разпознава чужди или опасни структури;
• да реагира срещу бактерии, вируси, паразити и други заплахи;
• да унищожава увредени или инфектирани клетки;
• да запомня определени срещи с патогени;
• едновременно с това да разпознава собствените тъкани като „свои“ и да не ги атакува.

Последното е особено важно. Здравата имунна система не е просто „силна“. Тя трябва да бъде точна и добре регулирана.

Имунната система обаче трябва не само да реагира, но и да контролира собствените си реакции. Разпознаването на чуждото трябва да бъде съчетано със способност да се запазва толерантност към собствените тъкани. Състояние, при което имунната система не разпознава и атакува собствените здрави клетки, тъкани и органи се нарича автоимунна реакция и може да доведе до отключването на автоимунно заболяване.

Тук възниква въпросът " Защо имунната ни система не разпознава, а атакува собствените ни клетки?"

Способността на имунната система да поддържа баланс, като защитава организма от чужди агенти и същевременно разпознава и пази собствените му тъкани се нарича имунна хомеостаза.

Именно за запазването на този баланс помагат имуномодулаторите.

„Трябва да засилим имунитета!“ ...

Колко често употребяваме тази фраза щом стане дума за лечение или профилактика?! Само че "картинката" тук е малко по-голям и пъстра...

Когато имунната система е свръхактивна тя започва да реагира прекомерно на вещества, които са поначало безвредни за нас и/или започва да атакува собствените клетки. Това води до отключване на алергии, автоимунни заболявания, хронични възпаления и умора.
Противно на логиката в такива случаи е да се приемат имуностимулатори - вещества, които биха стимулирали още повече имунната система.
Именно затова докторите предписват противоалергични средства (антихистамини) или медикаменти, които потискат имунния отговор - имуносупресори или кортикостероиди.

Имунната реакция трябва да бъде адекватна на конкретната ситуация. Тя трябва да може да се активира при необходимост, но също така да бъде контролирана.

И тук стигаме до...

Балансиращите Имуномодулатори

Терминът е съставен от две латински думи immunis, което означава свободен от задължения, чист, защитен или невъзприемчив към болест, а modulator идва от глагола modulari, който означава меря, нагласям, регулирам.

Значение на термина "модулация" във физиката:
Модулацията представлява пренасяне на спектъра на сигнала, носител на информация във високочестотната област.

Имуномодулаторът е вещество, което помага за възстановяване на баланса на имунната система. Той може да въздейства в различни посоки – например да стимулира определени защитни реакции или да потискат прекомерна имунна активност.

На практика имуномодулацията може да се осъществява чрез въздействие върху различни клетки и сигнални механизми на вродения и адаптивния имунитет.

Следва продължение...